Китарата на Радослав Талев ще доведе щурци от морето в четвъртък вечерта

 Яна Енчева
 Водещият концертиращ изпълнител на класическа китара Радослав Талев ще представи новия си проект „Чудесата в китарата” пред габровска публика на 27 септември от 18.30 часа в зала „Възраждане”. В концерта Талев е включил своя дългогодишен и талантлив ученик Владимир Бойновски. Дебютът на проекта се състоя пред взискателната пловдивска публика в Студио 1 на БНР. След изключителния успех авторът с вълнение очаква представянето на „Чудесата в китарата” в родния си град. За създаването на проекта, неговата идея и привличането на млади хора в залите разговаряме с Радослав Талев.
 - Втори Ваш проект прехвърля Балкана – миналата година от север на юг, сега от юг на север. Интересна творческа история - една идея породи втора, една емоция поведе друга... какво се случи от „Душата на китарата” до „Чудесата в китарата”?
 - Миналата година на 24 април представих моя проект „Душата на една китара” в зала „Възраждане”. През юни представих същия проект в Пловдив (Bee Bop cafe) и в София, в НДК. И двата концерта преминаха с огромен успех. Bee Bop cafe е специален клуб в - петък и събота свирят джаз, през останалото време правят концерти с различна тематика. Клубът е в центъра на Пловдив, много добре оборудван технически, с добра атмосфера. Направих моя концерт в средата на седмицата. Присъстваха всички преподаватели от Музикалната академия, Музикалното училище, получих много поздравления, подаръци, имах възможност да разговарям с публиката. След концерта музикалните дейци на Пловдив ми казаха: „Това, което ти правиш, ще стои много по-добре в концертна зала. Имаме разкошно място за теб - студио 1 на БНР в центъра на града”. Аз отговорих, че не съм оттук и нямам възможност да направя организация на концерт в тази зала. Те казаха, че искат само моето съгласие и ще поемат организацията и рекламата. С голяма радост мога да кажа, че удържаха на думата си. Залата беше пълна, публиката невероятна, имаше една голяма опашка за автографи и поздравления. И в момента ми пишат: „Кога ще бъде следващият концерт?”
 Заради тези покани реших да направя нов проект, написах някои нови неща. Направих и други аранжименти на интересни произведения, които бях сигурен, че ще се харесат. Исках да представя нов проект с нова концепция, която не съвпада с миналата година и да мога да изненадам пловдивската публика. Сега искам да представя този проект на габровската публика в зала Възраждане на 27-ми,  четвъртък, от 18.30ч.
 В Пловдив се получи нещо, което рядко се случва. Част от произведенията са аранжирани за китара, но всъщност са популярни песни и цялата публика пееше.Това се случва рядко– те пееха с мен, чувстваха се част от спектакъла, от шоуто и стана точно като в заглавието „Чудесата в китарата”. Получи се атмосфера, магия, предизвика около 7-8 биса, накрая не ме пускаха 30-40 минути да си тръгна. Близо 2 часа свирих. След концерта бяха организирали специално афтър парти. Собствениците на заведението също бяха на концерта. Там беше Рафи, „Фор Меджик”, които спечелиха „Х фактор” и други емблематични за Пловдив личности... стана страхотно музикално парти.
 Този проект ме радва и много се притеснявам да не се окаже, че пловдивската публика проявява по-силен интерес от габровската. Това ще го проверим на 27-ми.
 - Какво влагате в тези проекти, какво послание искате да предадете на публиката?
 - В един проект - „Душата на една китара” например, искам с подбраните произведения да излея душата си пред публиката, да предам тази емоция, която аз чувствам, на всяко едно произведение. Идеята ми хрумва в един момент и започвам да мисля в тази посока, да нареждам както музикално, така и емоционално нещата.
