Габрово в новата книга на Ваня Донева за Стара Загора

От седмица в сайтове за електронни книги се появи ново заглавие на издателство „Инфоз“ – „Ракурси към културния облик на Стара Загора от края на XIV век до 1885 година“. Автор на внушителното изследване от близо 300 страници и огромен научен апарат е д-р Ваня Донева, зам.-директор на музей „Етър“.

Според специалистите изследването на Ваня Донева надгражда всичко, написано досега за Стара Загора през Възраждането. Проф. Светла Димитрова казва, че „то има качества да стане част от новата „История на Стара Загора” и ще допринесе за по-пълноценно представяне на културния живот по българските земи от края на ХIV век до 1885 година“.

Интересен момент в книгата на Ваня Донева е присъствието на габровци и Габрово. Когато открихме, че и вестник „100 вести“ е цитиран в изследването, поканихме автора за разговор.

- Госпожо Донева, в книгата се позовавате на една интересна публикация в „100 вести“ за габровска фамилия от Възраждането и прехода към Новото време – богатия и значим род Златеви. (Статията е на Веселин Димитров, наш автор и изследовател.) С кой период от развитието на Стара Загова са свързани Златеви? Какъв е приносът на фамилията за модернизацията на града?
- Името на Васил Златев се появява в историята на Стара Загора през 60-те години на ХIХ век. Той привлича в града и по-малкия си брат Нено. Двамата се занимават с доставка на бакър като представители на заможния и влиятелен търновски търговец хаджи Славчо хаджи Паскалев. От него братя Златеви се учат на банкерство.
След Освобождението те не чакат специална покана и подкрепят възстановяването на разрушена Стара Загора чрез отпускането на нисколихвени заеми на гражданите за построяване на жилища и оборудване на дюкяни. Изкупуват земите на изселващите се в Османската империя мюсюлмани, които след това предоставят под аренда на безимотните. Васил Златев подпомага разпространението на първия вестник със селскостопанска насоченост, който Димитър Наумов започва да издава през 1883 година.
С икономическите си инициативи те се превръщат във важен фактор за икономическото повдигане на града през последната четвърт на по-миналия век.
- Има ли други връзки с Габрово, които историята на Стара Загора е записала? Една от най-заслужилите и уважавани личности в Стара Загора – Атанас Иванов, например е ученик в Габровското училище.
- Даскал Атанас Иванов е роден през 1810 г. Заради неговата отдаденост на просветна дейност старозагорци го наричат „учител на поколенията”. Получава добро за онова време образование – започва да се учи на четмо и писмо в килийното училище на Хилендарския метох при църквата „Св. Димитър”. Продължава учението си в Свищов, Букурещ. Учителства няколко години в родния си град, а след това заминава за Габрово и става един от най-добрите ученици на Неофит Рилски. При него изучава „Ланкастерската метода, по-подир наречена взаимно учение”. Новата система прилага в старозагорското училище през 1841 г.
За да осигури необходимите взаимоучителни таблици, пътува отново до Габрово. За пръв път в старозагорско училище се прави публично „изпитание”, на което се виждат добрите успехи на учениците. Този напредък поражда недоволство и завист у другите даскали в града, но те, в крайна сметка, „разумяват” ползата от новото обучение и някои от тях започват да посещават взаимното училище, където слушат и нагледно учат „реда и способа на новото учение”.
Половината от живота на Атанас Иванов е отдаден на учебното дело в Стара Загора. С работата си допринася за превръщането на града в едно от средищата на българското образование през Възраждането. Още приживе неговите съграждани го титулуват „достопочтенний и многозаслуживший гражданин”. Умира през 1897 година.

