Художникът мислител

uploads/news_imgs/dsc0773c_09.01.2018_1.jpg
Художникът мислител

Спомням си първото ми докосване с творчеството на Цветан Колев. Тъкмо бях постъпил на работа в музея и дежурих като екскурзовод в Калинчевата къща в Трявна. Тогава там беше подредена картинната галерия „Гъбенски”. Качих се по стълбите на втория етаж и спрях на чардака. Бях се изправил пред едно голямо синьо платно. Загледах се в картината.

Д-р Венелин Бараков, историк, НГПИ “Тревненска школа”
Спомням си първото ми докосване с творчеството на Цветан Колев. Тъкмо бях постъпил на работа в музея и дежурих като екскурзовод в Калинчевата къща в Трявна. Тогава там беше подредена картинната галерия „Гъбенски”. Качих се по стълбите на втория етаж и спрях на чардака. Бях се изправил пред едно голямо синьо платно. Загледах се в картината. Тъмни човешки образи и тела се подаваха от различни страни. Странни пози, отчетливи жестове, криеха дълбоки сетивни пластове в себе си. Сякаш нямаше център, около който да се организира една централна идея. За художника, като че ли бе по-важно да пресъздаде някакво чувство, да ни внуши някаква емоция, преживяване, състояние. С една дума – пълен хаос. И всичко това на тъмносиният фон, който още повече усилваше напрежението.
С годините модерното и абстрактното изкуство се превърна някак в моя съдба. Срещите ми с него добавиха към моята личност човешки опит, богат материал за размисъл, още концепции и идеи за един друг свят, към който и аз се стремях, свят, към който водят много и различни пътища. Картините на модерните художници бяха тези пътища; те изваждаха пред нашите сетива този иначе невидим свят – на интимните вътрешни състояния на човека, на неговите сънища и копнежи, - свят, в който се оглежда нашето бъдеще, който стъпва върху основите на миналото, върху неизброимите човешки съдби, които го обемат и превръщат в културно наследство.
Ето този опит търсех. И някак услужливо съдбата ми предостави възможност: да стана приятел и близък с един модерен художник. Думата модерен не е много точна, но пък е подходяща, затова ще продължа да я използвам в изложението. Изкуството на Цветан Колев е модерно. Модерно, с изразните си средства, с една многопластова, чувствена, силно присъствена живопис, която ни отпраща към личността на своя автор. През целият си живот Цветан Колев е лошо момче, прям и остър към околните, често груб и циничен, саркастичен. Който не си е направил труда да го опознае добре, ще му се стори невъзпитан и повърхностен. Този образ на художника е възможен само, ако има и една друга, истинска негова същност, до която той не ни допуска лесно. Която трябва да откриеш зад привидната ежедневна поза – поведение, в което той влиза, за да ни изпита, за да ни провокира, за да ни подложи на критика – нас, предвзетите и лицемерни хора, които все се опитваме да съдим, да оценяваме някого или нещо, да подлагаме на анализ. Само когато човек направи усилие, за да разбере истинското у човека, едва тогава самодоволната усмивка на Цветан Колев престава да го дразни и тормози – пътят към душата на човека е отворен. Можем да позволим на художника да ни води.
Този път не е като други. Той е уникален, дълбоко личен, неповторим. Като стилът на автора – никога не може да го сбъркаш. Ранният Цветан Колев е една стихия, която търси възможностите на живописта, за да се изрази, сякаш да снеме от себе си някакъв товар, който носи. Да ни разкаже нещо свое, тайно, интимно и съкровено, много лично. Основен акцент в творчеството на художника е човекът – неговите преживявания и копнежи, болка и порив, - нежен и трагичен, като самият живот. Всеки човек има съдба, лични преживявания, дълбоки разочарования, кротко щастие. Човек не е сам. Редом с него вървят и други, които също като него са дълбоко раними, чувстващи същества, които вървят, падат, стават по пътя, наречен съдба. Човекът има свое пространство, което превръща в лично, обитаемо, културно пространство, бит, всекидневие. Често в картините си Цветан Колев ни споделя това – с газовата лампа или фенера, с глинената стомна или купичка – бит, който ни е близък, защото е наш, споделян е от нас и нашите предци. Къщата, домът имат душа – душата на собственика, на децата, тя е жива, уникална.
Авторът разкрива удивителната простота на човешкия живот. Животът и смъртта са централна, основна тема в творчеството му през този ранен период. Всичко в картините на Цветан Колев е пропито с мистика; човекът и неговото съществуване са тайна, която се разкрива само на онзи, който търси, който е способен да надскочи ограниченията на собственото Аз и да приеме любовта – основен закон на природата. Същата тази природа, която присъства чрез земята, реката, шареното птиче, умело вписани в творбите сред бродещите и търсещи човешки души.
Възрастта и опитът направиха художника Цветан Колев още по-задълбочен познавач на човешката душа. Някак съвсем естествено емоцията и стихията при него се превърнаха в разказ, в повествование, във философия. В картините му се появи нов елемент – пътят, – пътят на човека, на всеки един от нас, който трябва да бъде извървян между раждането и смъртта. Цветан Колев ни внушава една дълбока тайна – човекът е път. Важно е да пътуваш. Пътят е целта на живота. Няма начало и край, има само дълго пътуване.
От този момент нататък художникът Цветан Колев подчини цялата си воля на тази нова, централна, философска, в творчеството му, идея. Покрай нея получават живот и израз теми като: онтология, битие, пространство, сътворение, промисъл, святост, грях. Душите на всички – и на живи, и на умрели, - са вплетени в тази игра на движението по пътя и живота. От сътворението, през изкушението и грехопадението, до светостта – пътят на човешката душа е неведом. Живописта на Цветан Колев е като врата - можеш да я побутнеш леко и пред теб се открива началото, вечното, без маска, очистено от лицемерие..
Цялото творчество на художника е една изповед, излязла от душата, от сферата на несъзнаваното. Има нещо пророческо в творбите на Цветан Колев. Те продължават да въздействат и да се запомнят с чистотата на една истинска вяра, с непомръкналото детско въображение, с убедителността на пророческото чувство. Творчеството на Цецо Колев ни изправя пред вечните проблеми да битието. Решението – той оставя на нас.


Коментирай!

(при коментар без регистрация, написаното автоматично се проверява за спам!)

0 коментара

  1. Още от Култура

Към началото