Христо Добрев: „Стремим се да стигаме професионализма, да вдигаме нивото на всички състави“

Наскоро читалищата в Габровската община разпределиха помежду си държавната субсидия. За пръв път от години насам това стана без нито един глас против, без разправии и скандали. Една от причините вероятно е фактът, че тази година държавните пари бяха с 50 хиляди лева повече от миналата година. Читалище „Габрово 2002“ е едно от най-големите в общината със 17 художествени колектива и с най-активна дейност. През миналата година читалището отбеляза своята 15-годишнина и направи небивал уникален концерт, продължил цели 5 часа, завършил с огромно хоро на площада, достойно за книгата на Гинес. Какво предстои през тази година за читалището, какво ще предложи то на габровци? По темата разговаряхме със секретаря на читалището Христо Добрев.

- За първи път през тази година субсидията за читалищата в общината беше увеличена с 50 хиляди лева. Всички читалища, включително и вашето ще разполагат с повече пари. Това ли е причината да няма противници на начина на разпределяне на парите или многото предварителни срещи и обсъждания изиграха ролята си?

- В предварителните срещи наистина се стигна до известна ориентация за разпределението на парите. Но субсидията, която се дава, тази година е повече не заради това, че Министерството е решило да отпусне повече, а заради променения жизнен стандарт. През миналите години се учредиха нови читалища и щатните бройки за тях увеличаваха общата субсидия. От 28 читалищата станаха 30, след това 32, а сега вече са 34, но за най-новите две ще има субсидия през следващата календарна година. През тази година разликата в парите дойде от повишаване на жизнения стандарт и от променената стойност на една субсидирана щатна бройка заради увеличението на минималната работна заплата. А тази година за първи път при разпределението на субсидията имаше що-годе съгласие, тъй като всички очаквано получиха доста повече пари. Единствените проблеми са били в разговорите между отделните групи читалища. Ние сме обаче в групата на големите градски читалища заедно с читалище „Априлов-Палаузов“, с което нямаме проблеми и разправии и си разделяме парите на половина.

- Вие сте едно от най-големите читалища, но за добро или за лошо не разполагате със собствена сграда. Няма да влагате собствени средства за ремонт и повече пари ще ви останат за дейност. Така ли е?

- Не е вярно, че нямаме разходи за ремонти. Ние преподписахме за втори път договора с Общината за безвъзмездно ползване на зала за репетиции в комплекса „Христо Ботев“ на улица „Ивайло“ 13. Там репетират фолклорният ансамбъл „Сивек“ с четирите си групи, Съставът за автентичен фолклор и хоби групата „Играорци“. Ангажираността на залата е плътна – от понеделник до неделя включително. Така че ние отделяме средства за текущи ремонти. Преди 4 години направихме основен ремонт на залата – ремонтирахме покрива, сменихме дограмата, купихме климатици. Така че имаме разходи за ремонти. Но макар да нямаме сграда, имаме достатъчно самодейни колективи – 17 са в момента. Бийтбоксерите останаха без ръководител след за съжаление кончината на Димитър Кротев. Но бройката на съставите остава същата, тъй като през есента на 2017 година приехме един нов детски състав. Той се нарича „Габровски гласчета“ и се изяви за първи път при нас в концерта „Отворени врати“. Тази година вероятно ще приемем в нашето читалище и един състав за руски песни от тийнейджъри, ръководен от преподавателка по руски език в Природоматематическата гимназия. Така съставите ще станат общо 18.

- През миналата година дейността ви мина под знака на 15-годишнината от създаването на читалището. Сега какво ви предстои? Кои са най-важните моменти от планираната дейност за тази година?

