Градският пейзаж в творчеството на Никифор Цонев (1928-2003) - акцент на месец януари 2021 г.

Balya-k-scha,-Nikifor-TSonev
Баля къща, Никифор Цонев
Автор: Станислав Гончаров, екскурзовод в ХГ "Христо Цокев" Художествена галерия „Христо Цокев” има удоволствието да представи за акцент на месец януари картината „Бяла къща” на Никифор Цонев – един от най-изявените русенски художници.

Градският пейзаж в творчеството на Никифор Цонев (1928-2003) - акцент на месец януари 2021 г.

Художествена галерия „Христо Цокев” има удоволствието да представи за акцент на месец януари картината „Бяла къща” на Никифор Цонев – един от най-изявените русенски художници.

Никифор Цонев е роден на 9 октомври 1928 г. в габровското село Нейковци.Реализира се като театрален художник в периода 1954-1960 г. в Русе. От 1961 г. той участва във всички общи художествени изложби там. Става член на СБХ през 1963 г. Един от основателите на Дружеството на русенските художници и дълги години негов творчески секретар. През годините 1972 и 1979 е отличен с ордените „Св. Св. Кирил и Методий“ – ІІ степен и І степен, съответно.

През 2018 г. в Художествена галерия - Русе бива организирана изложба на живописеца, посветена на 90-годишнината от рождението му. В експозицията са били включени творби от различните му творчески периоди - автопортрети, портрети, пейзажи и натюрморти.

Никифор Цонев оставя завидно творческо наследство, особено място в което заемат натюрмортите и поетичните нежни пейзажи.

Изследователи на историята на изкуството отбелязват, че 1970-те години на ХХ век се очертават като един от най-благоприятните периоди за развитието на българския архитектурен пейзаж.

Художниците от 70-те са се чувствали по-свободни да прибягват до разнообразни експерименти, в чиято работа творческите цели са на първо място, а изразните средства се подчиняват на желанието за постигане на максимално внушение. Експериментите с колорита, с формите и с композициите стават по-смели и значително по-разнообразни.

Градските пейзажи на Никифор Цонев с тяхното пластично разнообразие: монументалност, камерност и колоритна мекота; заемат важно място в общото художествено развитие на изобразителното изкуство в България през този период.

Живописната творба „Бяла къща” е датирана с 1974 година и така се вписва точно в периода на разцвета на архитектурен пейзаж в българското изобразително изкуство.

В творбата се наблюдава както монументалност на формите на къщите, така и композиционна камерност. Само с няколко линии художникът очертава пейзажа. Къщите в центъра са едновременно стабилни и условни. По-скоро акцентът в картината се отнася към обединяването на природния ландшафт и архитектурата. Здържаният колорит допълва симбиозата, подчертавайки условност и камерност в композицията.

Коментирай!

(при коментар без регистрация, написаното автоматично се проверява за спам!)

0 коментара

  1. Още от Култура

Към началото