- Цитирате един интересен факт, че даскал Атанас Иванов и Т. х. Косев са набавяли помагала от Габрово за първото взаимно училище в Стара Загора. Връзките в образованието между Габрово и Стара Загора продължават и през 70-те години на ХIХ век.
- Първата ни учителка, дипломирала се в чужбина, е Анастасия Михова (по мъж Тошева). Родена е в 1837 г. в Стара Загора. Тя е сред най-авторитетните преподавателки, инициатор за учредяването на първите женски дружества в Стара Загора и Габрово, пламенна родолюбка и неуморна общественичка. Тя учи и възпитава Райна Попгеоргиева, Виктория Пишуркова (дъщеря на Кръстьо Пишурката), Вела Благоева и др. Инициира учредяването на начално девическо, а после на класно девическо училище в Стара Загора, създава първия безплатен пансион за бедни девойки.
Като момиче тя започва училище на десетгодишна възраст, но заляга над Рибния буквар, над Наустницата, Псалтира и Апостола. Заради усърдието си е изпратена (заедно със Саша Милкова) с благотворителни средства да учи в Русия. Това са първите българки, които идват да се образоват в известния педагогически институт в Одеса, настанени в пансион за благородни девици. Когато се завръща в България през 1857 година, вече дипломирана, още същата есен открива девическо начално училище в метоха при църквата „Св. Димитър”, където започва да преподава.
Анастасия се омъжва за старозагорски търговец и приема фамилията Тошева. Ражда две деца, момчета. Майчинството не я превръща в домакиня. През 1863 г. тя успява да се пребори за отварянето на класно девическо училище. Активната є гражданска позиция я превръща в една от основателките на старозагорското женско дружество „Майчина любов”. Личностите с характер невинаги са обичани, интриги и провинциални клюки я карат да подаде оставка. Новината достига до Габрово, тя получава отново покана да преподава. От 1869 година тя е вече в Габрово, главен учител в девическото училище. И тук основава женско дружество „Майчина грижа”, събира книги за библиотеката, изнася беседи, реферати и сказки с цел да се събуди духът и националното съзнание на българката. Остава в Габрово до 1876 година, когато е принудена да напусне града поради здравословни проблеми. Завръща се в Стара Загора, но трагичните събития в края на юли 1877 година принуждават семейството є да се спасява с бягство.
Големият є син Стефан Тошев се записва доброволец в българското опълчение по време на Руско-турската война (1877 – 1878). Тя става учителка в Търново по време на войната. Губи съпруга и малкия си син. След края на военните действия отново се връща да преподава в Габрово.
През 1881 година е поканена да поеме откриващата се девическа гимназия в Стара Загора. Напуска я през 1892 година, но продължава да работи – превежда книги от руски и френски, пише и издава своята биография. Единствена гордост и утеха остава синът є Стефан. Става офицер, произведен е в генералски чин и през Първата световна война командва Трета армия (на негово име е град Генерал Тошево).
- Не можем да кажем всички факти в едно интервю, но да не пропуснем Петко Славейков от Трявна, който изгубва събраните от него 15 000 пословици в опожарената Стара Загора.
- Петко Славейков става учител в Стара Загора след Старозагорското въстание през 1875 г. поради арестите на учителите от Главното мъжко училище и наложената им забрана да преподават. По това време той работи върху учебник по българска история. От писмо с дата 13 февруари 1877 година, адресирано до сина му Иван, става ясно, че иска да му бъде изпратен френски превод на Българската история на Иречек, защото му е много нужна за това, с което се занимава. От кореспонденцията е видно, че той работи върху христоматия по български и извлечение от географския речник с подробно географско, статистическо и историческо описание на Старозагорската каза. За съжаление, неговите трудове, заедно с голямата му библиотека, изгарят по време на пожара след битката за Стара Загора на 31 юли 1877 година. Очевидец на събитията, той създава „Старозагорчанката”, трагедия в пет действия.
В основата на „Кървава песен” на Пенчо Славейков са емоционалните му преживявания като десетгодишно дете по време на Старозагорските събития през юли 1877 година.
Голяма част от учителите през Възраждането са пътуващи хора, носители на нови културни възгледи. Те са свързващи брънки между българските общности в различни селища.
Славейков, Тодор Шишков, Анастасия Тошева, Иван Богоров са фигури с принос в просветното дело.
Появата и развитието на българския периодичен печат сближава българите, като тези от Габрово, освен световните новини, научават какво се случва и в Ески Загра.
Културните връзки между Стара Загора и Габрово продължават и през последното десетилетие на ХIХ век. Пример за това е отпечатването на книгата на Георги Русески от Стара Загора за Хрищян войвода в габровска печатница през 1894 година. Книгата е използвана като източник на информация в изследването.

- В много поселищни проучвания габровските краеведи започват разказа си с „най-ранните заселници са от юг, избягали след нашествието на турците“. Например в кметство Поповци първите колиби са на бежанци отвъд Балкана. Пишат се и романтични истории, легенди. Има ли научен интерес към взаимоотношенията север – юг като културни контакти и миграционни процеси?
- В теренните проучвания на музей „Етър” има едно записано народно предание, свързано с Рачо Ковача и неговата, отвлечена от турците, сестра Ружица. В него се споменава Стара Загора и името на Петко Челеби, който поема ангажимент да съдейства на брата пред османската власт за освобождаването на девойката, но се оказва предател. Въпреки препятствията, Рачо успява да освободи Ружица и двамата успяват да се доберат от Одрин до Габрово.

* * *
„Ракурси към културния облик на Стара Загора от края на XIV век до 1885 г.“ можете да прочетете на:

https://www.yumpu.com/bg/document/view/67312601/-v-1885-

https://www.researchgate.net/publication/364320892_RAKURSI_KM_KULTURNIA_OBLIK_NA_STARA_ZAGORA_ot_kraa_na_HIV_vek_do_1885_godina