- Освен всички пътувания на съставите за концерти на различни места, има няколко акцента от основни събития. На 20 април ще честваме в рубриката „Бележити габровци“ 85-годишнината на един наш корепетитор – Петър Райков. Само няколко дни след това – на 27 април, танцова школа „Лиана“ ще отбележи 15-тата си годишнина с концерт в Дома на културата. По време на Майските празници в Габрово ще организираме изяви на хоровите и танцовите ни състави. Предвиждаме хоровите състави да се изявят пред сградата на някогашното Радионумниково училище на улица „Радецка“, а танцовите състави ще се представят общо празнично в парк „Маркотея“. Ще продължат изявите на всички състави на различни места из страната, турнета в чужбина на танцовите състави. През есента акцентът ще е върху шестнадесетия поред Празник на духовната музика, чийто основен организатор така или иначе сме ние. Подготовката за него започнахме много рано. В момента например преговаряме и водим кореспонденция с Министерството на културата на Египет за участието на техен хоров състав за православна музика. Ще имаме участници отново от Могильов, както и изявени български състави. Отново ще има изпълнение на меса с участието на хора при БАН. Ще направим и голям Коледен концерт, който може да се представи в две вечери, тъй като съставите ни са много и не можем да си позволим да повторим петчасовия концерт „Отворени врати“, какъвто направихме на 18 ноември. Той наистина стана една прекрасна изява, новаторска, която завърши с огромно хоро на площада. То може да се види на видео във Фейсбук. С този концерт кандидатстваме в класацията за Културно събитие за 2017 година.

- Защо продължават да се създават нови читалища според Вас?

- Защото според закона всеки може да създаде читалище. Има благоприятна почва за получаването на някаква субсидия, колкото и минимална да е и дори да се изразходва например за столове, въпреки че няма сграда. Читалищата няма как да бъдат ограничени. Всяко си има настоятелство, контролна комисия, която контролира разходването на средствата.

- А и отчетите са публични в Интернет и всеки вече може да види каква дейност развиват читалищата. В тях много от хората с таланти и способности намират място, където да се изявят. Изпитвате ли трудности при привличането на самодейци, как намирате млади попълнения?

- При нас това става малко по-лесно може би заради наличието на над 500 самодейци – деца и възрастни, които участват в съставите. Те довеждат при нас свои приятели, които стават нови попълнения. Докато в едно село с 20-тина жители, това няма как да се случи. Дори в състави като „Сивек“ и „Боженци“ става дума и за селекция. Интересното е, че родителите на децата, които танцуват в съставите, участват в танцовите клубове към съответния състав. Например клуб „Боженци“ се състои от родители на участници във фолклорния състав, в който танцуват около стотина самодейци. В „Сивек“ трудно можеш да се освободиш от млади танцьори, които не стават, но пък имат много голямо желание да танцуват. Съставът има вече над 160 танцьори в 4 групи – начинаещи, подготвителна група, средношколци и основната група от възрастни. Танцовият състав „Лиана“ също има няколко групи и е голям колектив.

- Повечето читалища, особено по селата, се представят предимно с групи за изворен фолклор. Какво ще стане с тях, след като бабите и дядовците си заминат от този свят? Ще има ли кой да ги смени?

- При нас този проблем не съществува, тъй като става преливане от основния танцов състав на „Сивек“ към състава за автентичен фолклор. По селата наистина е проблем, тъй като младите хора от града трудно ще ходят на репетиции по селата.

- А има ли публика, зрители за самодейното изкуство, при положение че съществуват доста професионални културни формации?

- Има публика вероятно защото нивото, което показваме е достатъчно добро за публиката. Стремим се да гоним професионализма, да вдигаме нивото на всички състави. След като с един концерт успяваме да напълним Спортна зала „Орловец“, което общо взето рядко се случва... - Каква ще бъде за вас 2018 година с едно изречение? - За читалище „Габрово 2002“ годината ще бъде толкова успешна колкото беше и 15-тата година, дори без да направим 5-часов концерт. Имаме планирани достатъчно мероприятия – планът ни е от 4 страници и се надявам, че както винаги и сега ще го изпълним.