Иван Коцев: „Без физически сблъсъци вече трудно се играе баскетбол"

Треньорът на Националния отбор по баскетбол на България за кадети Иван Коцев и неговите момчета се представиха добре в традиционния турнир „Христо Донков“ в Габрово. Но макар че станаха победители, те загубиха от сборния отбор, съставен от участници в Международния баскетболен камп, който завърши в събота, и от играчи на „Чардафон-Орловец“. Потърсихме Иван Коцев, за да разговаряме с него по темата за пътя към успеха в баскетбола и мястото на спорта в живота на днешните млади хора.

- Станахте победители в традиционния турнир „Христо Донков“, който с проведе в Габрово. Какъв е Вашият коментар за участието ви в него?
- Турнирът беше на доста добро ниво, отборите са сериозни. Ние се представихме с доста хубави неща в мачовете, но допускаме и някои слабости, които имаме и в предишни турнири. Но като цяло съм доволен от представянето на момчетата.
- Загубихте от сборния отбор на кампа и „Чардафон-Орловец“. Изглежда не сте ги приели на сериозно, за разлика от националните отбори на Чехия и Украйна?
- Може и да е имало някакво подценяване от страна на момчетата, но направихме доста слаб мач. Може би бяха малко отпуснати, после се опитаха да се върнат в мача, но беше късно. После се притесниха малко, че не им върви и нещата не се получиха.
- За първи път турнирът „Христо Донков“ беше включен в рамките на Международния баскетболен камп. Как преценявате тази стъпка?
- Да, може да бъде и в рамките на кампа. Нямам нищо против.
- На Националния отбор за кадети ви предстои участие след месец в Европейското първенство в София. Вече е пристигнал по ваше повикване Константин Константинов, който играе в „Реал“ - Мадрид. Очаквате да се присъедини и Мартин Ангелов от САЩ. Какви са нагласите Ви за представянето на отбора?
- Това са момчетата, на които ще разчитаме. Вече не чакаме никой от чужбина. Имаше разговори с Мартин Ангелов евентуално да дойде от САЩ, но... Постепенно ще изчистваме отбора, докато останат 12, но на този етап оставаме в този състав.
Що се отнася до нагласата за представянето ни, тя е да играем добър баскетбол, да се раздават момчетата до последната минута. Ако се получат тези неща, ще дойдат и победите.
- Как преценявате усилията на Габрово да възстанови интереса към баскетбола?
- Доколкото имам информация, тук се полагат неимоверни усилия за възраждането на баскетбола. Имам информация, че има вече 250-300 деца в школата на Габрово. Това е едно чудесно начало и дано да се продължава в този дух.
- За втори път в Габрово се провежда Международен баскетболен камп във впечатляващ мащаб – 332 участници, 40 треньори... Има ли ефект от такива кампове?
- Хубаво е да има такива кампове. Има запознанства с други деца, срещи с други култури. Има възможност момчетата да черпят опит от други треньори, да им покажат някои нови неща, а после те сами да се усъвършенстват.
- Като разговарях с 14-15-годишни участници в кампа, повечето от тях мечтаеха да играят в чужбина или в мъжки отбори. Това ли са само начините за усъвършенстване? Как се правят шампиони, според Вас?
- За съжаление, много трудно. Трябва много труд. Не става само с камповете. Трябва изключително много труд през цялата година от най-ранна детска възраст.
- Съвременните деца вече са изкушени от технологиите, от заниманията с компютри и телефони. Вече не играят много навън, не полагат никакви физически усилия. Какво да направим, за да ги накараме да заобичат спорта?
- Вече все по-трудно се случват тези неща. Едно време се тичаше по улиците, играеше се от сутрин до вечер.
В училище се обръщаше много внимание в часовете по физическо, дори още от детските градини се почваше. Имаше състезания, упражнения за развиване на двигателните им умения. Но за съжаление, нещата много се променят. Учителите не могат да кажат нищо на учениците, не могат да им въздействат. Може би трябва да „изгреят“ още 1-2 лица като Александър Везенков и Данчо Минчев, които играят навън, за да имат примери за подражание и да искат да стигнат тяхното ниво. Може би това е един от начините.
- Миналата есен в Габровска област трябваше да има 4 профилирани паралелки по физическо възпитание и спорт. За съжаление, трите не можаха да се сформират заради липсата на достатъчно кандидати. Може би и самите родители не насочват децата си към такова обучение?
- Точно това щях да кажа и аз. Просто самите родители искат децата им да учат езици, компютри и не ги насочват към спорта.
- Вие се занимавате с юноши. Моделират ли се те? Кога трябва да започват заниманията с баскетбол? И освен труд и талант, какво друго е нужно?
- Според мен трябва в най-ранна детска възраст, 6-8-годишни, децата да почнат, защото баскетболът е изключително труден спорт, има много техники и са нужни доста години, за да се усвоят. Но определено трябва да имат талант, желание, хъс и много труд...
- И добър треньор...
- Да, разбира се. Но има и такива играчи, които въпреки нас, треньорите, успяват да стигнат до добро ниво в мъжкия баскетбол. Но като цяло толкова напредна вече баскетболът в другите държави, че само с талант трудно става. Трябват много труд, много лишения в името на целта, която гонят, ако искат да стават професионални баскетболисти.
- Един Ваш колега твърди, че баскетболът у нас като игра е позагубил от своя блясък. Има ли нещо вярно и как да се върне блясъкът?
- Вече доста физически стана баскетболът. Сблъсъците са доста сериозни. Наистина техниката малко куца и повече се набляга на физически сблъсъци. Но това е положението, не можем да се връщаме назад. Вече без физика трудно се играе баскетбол.
- Какво предстои на Вас и на отбора в близките месеци?
- Оттук отиваме в Македония за две контроли. После се връщаме на лагер в Правец. Там ще изиграем две контроли с отбора на Полша, а в София на 3 и 4 август ще изиграем още две контроли с Румъния и вече се готвим за Европейското, което започва на 10-ти.
- А какво е мнението Ви за Габрово?
- Много чисто, подредено, хубаво градче. Приятно е.