Христо Митев: „Оркестър „КО” беше харесван от зрители и уважаван от колеги музиканти”

Hristo-Mitev
Христо Митев

Изявите на оркестър „КО“ в Габрово и страната ни дадоха възможност да контактуваме с изтъкнати имена в джаза като Людмил Георгиев, Димитър Ганев, Никола Чалашканов, Петър Петров, Димитър Симеонов, с големите Йосиф Цанков, Александър Владигеров, Петко Радев.

Преди да продължим разказа на Христо Митев от миналия вторник, няколко думи за първата част на статията „Оркестър „КО” беше харесван от зрители и уважаван от колеги музиканти”. В нея представихме накратко г-н Митев като зооинженер, управител на първата американска инвестиция в България и най-вече като оркестрант. Говорихме за участието му в студентски оркестри, за срещите с известни имена в музикалния живот на столицата и страната през 60-те, за началото на габровския оркестър „КО”, за концертите в Плевен, Търново, Търговище, Разград, Сливен, Ямбол, Бургас, Карнобат, Айтос... Стигнахме до Слънчев бряг, където „КО” свири с един от изявените столични състави на Александър Везнев и оркестър от Полша...
На снимките: Христо Митев в началото на 60-те години и днес. Рубрика води: Бояна Пенчева


(продължава 
от миналия вторник)
В този ред - оркестърът на Александър Везнев, оркестърът от Полша и габровският „КО“, бяхме класирани в полското списание „Джаз” (за целия сезон) със снимка на „КО“. С изявите си оркестърът стана популярен в цялата страна. Изтъкнати джаз музиканти от София, Русе, Пловдив, Варна, Бургас контактуваха и говореха с уважение за нас. Габровци изпълваха до краен предел зала „Възраждане”. Свирехме голяма част от репертоара на оркестъра на Българското радио. На дневните концерти се радвахме на голямо посещение от Априловската гимназия, Механотехникума и Текстилния техникум. Последователи ни бяха учениците от духови музики при трите училища.
 Първи в Габрово - по примера на оркестър „КО“, Илко Илиев и Христо Василев създадоха ученически оркестър към Текстилния техникум. Методическа помощ им оказвахме аз, Илия Раев, Божидар Паунов и Божидар Тухладжиев. Този състав, с ръководител Илко Илиев, на Републиканския фестивал на средношколската и студентска младеж през 1964 година спечели Златен медал.
От оркестъра на Текстилния техникум израснаха големи музиканти, които бяха попълнения на оркестър „Габрово“ в различните му формации. Илко Илиев (саксофон, кларнет, аранжор, композитор) е един от най-уважаваните инструменталисти в страната. Повече от три години Илко Илиев свири с други габровци в различни формации в Италия. 
От същия ученически състав е Любомир Боев - Упито, който много години свири в циркови оркестри в Италия. Дълги години в Италия беше и друг габровец - Петко Приводанов (дръмс), който работеше в един от най-старите циркове в Европа - Medrano. 
В Рим Илко Илиев се запознава с Романо Мусолини, който има собствен джаз клуб „Ню Орлиънс“. Мусолини е добър пианист, аранжор и композитор, добре оценен в САЩ. Има собствено издателство и издава печатни аранжименти под името Романо. Романо Мусолини почина през 2006 година на 78 години.
През 1961 година, чрез Любомир Кенаров - известен виолист от София, купих печатни аранжименти за оркестър „КО“, издадени от Романо - мамби, ча-чи, боса-нови и други южноамерикански ритми. Много от тях се изпълняваха от оркестъра. Всъщност това беше и репертоарът на кубинския диригент Перец Прадо през 1962 година в открития бар „Тропикана“ в Хавана. 
