International Basketball Camp ` 2019

Препоръчана!
Nikolai-Vaklinov
Николай Ваклинов

Николай Ваклинов: „Баскетболът на колички - това е моят спорт“

 

В рамките на кампа усилено върви подготовката за европейското първенство в София на националния отбор на България по баскетбол с инвалидни колички. На 22 юли се състоя контролната среща България - KKK Биелина, която завършила 54 : 44. Разговаряме с капитана на националния отбор Николай Ваклинов (34 г.) от София.

 

 

 

 

- Г-н Ваклинов, от кога играете този вид баскетбол?

 

- Баскетбол на колички играя от есента на 2011 г. с първи треньор

 

проф. Кръстьо Църов, а сега треньори са Владо Искров и Ники Иванов.

 

- Изминаха десет дни от кампа, в които националният отбор на колички тренира активно.

 

- Така е. Идваме за трети път. Миналата година по време на кампа играхме за купата на България, която спечели отборът на Балкан - София. Нашият отбор де факто е разделен на два отбора: „Левски” и „Балкан”.

 

За съжаление не сме имали много време да разгледаме града. Кампът се отразява много добре на всички. Момчетата се запознахме с прекрасни хора. Подкрепят ни. Децата научават за хора като нас, които играят баскетбол. Организацията на кампа е прекрасна и просто няма нещо, от което да се оплачем.

 

- Как тренирате?

 

- В момента, както стана дума, върви подготовка за европейското първенство в София. България е домакин за първи път и ние участваме също за първи път.

 

Тук тренираме по два пъти на ден. Днес, 22 юли, направихме втора среща с отбора на град Биелина от Босна и Херциговина. Предстоят на 24 - 25 юли две нови срещи със сборен отбор, може би национален отбор на Румъния. След това заминаваме за София.

 

- Били ли сте на друг международен баскетболен лагер?

 

- Такъв камп, доколкото знам в България е организиран само в Габрово. В Европа сме ходили на доста подобни кампове в съседните балкански страни (Гърция, Турция, Румъния, Сърбия), но те са само за хора с увреждания. Не са смесени като този лагер - за деца и за нас, какъвто е в Габрово.

 

- Какво е развитието на баскетбола на колички?

 

- Този спорт е млад за България. Той се развива по - активно от 10-11 години. Вече се работи доста сериозно. Напредваме и сега ще участваме на европейското първенство. За нас всяка среща с чуждестранен отбор е опит, който трябва да използваме за да продължим напред. Осигуряват ни се най-добрите възможни условия за игра и тренировки.

 

Да. Имаме нови колички - английски (Ерчикей). В момента това е най-доброто на пазара. Получихме шест колички, за което сме много благодарни. За тях помогнаха много спонсори.

 

- Много важна ли е количката за този баскетбол?

 

- Да, много е важна. За разлика от предишната количка с тази се работи много по-бързо - предвижване, завиване. Всяка количка се прави индивидуално за всеки играч. Преди поръчването ни се вземат мерки. В зависимост от травмата се правят различни колички. Моята количка е по-ниска. Момчетата с ампутации могат да стоят на по-висока количка, защото кръстът им по-здрав и имат опора от крака. Затова се правят измервания. Всеки играч си казва какви предпочитания има. Всяка количка е индивидуална и не може да се използва от друг.

 

- Кои отбори ще дойдат на европейското първенството в София?

 

- В нашата група са Чехия, Португалия и Унгария. В другата група са Сърбия, Гърция и Ирландия. Ще се примерим къде сме на европейската баскетболната карта.

 

В момента в националния отбор сме играчи от различни отбори – от „Балкан”, „ Левски”, Варна, Бургас.

 

- Вие сте капитан на националния отбор?

 

- Да. Миналата година се проведе тайно гласуване между играчите и треньорския щаб. Благодаря на момчетата за избора. Капитанската лента наследих от Ивайло Петров и се надявам да я нося достойно.

 

- Кое ви запали по количките?

