Инж. Петьо Василев: “Усеща се, че в Габрово вече има баскетболна школа”

Семейството на Тодор и Жечка Василеви с малкия син отначало се мести във Варна, а след 1954 г. се установява в Димитровград, където бащата е миньор. Още като пионер Петьо Василев започва да играе баскетбол. Завършва Механотехникум в Хасково и МЕИ - Габрово (Технически университет). Изявен състезател по баскетбол и футбол. Учредител на БК “Чардафон-Орловец”.

- Г-н Василев, започнали сте отрано да спортувате?

- В Димитровград, където мина детството ми, имаше добре развита спортна база. Като пионер играех баскетбол, футбол и тенис на маса. Навремето Димитровград и Хасково бяха баскетболни центрове. Бил съм на републиканско първенство по баскетбол в София, окръжен вицешампион по тенис на маса. Тогава пионерските и юношеските първенства създаваха спортисти.

- Кога наблегнахте на баскетбола?

- Това започна, когато постъпих ученик в Механотехникума в Хасково. Участвах в училищния и юношеския отбор на спортно дружество “Канев”. В техникума треньор ни бе учителят по физкултура. Още от 1966/67 г. Хасково има хубава спортна зала. Там тренирахме и юношите. Участвахме на републикански първенства. Спомням си, че през 1967 г. отборът ни игра срещу този на Габрово и победихме. Направих постижение. Вкарах 20 точки. Тогава бях капитан на отбора. Бях висок 1.79 м и играех гард.

- Спортните Ви изяви продължиха ли в Габрово?

- Да, когато постъпих студент в МЕИ – Габрово, специалност “Електронна техника”. Тогава в института имаше само две специалности – моята и механично уредостроене. Тук отначало се въздържах да играя. По едно време започнах да ходя на тенис-кортовете на стадион “Христо Ботев”. Веднъж там тренираше мъжкият отбор на Габрово. В почивката им отидох да хвърлям в коша. Един от тях обаче дойде и ме изгони. По-късно разбрах, че бил Цоньо Ботев.

- Как се представяше тогава студентският баскетболен отбор?

- Започна организирането на вътрешно студентско първенство. Оказа се, че с един колега, Георги Тъпанчев от Дряново, сме играли по едно време на юношеско републиканско първенство през 1967 г. и не можах да му откажа да се включа в отбора на групата. Излязохме първи в института. Двамата бяхме достатъчно активни. Тогава Цоньо Ботев бе в четвърти курс, а Иван Тосунов – в трети. Играта ни е направила впечатление и с колегата ни поканиха в отбора на института. Тогава в него играеха още Иван Тосунов, Цоньо Ботев. Петият човек се включваше от попълненията. Треньор бе Михаил Новаков, преподавател по физкултура. Играта на отбора тръгна много добре. На студентското първенство в София се класирахме втори (1970). Пред нас бе отборът на УНСС.

- Свързвате това вероятно и с някое преживяване?

- Да, имаше такъв момент. До София пътувахме с влак цяла нощ. Бяхме десетина души и треньорът. В групата бе и Веско Генчев, чийто баща по това време беше директор на “Загорка”. Веско беше единственият студент в института в Габрово с “Мерцедес”. В отбора бе и Димитров, който впоследствие стана директор на ДЗУ - Стара Загора. В София от гарата тръгваме пеш. Като стигнахме хотела до Лъвов мост и бул. “Мария Луиза”, момчетата влязоха да питат за места, а аз реших да се обадя от уличен телефон на приятел от казармата. Свързах се с него и се връщам в хотела, но моите колеги вече ги няма. Търся ги тук-там, сто метра в едната посока, сто метра в другата посока. Няма ги. Наблизо бе зала “Сливница”, където знаех, че в 5 часа следобед ще има мач. Дотогава трябваше да чакам. Обаждам се отново на моя приятел, софиянеца: “Редник Ников, пак съм аз редник Василев...”. Обяснявам му аз ситуацията и той ме покани вкъщи. Обясни ми да взема трамвай № 2 и да сляза на “Патриарха”. В това време идва трамвай и се мятам в него. Забелязвам обаче, че той не върви към центъра, а към гарата. Усетих, че нещо не е наред. На първата спирка слизам и хайде в обратна посока. Пристигам на адреса, приятелят ме посреща. Следобед се срещнах с момчетата в залата, които се бяха настанили на хотел в “Дианабат”. Именно тогава отборът игра сърцато и се класира на второ място. Най-доброто му представяне дотогава.

