Кольо Дабков: „В Община Трявна постъпиха 2019 поетични творби за конкурса на името на Петко и Пенчо Славейкови“

Славейковата награда

До момента в Община Трявна постъпиха 2019 поетични творби на автори от цялата страна за участие в ежегодния Национален конкурс на името на Петко и Пенчо Славейкови, който се провежда под патронажа на Президента на България Румен Радев“ – информира за вестника Кольо Дабков от общината.


Той припомни, че от 2007 г. конкурсът е анонимен, Славейковата награда в Трявна е присъждана от 60-те години на миналия век.

Тогава Славейковата награда е била „за цялостен личен (или колективен) принос на български и чужди граждани в областта на българската литературна история, литературна критика и периодика, етнология и краезнание“ и във връзка с творчеството на Пенчо и Петко Славейков. От 1968 до 2003 г. нейни носители са з.а. Виолета Николова, заслужилият деец на културата Цаньо Антонов, Техникумът по дървообработване и вътрешна архитектура в Трявна, тревненското Образцово Народно читалище „Пенчо Славейков, музеят „Петко и Пенчо Славейкови“ в София, актьорът Николай Шиваров, н.х. Иван Христов, Стоянка Михайлова, директор на музея Петко и Пенчо Славейкови“ в София, ст.н.с. Димитър Друмев, изкуствоведите проф. Асен Василев и проф. Атанас Божков, историкът акад. Димитър Косев, художникът Златко Чалъков, поетът и редактор на съчиненията на Пенчо Славейков – Ангел Тодоров, краеведът Кънчо Пенчев, литературният историк проф. д-р Иван Радев, родената в Любек, Германия литературна историчка проф. Хилде Фрай, проф. Тончо Жечев, краеведът Иванка Бонева, проф. Стоян Каролев и Специализираният музей за резбарско и зографско изкуство в Трявна. Поетът Петър Чухов със стихотворението „Рапсодия в черно“ става носител на Славейковата награда през 2005 г., на следващата 2006 г. е отличена Калина Ковачева за „Но какво ли стана с онзи мой живот, следват Сибила Алексова за „Под Раската градина“, Гриша Трифонов за „Всяка самота ме стяга в раменете“, Яница Радева за „Камък“, през 2010 г., когато председател на журито е габровецът проф. Цветан Ракьовски, преподавател по история на българската литература в Югозападния университет, голямото Славейково отличие отива при Калоян Игнатовски за „Йога“.

2011 -та година е първата, в която конкурсът се провежда под свое мото и то е: „Любовта – какво бих дал за нея“, а голямата награда тогава грабва Людмил Попов с „Хамалин“. Следващата година мотото е „Не пей ми се“, а носител на Славейковата награда е Кръстьо Раленков с „Денят на еднодневката. През 2013 г. победител е Нели Добринова с „Olive`s”, следващата година отличието е отредено на Силвия Чолева за „Разпети петък“, Магдалена Андреева печелли голямата награда през 2015 г. За втори път Славейковата награда отива при Петър Чухов за неговото стихотворение „Свобода или смърт“ през 2016 г. На следващата година първа награда в националния конкурс за лирична поезия не се присъжда, а миналата 2019 г. неин носител е Иван Овчаров за „Вариации по...“

Славейковата награда се присъжда на български или на чуждестранен автор за лирично стихотворение след провеждане на национален конкурс „Петко и Пенчо Славейкови”, който е анонимен, провежда се всяка година и за участие в него няма възрастови ограничения. Авторите участват с едно стихотворение от максимум 30 стиха. Необходимо е текстовете да са неиздавана поезия.

Кольо Дабков припомни още, че отличието за голямата Славейковата награда е от 2500 лева и почетен плакет, втора награда е 1000 лева и почетен диплом, третата награда е 500 лева и почетен диплом, а наградата на публиката е от 500 лева и диплом.

„Поради обявеното извънредно положение на територията на страната, провеждането на Славейковите празници, което беше предвидено за периода от 11 до 14 юни 2020 г., беше отложено за по-късна дата – информира още Кольо Дабков. – Но до края на седмицата ще бъдат обявени датите за провеждането на празниците, периода за гласуването онлайн за наградата на публиката, както и кога ще бъдат обявени резултатите от конкурса“.