Изложба на Петко Недялков в НГПИ “Тревненска школа” Автор на материала Д-р Венелин Бараков, историк, Фотограф Д-р Венелин Бараков, историк, Дата на публикуване 12.11.2018 00:00:00 Дата на обновяване 12.11.2018 00:00:00 Брой прочитания : 2708 пъти Коментари, коментирай първи Принтирай Изпрати email × Изложба на Петко Недялков в НГПИ “Тревненска школа” Десет години след дипломирането си в НГПИ “Тревненска школа”, младият скулптор Петко Недялков се завърна в художественото училище със самостоятелна изложба. Моментът беше емоционален, не само за него, но и за бъдещите възпитаници на училището. Десет години след дипломирането си в НГПИ “Тревненска школа”, младият скулптор Петко Недялков се завърна в художественото училище със самостоятелна изложба. Моментът беше емоционален, не само за него, но и за бъдещите възпитаници на училището. Те се докоснаха до една сериозна работа, която е експериментаторска и новаторска по дух и пластична като изпълнение и решение.Цветовите контрасти са успешно съчетани с пластичния език на скуптурата. Нещо повече. Те пресъздават човешката фигура в многобройните й превъплъщения. В едни от скуптурите на Петко Недялков главата, торсът, отделните части на тялото, са различно оцветени и подчертават движението, гъвкавостта, маниерът на фигурата, което може да се интерпретира и като възможни емоционални състояния на човека. Тези състояни разчупват правата линия на тялото, огъват и разтърсват тялото, както когато човек се смее, танцува, или изпада в страх и възбуда. При други - пластичното решение напомня двойка, - взаимност, любов и целувка на двама, които чрез акта на любовта, стават един човек. Телата се преплитат, границите изчезват. Има цялост, сливане, обединяване. Естетическият принцип е водещ при Петко Недялков. Но той е свързан винаги с някаква смислова конструкция, в основата, на която са заложени златното сечение в пропорцията и принципът мъжко – женско, ин и ян, двете страни на живота, чрез които се проявява телесността, живата тъкан и материята. Самият автор твърди, че използван и принципът на молекулата на ДНК, с нейната спираловидна структура. Самото пластично решение изглежда като игра, като връщане към детството, с неговата изобретателност и креативност, с богатството и сложността на игрите. Цялата концепция се доразвива чрез моделирането и изграждането на собствен пластичен език, което сближава скулптурата до дизайна и архитектурата. Сподели: Коментирай! (при коментар без регистрация, написаното автоматично се проверява за спам!) 0 коментара