- А в мъжкия отбор на Габрово играли ли сте?

- Да, в отбора на “Янтра” по баскетбол през 1971-1972 г. Тогава в състава бяха: Иван Драганов – играещ треньор, Христо Донков, Георги Тъпанчев, Петьо Василев. Петият човек бе от разширения състав: Иван Шумков, Иван Тосунов, Цоньо Ботев, Николай Дончев и др. По това време се играеше в “Б” група. В Габрово продължаваше да няма зала, т. е. нямаше база. Зала “Орловец” е започната още през 1968 г., а играх в нея едва като ветеран през 1992 г.

Бях дошъл в Габрово от място (Хасково), където баскетболът бе на по-високо ниво. Тогава Габрово играеше само в зонални срещи. Такива бяха възможностите на отбора.

В института баскетбол играх до средата на 1972 г. И след това играх само футбол. Завърших МЕИ - Габрово през 1976 г.

- Оставате да работите в Габрово. Включвахте ли се като баскетболист в работнически първенства?

- Да, когато започнах работа в “Монтажна база”. Сформира се баскетболен и футболен отбор. Първите срещи бяха между базите в България. Баскетболният ни отбор излезе окръжен първенец. За участие в срещи съм канен и в други работнически отбори в града до 1986 година.

В Габрово баскетболът спря като състезателен спорт към 1975-1976 г.

- Вие сте сред учредителите на БК “Чардафон-Орловец”?

- Да. Идеята бе подкрепена от Федерацията по баскетбол. Тогава от София присъства Георги Глушков.

Адмирирам първите сериозни игрови успехи. Наскоро девойките от Национална Априловска гимназия с треньор Веселин Горанов станаха шампиони на България за 2011 г.

Усеща се, че в Габрово вече има баскетболна школа.

Подетата инициатива за възраждане на баскетбола в Габрово трябва да се подкрепя и подпомага. Където има пари, спортът върви. Усилията са неимоверни, особено на Иван Господинов, изпълнителния директор на БК “Чардафон-Орловец”. Самият той, който е по-малък, бе изявен юноша по баскетбол.

През 1992 година се включих в организирана среща по баскетбол на ветераните от Габрово в Севлиево (на снимката).

Хубав спомен е играта на Иван Драганов, който бе треньор на отбора на девойките в Ученическата спортна школа. Докато бе жив, му направихме едно баскетболно игрище на вилата (в Киевци). Веднъж за мач там се събрахме Христо Донков, Иван Драганов, Иван Тосунов, Петьо Василев, д-р Стефан Бенков.

- Спортът и досега буди у Вас носталгия?

Петьо Василев при учредяване на първия в страната Клуб на ветераните - 15.03.2012 г.

- Така е. Не напразно и сега, и сега подпомагам млади футболисти. Във фирмата ми работят Тошко Тодоров, Михаил Михалев. Като баскетболист силата ми бе в бързия пробив в играта (б. р. Божидара Попова, тогава от секция “Баскетбол” на ОС на БСФС, го характеризира като сърцат състезател с много добри атлетически качества). По едно време заради проявена гъвкавост ми бяха измислили прякор Петьо гумата. Отлични впечатления са оставили у мен състезатели като Иван Драганов – играещ треньор, Христо Донков, Христо Попов, съдиите Добрин Обретенов, Иван Хубанов. Също Николай Томов и десет години по-младия Георги Глушков от Трявна.

Важно е всеки млад човек да спортува. Спортът учи на организираност, отговорност, дисциплина. Възобновеният Баскетболен клуб “Чардафон-Орловец” с постигнатите първи успешни прояви, с току-що завоюваната шампионска титла от девойките на Национална Априловска гимназия носи надежда за израстване на ново поколение състезатели с нагласа на победители.