Къща в Беломъжи става място за приятелства в „Приеми ме на село”

За трета поредна година „баба и дядо под наем“ в село Беломъжи приемат „внучета на заем“. С малки прекъсвания възрожденската къща и подредения с мерак двор на баба Катя и дядо Гошо не остават празни и това лято. В началото на август редовните участници в инициативата „Приеми ме на село“ бяха приели трета смяна „внучета“ не само от цяла България, но и от чужбина. Най-напред дойдоха за първи път 8 русначета с двама ръководители и петима габровски младежи, които поставиха на изпитание владеенето на чужди езици. Нашите младежи не знаеха руски, русначетата пък не говореха английски, но накрая те не само се сприятелиха, но се появи дори и любов. След седмица прекъсване къщата и дворът отново се населиха, но този път с по-малки „внучета“ - деца на възраст от 9 до 14 години, участници в „Приеми ме на село – джуниър“.
В събота си замина групата на младежите, сред които беше и Мартин Каменов – роден в България, но живеещ в Берлин. Миналата година той беше в Беломъжи за първи път, а това лято е сред първите, които се записаха отново за участие в „Приеми ме на село“. Миналата година берлинчанинът се научил да цепи дърва, тази година пък видял за пръв път домат не в магазина, а като растение в градината и се научил да коси с коса. Градски чеда са и останалите момичета и момчета, които се хвалят колко добре са си прекарали седмицата на село.
Марина е от Чирпан, но учи в Стара Загора в езикова гимназия френски и английски. Тя дошла за участие в инициативата заради една своя позната, но се оказало, че двете няма да са в една група. И както често се случва според поговорката „Всяко зло – за добро“, тук момичето срещнало други готини хора. На първо място тя се хвали с чудесните домакини – баба Катя и дядо Гошо, които ги научили на много неща, свързани с домакинската работа. „За първи път участвам в „Приеми ме на село“ - коментира Марина. - Допадна ми атмосферата, хората, всичко. Аз не виждам себе си поне на тази възраст да живея на село, защото обичам динамиката, искам да се развивам в сферата на журналистиката. Но ми хареса да съм тук една седмица и да се откъсна от всичко като попадна в нещо различно. Една вечер при нас дойдоха акордеонист и певица и научих едно много сложно хоро. Радвам се много, че мога да го играя“ Ана-Мария е софиянка, няма баба и дядо, няма и село. Идва за втора година в Беломъжи като при свои роднини. Прекарала си чудесно миналата година, много харесала баба Катя и дядо Гошо, атмосферата, домашните животинки, тишината и спокойствието, чистотата на природата. „Не бих казала, че е скучно, защото има много работа и ако ти се работи, няма да ти е скучно. Копаем и зеленчуците в градината, поливаме ги – споделя Ана-Мария, която за втора година се е специализирала в плетенето на сплитове от лук и чесън. Много й е забавно. Технологиите за нейно учудване били оставени настрани. Не само че не й липсвал компютърът, телефонът използвала доста рядко и дори го забравяла в стаята си. Поне засега девойката иска да остане да живее в България и семейство да създаде тук.
Теодор Пчелински е също от София. Той обяснява, че е дошъл в Беломъжи, защото вече идвали младежи му препоръчали да дойде точно тук, на това място. Той си има и баба и дядо, и село – Тополница. Харесва му селската работа – нещо да реже, да коси. Допаднало му и спокойствието, смяната на начина на живот на бързите обороти. Може да звучи странно, но според него тук младежите тренирали и английския си като говорели помежду си.
Ивона Кръстанова е ученичка в Математическата гимназия в Пловдив. Тя също не е новак в инициативата. Участвала е в нея и миналата година, но е била в друго приемно село – Харачери. „Много исках да се докосна до селския начин на живот, тъй като аз нямам село – споделя Ивона. - Баба ми и дядо ми живеят също в града. Нямала съм никакъв досег със селото. За първи път видях живо прасе тук през миналата година. Тази година ми допадна много обстановката, домакините и участниците.“
Младежите тръгнаха да се приготвят, за да отидат на басейн. Поканили ги да се разхладят в къща за гости в съседното село – Харачери. Дядо Гошо (на снимката долу) тръгва с тях, а баба Катя остава да домакинства този път сама. Защо бившата учителка баба Катя и съпругът й дядо Гошо се главоболят с тази отговорна работа – да са домакини на деца и младежи, да ги учат на труд, на обичаи и традиции, да разговарят с тях на всякакви теми, да им бъдат дори изповедници и незаменими съветници, които не могат да бъдат забравени.
Защо участват в инициативата ли? Трудно намира думи за обяснение баба Катя. „Такава потребност чувствам – е отговорът й. - Защото децата ни разнообразяват и запълват живота. Не само те, ние също учим нещо от тях. Взаимно си обменяме информация, познания, умения. Аз се чувствам определено удовлетворена, защото обичам да работя с деца, обичам да си общувам с тях. Аз вярвам в доброто начало – във всеки човек има нещо добро и не ми допада негативната информация, която ни залива от сутрин до вечер. Искам да разбера до каква степен младите хора възпитава у себе си емоционална култура. Осъзнах, че в образованието в България тази тема въобще не е застъпена. Децата са агресивни, защото не могат да се справят със собствените си емоции. И никой не ги учи на това – нито в училище, нито вкъщи родителите имат време.“
Утре групата от млади хора си тръгва. Къщата, събираща положителните емоции, ще утихне за седмица, а от 13 до 19 август ще стане временен дом на следващата младежка група. С нея „Приеми ме на село“ за тази година в Беломъжи ще приключи.