Кога да почитаме Св. Св. Кирил и Методий - на 11 май или на 24 май?

<p>В материал „Не ни отнемайте 24 май“, в. „Дума“ от
Кога да почитаме Св. Св. Кирил

В материал „Не ни отнемайте 24 май“, в. „Дума“ от 12 май 2014 г., Велиана Христова е изразила тревога от случилото се на 11 май 2014 г. в София във връзка с почитане паметта на Св. Св. Кирил и Методий от БАН и Министерство на културата. Според авторката

 БАН не бивало да чества заедно с Македонската академия на науките и изкуството 11 май като празник на буквите, защото това означавало, че се отказваме от своята история. А министър Стоянович не бивало да прави „парад“ на 11 май, защото така ни се отнемал 24 май. Преди да взема отношение по тревогата на Велиана Христова, ще направя един кратък исторически преглед на почитането на паметта на Св. Св. Кирил и Методий от българския народ.
Още в края на IX век, след смъртта на двамата братя Кирил и Методий, Българската православна църква, а не някоя друга християнска църква, е канонизирала за християнски светци създателите на славянската писменост. От началото на X век Българската православна църква установява два отделни празника за почитане паметта на Светите братя - единият на 14 февруари - денят на смъртта на Свети Кирил, и другият на 6 април - денят на смъртта на Свети Методий. Постепенно през XII век Българската православна църква започва в деня на Свети Методий - 6 април, да организира помен и за двамата Свети братя едновременно. През XIII век Българската православна църква заменя датата 6 април с 11 май, който ден се утвърждава през следващите векове като общ празник, в който българите почитат паметта на Свети Свети Кирил и Методий. В продължение на десет века, от IX до XIX век, денят на Светите братя Кирил и Методий е само български православен празник. Едва през 1855 г., след като руският богослов Д. Ростович написва общо житие на Свети Свети Кирил и Методий и го публикува в църковния месецослов за май 1855 г., българският православен празник - 11 май, денят на Свети Свети Кирил и Методий, започва да се тачи и от православните църкви в други славянски държави.
Възрожденският книжовник и учител Йоаким Груев пише през 1857 г. в Цариградски вестник, че 11 май - денят, в който Българската православна църква почита паметта на Свети Свети Кирил и Методий, трябва навсякъде по българските земи да се празнува и като ден на българската просвета. И още същата 1857 г. на 11 май в Архиерейското училище в град Пловдив Йоаким Груев организира първото честване на българската народна просвета. Много бързо след това 11 май започва да се чества като ден на народната просвета и в други градове и села, включително и в Габрово, и се превръща в български народен празник - на българската православна църква и на народните български училища. Българските революционери през Възраждането свързват 11 май - денят на Св. Св. Кирил и Методий, с целите на българското национално-освободително движение. „11 май - пише Христо Ботев в своя вестник „Знаме“, брой 15 от 9 май 1875 г. - стана празник народен... празник, който трябва да ни вдъхновява за духовно и политическо освобождение.“
Само две години след първото честване на 11 май в Пловдив като ден на Св. Св. Кирил и Методий и на българската просвета, габровци организират на 11 май 1859 г. първото тържествено честване на деня на славянските просветители в Габрово. В цариградски вестник, год. IX-та, брой 435 от 13 май 1859 г. се съобщава, че „празникът на славянските просветители Св. Св. Кирил и Методий се празнува и в Габрово като един голям празник. На литургия се воспоменуваха имената на благодетелите на училището Васил Априлов и Николай Палаузов и се рече молитва за всичките, които се празнуват за образованието на българското юначество“.
Като народен празник, общ за българската православна църква, училищата и народа, 11 май се празнува десетилетия наред оттогава. През 1916 г. Българската православна църква и Българската държава преминават от Юлианския към Григорианския календар на летоброене. Вместо на 11 май празникът на Св. Св. Кирил и Методий е преместен на 24 май, но продължава да се чества като църковен и училищен едновременно. През 70-те години на XX век Българската православна църква се върна отново към Юлианския календар и започна да почита паметта на Св. Св. Кирил и Методий пак на 11 май. Тогавашното българско правителство не пожела по идеологически причини да премести и училищния празник на 11 май и обяви 24 май само за празник на българската просвета и култура. Така тогава църковният и училищният празник бяха изкуствено разделени - Българската православна църква почита паметта на Св. Св. Кирил и Методий на 11 май, а българските училища - на 24 май.
Изхождайки от изложеното дотук, аз не приемам твърденията на Велиана Христова на първата страница на в. „Дума“, че организираните мероприятия от Българската академия на науките и Министерството на културата за почитане паметта на Св. Св. Кирил и Методий на 11 май т. г. за опит „църковното и светското“ да се слеят. Големият български поет Пенчо Славейков в своята поема „Кървава песен“ възкликва: „Бог и България - единство в двойка плът“. Перефразирайки поета, аз ще кажа, че през изминалите векове Българската православна църква и българският народ винаги са били „единство в двойна плът“. Нашата православна вяра е тази сила, която ни съхрани като българска народност. Всички знаем гордите думи на Балканджи Йово от народната песен: „Море воеводо, глава си давам, Яна не давам на турска вяра“. В глобалния свят, в който живеем днес и ще живеем и утре, отново Българската православна църква е една от силите, които ще ни съхранят като български народ. Затова аз напълно одобрявам организираното от Българската академия на науките честване на 11 май и „проведеният парад от министър Стоянович“. В тях виждам първите стъпки и учебните заведения в Бъгария да започнат да честват 11 май заедно с Българската православна църква като ден на равноапостолите Св. Св. Кирил и Методий.

Коментирай!

(при коментар без регистрация, написаното автоматично се проверява за спам!)

0 коментара

  1. Още от Християни

Към началото