 

- Преди травмата (трудова злополука) съм спортувал 10 години волейбол в „Славия”. Баскетбол съм играл с приятели за удоволствие.

 

През 2008 г. претърпях инцидента. През 2011 г. влязох за първи път в залата и се влюбих в този спорт. Първо започнах в „Балкан”, после в „ЦСКА”, „ Левски”.

 

Това е моят спорт. Той е може би най-практикуваният спорт на колички. Много е работата в отбора, екипът от пет души.

 

Владо Искров е треньор на „Левски” , а Николай Иванов е на „Балкан”.

 

Началото… Трудно е. Най-вече да се научиш да управляваш количката, контрола на количката и контрола на количката с топка. Има тънкости, които постепенно се научават. Стига да има желание и човек да е упорит.

 

- Кой е сега вашият отбор?

 

- С още едно момче от отбора Георги Иванов играем в Панатинайкос, Атина. Бяхме играли приятелски мач националните отбори на България и Гърция миналата година в Комотини, Гърция. Поканиха ни и ние приехме. Панатинайкос е един от най-големите отбори в Европа. С най-много европейски титли. Тогава за първи път са сформирали баскетболен отбор с колички. В Гърция ние започваме от втора лига. През октомври ще се борим да влезем в първа лига. Треньор е Костас Хронис. В Гърция има правило: когато се прави нов отбор може да се вземат трима опитни играчи от гръцкото първенство, двама чужденци и резерви, които не са играли до сега баскетбол. Така направиха нов отбор с много желание и привлякоха хора, които никога не са спортували.

 

Десет момчета и едно момиче дойдоха да спортуват баскетбол на колички. Играят смесено. Няма ограничения за жените. Единствената разлика е, че при тях се намалят точките в зависимост от уврежданията, за изравняване с мъжете.

 

От февруари до края на юли играем в Гърция . През октомври трябва да се върнем там, защото имаме купа и като приключи сезона се прибираме в София.

 

За европейското в София с гръцкия национален отбор ще дойдат и две момчета от Панатинайкос. Надявам се да не играем срещу тях.В две

 

различни групи сме и може да не се засечем.

 

- Спортът върна ли ви радостта в живота?

 

- О, разбира се. Този вид спорт ми даде наистина много. При нас няма - не. Много по-трудно е от обикновения баскетбол

 

Когато си в България на количка не е лесно. Трудно е, но когато спортуваш срещаш много хора като теб. Окуражаваме новите баскетболисти: „Давай, ще се справиш!”. Стават невероятни приятелства. Запознаваш се с хора като теб от целия свят.

 

Виждате, днес с момчетата от Босна, с които се познаваме от няколко години, постоянно се закачаме.

 

Този вид спорт наистина дава много, много. Радост, удовлетворение.

 

Има, разбира се, и своите минуси. Има контузии като във всеки спорт…

 

При нас играят и 16-годишни момчета и мъже на 38, 50, 60 години. Стига да има желание няма никакво възрастово ограничение.

 

Приятелството е най-голямото нещо, което ни връща в залата. Ние сме като едно голямо семейство. Треньорите много се грижат за нас. Отначало това беше проф. Кръстьо Църов.

 

- Кои отбори ще дойдат на европейското първенството в София?

 

- В нашата група са Чехия, Португалия и Унгария. В другата група са Сърбия, Гърция и Ирландия.

 

Ще си примерим силите - къде сме на европейската баскетболната карта. За нас всяка среща с чуждестранен отбор е опит, който трябва да попиваме и използваме за да продължим напред.

 

Вървим в правилната посока.

 

И мисля, че до няколко години България ще е фактор в баскетбола.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Коментирай!

(при коментар без регистрация, написаното автоматично се проверява за спам!)

0 коментара

Към началото
  1. Още от Баскетбол

Календар

ПОН ВТО СРД ЧЕТ ПЕТ СЪБ НЕД

Адрес "100 вести"

И това го има"

Виц на деня