Илко Илиев посещава джаз клуба на Романо и в паузата на оркестъра започва да свири на кларинет с един пианист. Постепенно се качват всички оркестранти, а публиката дълго го аплодира. Габровският оркестрант оставя добри впечатления сред музиканти и зрители. Много прочувствено, г-н Романо го представя като добър български джазмен, подчертавайки: „Българите са наши приятели“. В личен разговор с Илко Илиев споделя, че много обича българите и помни, че като малък са го държали на ръце в София. (Бил е в българската столица заедно с баща си.)
Летящ старт от състава на Текстилния техникум има тромпетистът Христо Василев, който свири известно време с оркестъра на Никола Чалашканов. По-късно Василев се установява в Швейцария и открива своя музикална школа в Женева. 
Голямо попълнение на щатния оркестър „КО” са изключителните музиканти, братята Христо и Георги Глушкови, които свирят съответно на тромпет и цугтромбон, и Петър Петров - Зана (саксофон). Тези добри музиканти по-късно отидоха в Духовия оркестър. 
През 1961 година „КО“ участва в смесена естрада със солистите Мими Николова, Димитър Йосифов, Жени Георгиева и артистите от Театъра на МВР Любчо Петров и Юлия Славова. Тази смесена естрада изнася концерти в Летен театър - Парк на свободата, Западен парк, Лятната къпалня (виж афиша горе). Дневният концерт е предаван по телевизията. 
С тази смесена естрада певицата Мими Николова и нейният съпруг - композиторът Иван Стайков, оркестър „КО” обикаляше много градове в страната по маршрути, определени от Концертна дирекция. Тук ще си позволя да добавя „нейният ревнив съпруг“, защото тази черта на характера му стана причина да се провалят концертите в Михайловград и Мездра. 
Незабравими са нашите спомени от Стара Загора. В този окръг по маршрути, определени от Концертно бюро - Стара Загора, пътувахме две естради - нашата и тази на Иван Пеев, бъдещият съпруг на Лили Иванова. По време на един обяд във фоайето на хотел „Верея“ Иван Пеев ми сподели, че в ресторанта на град Кубрат са открили изключително надарена певица, която веднага взели в групата. Изпълнявала три песни и на бис повтаряла третата. 
През 1962 г. оркестър „КО“ спечели първо място на зоналния преглед на естрадните състави в Плевен и второ място на националния преглед в София, който беше предаван по телевизията. Победител стана „Септеп“ - София, с диригент Димитър Ганев. 
В края на годината Божидар Паунов, Андрей Евстратиев и Евгени Бончев напускат „КО” по лични причини, а в началото на годината най-добрият тромпетист Илия Раев тръгва в посока Русе. Оркестърът остава без тромпетисти, но идват нови попълнения. 
Пак в края на 1962 г. към „Културен отдих“ - Габрово се изгражда Биг бенд от 5 саксофона, 3 тромпета, тромбон, контрабас, пиано и барабани. Репетициите започва Манол Цоков в Дечковата къща, но влиза в казармата и Божидар Тухладжиев поема ръководството на оркестъра. 
Подготвя се „Естрада на младостта“ със солисти Стефан Цанов, Димитър Йосифов, Ани Павлова, Лили Павлова. 
Благодарение на директора на „Културен отдих“ - Габрово Тотю Кунев, аз и Людмил Георгиев купихме от щанда на ЦУМ третия баритон саксофон в страната, експонат от Пловдивския панаир. Не беше толкова лесно - имаше конкуренция от Циркова дирекция - София, но нещата станаха с протекцията на Антон Югов, като за нас лобираше и Райко Дамянов. Тогава, есента на 1962 година, се провеждаше пленум на ЦК на БКП, на който и двамата ръководители бяха сменени. Представеният платежен документ на директора на ЦУМ и авторитетът на Людмил Георгиев бяха решаващи за получаването на баритон саксофона. 
Репертоарът на оркестъра се подготвяше чрез контакти с композитори, диригенти и изтъкнати музиканти. 
Незабравима ще остане първата ми среща с Йосиф Цанков в столичния ресторант БИАТ на ул. „Георги Раковски”. Авторът на „Птици мои“, „Песен моя, обич моя“ и на една от първите оперети е роден в Русе. Йосиф Цанков завършва Роберт колеж в Царигpад, където се запалва по баскетбола. След завръщането си в България през 1931 г. става основател на мъжкия национален отбор по баскетбол. Двуметровият спортист игpае център. Йосиф Цанков поставя основата и на женския национален отбор, на който е и първи треньор. 