 Лятото след концертите, които бяха в Габрово, Пловдив и София, бяхме на море в една красива къща с много зеленина, басейн, луна... Китарата винаги е до мене и свирейки вечер късно, едни щурци се чуваха много силно около мен. Почувствах желание да направя нещо, което звучи по-приказно, което провокира една такава атмосфера. Пръстите и съзнанието ми започнаха да работят в една посока и се роди едно произведение, което всъщност поведе другите и се получи новия проект, стана това, което казах - емоционално и музикално нещата да вървят в една посока. Целта е това нещо да го предадеш на публиката и с голяма радост видях, че в Пловдив се получи. В началото се обърнах към залата с думите: „Помолих щурците да дойдат с мен, те се съгласиха и на всеки концерт присъстват, китарата ги води...” Казах още, че „чудесата не излизат от отвора на китарата, те са в пръстите на изпълнителя и в неговото сърце и чрез китарата идват при вас”. Щурците всъщност са саундтрак, който върви в тонколоните и пеят тихичко, докато аз свиря...Такива неща, но когато ги изрекох, взех китарата и щурците запяха, сред публиката се чу едно „Ааа-а-а”.
 - На афиша е изписано името на един от успешните Ваши и на Математическата гимназия ученици. Какво е неговото участие в проекта?
 - Владимир Бойновски свири на китара от първи клас, вече 10 години. Има много награди – освен първи, две гран при, има специална награда- концертна китара, на престижен конкурс. В този проект го включвам в средата на концерта. Двамата правим най-актуалните песни, които младите хора слушат. Например „Havana” на Камила Кабело, която има милиарди гледания и взе наградата на MTV за най-добър видеоклип. „We don’t talk anymore” на Чарли Пут и Селена Гомес, която има 2 милиарда гледания. Тия гледания идват от младите хора. Те запяват тези песни, защото знаят текстовете. Аранжиментите са китарни, и са направени много сложно в стила фингър стайл с много почукания по китарата и перкусии освен свирене. Аранжиментите са резултат на общия ни труд с Влади Бойновски и са част от неговото обучение в тази посока.
 Тези неща сближават много. Музикалните, ителигентни деца харесват класическите творби, но все пак произведенията в фламенко и латино стил, които свиря, са създадени преди 50-60 години , а класическите още по отдавна и те не са им така близки. Уважават, защото са сложни, имат динамика..., но когато чуят познати неща, тогава изригват и започват да пеят. Надявам да се това да се случи и в Габрово.
 Направил съм  извод за себе си, че във всеки един проект  трябва да предложа нещо адекватно на младата публика, за да може тя да се обновява. За съжаление има много примери за това че на класически , джаз и т.н. концерти в публиката няма млади хора, а виждаме общо взето едни и същи по-възрастни почитатели.
 Младите слушатели искат да чуят нещо, което е адекватно на тяхното време. Всеки, който работи в областта на класическата музика, на джаза, следва да прави така. Защото една много популярна песен като „Havana”, може да се аранжира в джаз, или в латино стил, както ние сме направили. Ако се работи в тази посока, младите ще влязат в залите.
 - В Пловдив журналистите Ви представят като изключителен изпълнител, нещо, което подчерта и доайенът на китарата проф. Александър Пумпалов на концерта Ви в София.  Всъщност концертиращ китарист е рядко явлние?
 - Много итересно се получи на концерта в София. Присъства  проф. Александър Пумпалов, един от малкото професори по китара, при него съм завършил. Той вече е възрастен, но си остава корифей при китарата. След концерта хвана микрофона и каза страхотни думи. Каза, че това, което правя, рядко се случва в България. Няма в момента концертиращи български артисти, в областта на класическата китара, които да си сложат афиша, да изкарат една идея, да я развият в един концерт. Затова такива изпълнители трябва да бъдат промотирани, рекламирани от медии, канени в предавания, за да може и други да го правят, за да видят, че може. Защото има много китаристи, но повечето се затварят, правят продукции в училища, музикални школи, но концерти такива няма. Затова - огромно уважение. Накрая, след бисовете, след тези силни думи, завършихме концерта като свирихме заедно. Беше невероятен   емоционален момент...
 Имам покана да свиря в София, когато реша. Имам покана от Русе, там предлагат хубава зала в центъра, която да бъде наета чрез Музикалното училище. Може би пролетта, сега започвам учебната година и творческият сезон с „Чудесата в китарата”, които, надявам се, ще харесат и на габровската публика.