Хорът на Елена Назърова просълзи и мъжете

Horat-na-lna-Nazarova-prosalzi-i-mazht
Хорът на Елена Назърова просълзи и мъжете
С концерта спектакъл „Пеем за любовта” диригентът Елена Назърова и смесеният хор „Априлов - Палаузов” просълзиха и мъжката половина в зала „Възраждане”. Тази емоционална подробност е изключително важна заради факта, че доста габровци предпочетоха традиционната годишна изява на хора пред старта на Световното по футбол.

С концерта спектакъл „Пеем за любовта” диригентът Елена Назърова и смесеният хор „Априлов - Палаузов” просълзиха и мъжката половина в зала „Възраждане”. Тази емоционална подробност е изключително важна заради факта, че доста габровци предпочетоха традиционната годишна изява на хора пред старта на Световното по футбол.
Публиката е единодушна – това е най-вълнуващият сред цикъла тематични концерти от 2009 година досега.
С какво грабнаха залата Елена Назърова, хористите, пианистката Юлия Големанова, актьорът Илия Костадинов, вокалната педагожка Радка Кандева, авторите на мултимедийната презентация и целият екип, реализирал спектакъла.
Изключителен професионализъм и усет за същинската роля на изкуството – да те повдигне и извиси, да те направи по-добър и щастлив, а светът – по-красив.
За да се получи съвършен спектакъл, репертоарът на Назърова и художественият текст на четеца зад кадър докосват най-високите образци на музиката и литературата - от Моцарт и Джефри Чосър, през Верди и Темистокле Солера до прекрасната почти тривековна песен на Робърт Бърнс, влязла в сърцата на всички българи с изпълнението на „Тоника”  (За старата любов докрай, за миналите дни ти чаша нежност ми подай...)
Авторите на спектакъла създават емоция не от самата Любов, а от проявленията и измеренията на това велико чувство – човешки и художествени, божествени и земни, написани и  изпяти, и винаги по-силни „от клетви и от трон”.
Само в една концертна вечер хористите от едноименното читалище „Априлов – Палаузов 1861” прекосиха няколко века, за да   открият любовта в творчеството на Моцарт, Верди, Лоренцо Перози, Консуело Веласкес, Исак Дунаевски, Добри Христов, Игор Митвиенко; в българското, руско, английско и шотландско народно творчество. И, разбира се, любовта, която е еднакво силна за всички – към родината.  Залата дълго аплодира „Хор на поробените евреи” от операта „Набуко”, руската народна песен „Конь”, която група „Любе” направи хит в наше време и невероятния спиричуъл „Go, dawn Moses” (Let my people go), който пък ни напомня за Луис Армстронг. Естествено, прозвуча и най-известната мексиканска песен на всички времена - „Besame mucho”.
Не само според програмата, но и според изпълнителите концертът спектакъл се превърна в международен. Солист на „Ой цветок калина” от следвоенния филм „Кубански казаци” беше Албина Бушманова от Русия, а след шестмесечни репетиции на сцената с хористите излезе и Жан Моние от Нант, Франция. Музикант, преподавател, композитор и аранжьор г-н Моние е дирижирал хорове и оркестри в Шатобриан, Поатие, Нант. Жан Моние вече разбира и текстове от Александър Дюма и Егзюпери на български език, включени в спектакъла. Например прекрасната песен за любовта на едно момче, което наварската кралица Маргьорит слуша от прозореца на своя замък и безсмъртните думи на Малкия принц „Най-хубавото се вижда само със сърцето”. 

 

Коментирай!

(при коментар без регистрация, написаното автоматично се проверява за спам!)

0 коментара

Към началото

Следвай ни