Отклонявам се на спортна тема, защото през студентските ми години контактувах с личности, които ни помагаха в набавяне на репертоара за Биг бенда, и те освен добри джазмени бяха и добри спортисти. Такъв бе Никола Чалашканов, изтъкнат тромпетист, който със своя оркестър акомпанираше на ревю „Париж върху лед“ под купола на постоянния цирк срещу гранд хотел „Балкан“. Той и неговата съпруга бяха изтъкнати спортисти, национални състезатели. 
Никола Чалашканов беше редовен гост в нашия апартамент на ул. „Кръстю Сарафов“ 11. Имаше мотор „Ява“ и с него обикаляхме из улиците на София. На този адрес музиканти и спортисти обитавахме апартамент, собственост на Димитър Филев - първият директор на циментовия завод „Златна Панега“, предоставен му от ЦК на БКП. Всички наематели се ползвахме с неговото голямо уважение и доверие. 
Студентските забави във ВИФ ми дадоха възможност да се запозная с шампиони и национални състезатели. Голямо приятелство имах с националния състезател по лека атлетика Тодор Белчев, който беше поставил рекорд от 201 см на Балканските игри в Атина (почина в края на 2011 г.). Спортистът Тодор Белчев и кларнетистът Петко Радев - студент в Музикалната академия, бяха от село Свобода, Чирпанско, Старозагорски окръг. Петко Радев, вече професор, и днес прави записи в Радио София и Радио Стара Загора с музиканти на народна музика от района на Чирпан, ­Стара Загора, както и през студентските си години. 
Тук ще спомена и Иво Папазов - Ибряма, голям кларнетист, един от българските идоли на фолклорната музика. Наричат го Патриарха на сватбарските оркестри. През 1978 г. създава своя оркестър „Тракия“, с който свири и до днес. Роден е на 16 февруари 1952 г. в Кърджали. Родът му произхожда от Дедеагач, но се преселва в Джебел, а по-късно в Кърджали. 
По възродителния процес през 1982 г. е арестуван и изпратен в трудов лагер. От години живее в старозагорското село Богомилово. На 4 октомври 2005 г. стана 117-ият почетен rpажданин на Стара Загора.
Големият джазмен Милчо Левиев му отваря вратите към световната сцена. Върховно негово постижение е наградата на BBC през 2005 г. за световна музика в раздела Етномузика, присъдена му за албума „Панаир“ (Fairground, 2003). На първата му гpамофонна плоча има мелодия на Петко Радев и „Ивайловско хоро“ от Пазарджишко, което после става сигнал на Радио Стара Загора. 
Срещата с Йосиф Цанков стана със съдействието на габровеца Андрей Пухлев, брат на известния кардиолог проф. Алекси Пухлев. Братята са родени в Габрово, в квартал Лъката, на ул. „Орловска“, възпитаници на Априловската гимназия. Андрей Пухлев е тъст на починалия артист от Сатиричния театър Димитър Манчев. 
На тази среща присъствахме аз - Христо Митев, и Божидар Тухладжиев, като благодарение на Андрей Пухлев получих от Йосиф Цанков писмена препоръка до завеждащ Нототеката на Радио София, за да взема аранжименти на известни пиеси, които свиреше Естрадният оркестър на Радио София. 
(продължава следващия вторник)

Коментирай!

За да коментирате, влезте в профила си или се регистрирйте. Ако нямате регистрация, може да се регистрирате тук. Можете директно да коментирате чрез профила си във Facebook.

2 коментара

  • Потребител
    2014-07-09 21:46:38

  • Потребител
    2014-07-09 21:48:38

    Vsichko mnogo hubavo , samo deto Todor Belchev ne e ot selo Svoboda ...:)

Към началото
  1. Още от Християни

Календар

ПОН ВТО СРД ЧЕТ ПЕТ СЪБ НЕД

Адрес "100 вести"

И това го има"

Виц на деня