Габрово - лидер по комплексно прилагане на политиките за устойчиво развитие

Оценката идва от Годишната среща на местните власти 2021, организирана от Националното сдружение на общините.
ХIV-та годишна среща на местните власти – най-мащабният форум на Националното сдружение на общините, се проведе в периода 19 – 21 септември след две години прекъсване.
За постиженията на местната власт в сферата на енергийната ефективност, благоустрояването на градската среда, придобивките в обществения транспорт, разделното събиране на отпадъците и кампаниите с гражданите Община Габрово бе отличена с екологичната награда на Европейската комисия „Европейски зелен лист“ за 2021 г.
Таня Христова, кмет на община Габрово от 2011 г., представи подхода на Общината към цялостното екологично обновяване. Кметът на Габрово бе един от основните панелисти в конференцията „Зелени решения и иновации за обновяване на средата“, организирана от НСОРБ.
Европейските зелени политики изискват и цялостна трансформация, която обхваща както администрацията, така и гражданите. Проблемите, решенията и опита на българските общини споделиха кметовете на Габрово - Таня Христова, на община Кърджали - Хасан Азис, който е и заместник-председател на УС на НСОРБ, на община Белене - Милен Дулев, кметът на Враца и член на УС на НСОРБ Калин Каменов и председателят на ОС - Бургас проф. Севдалина Турманова. В конференцията взеха участие представители на граждански сдружения, партньори от европейски градове.
Община Трявна бе официално представена от кмета на общината Силвия Кръстева и общинския съветник Людмил Бучев.
Другата важна тема, която обсъждаха участниците в годишната среща, е децентрализацията. Общините поискаха по-радикална децентрализация с аргумент, че местната власт е единствената стабилна власт в момента. Експерт от Института за пазарна икономика направи разчети как би се променила картината за общините, ако се приложи подходът „парите следват личната карта“ или „2% в твоята община“.
Според кмета на Троян Донка Михайлова си струва да бъдат овластявани кметските съвети, защото те познават по-добре проблемите на селата. „В Троян за всяка разпоредителна сделка в населените места се изисква становище на кметските съвети. Община Троян се стреми не да разпределя „пари на парче” на кметствата, а да стимулира активността на кметовете. Те могат да кандидатстват с малки проекти, които да подобрят условията за живот в населеното място и гражданите да решат коя идея да бъде финансирана“, посочи Михайлова.
По думите на Елена Балтаджиева - кмет на община Каварна, най-важните предизвикателства пред местните власти са запазване на високата събираемост на данъците и социалната им поносимост.
„При преотстъпване на част от подоходните данъци на общините, освен инвестиции в публична инфраструктура, ще се създадат условия за задържане на кадрите и увеличаване на възнагражденията на работещите в публичните сектори“, каза Балтаджиева.
Кметът на Тунджа Георги Георгиев каза, че най-много от предлаганата подоходна реформа ще спечелят големите и икономически силни общини, а решението за малките трябва да се търси в други инструменти.
„Българските общини не могат да влияят нито върху базата, нито върху ставката на местните данъци. По отношение на общинските бюджети, които са самостоятелни, се намираме се в ситуация „всичко, което не е забранено, е разрешено”, но в повечето случаи се прилага принципът: „всичко, което не е разрешено, е забранено”, изтъкна Георгиев.
Новоизбраният кмет на Благоевград Илко Стоянов призова за по-радикални действия, защото в момента местната власт е единствената стабилна власт в страната.
„Естественият имунитет срещу корупцията ще се прояви, когато средствата остават в общините и има по-голяма възможност да се следи разходването им от самите граждани – тези, които плащат данъците”, категоричен е Стоянов.
Тезата за „2% в твоята община” представи експертът от Института по пазарна икономика Петър Ганев. Според него, ако 2% от подоходното облагане отиват към общините в България, кметовете ще могат да привличат инвеститори, да откриват нови работни места и да повишават заплатите.
Той представи разчети, които демонстрират потенциалните ефекти от преотстъпване на 1/5 от приходите от подоходното облагане в полза на общините на принципа „парите следват личната карта”. Общият извод е, че всички общини биха спечелили от реформата. Както и гражданите, защото повече от техните пари ще остават в техните общини.
„Докато за вас е важно да имате средства, за да отговаряте на нуждите на обществото, за нас, икономистите, е по-важен стимулът. Аз искам да знам, че всяко повишаване на заплатите и привличане на инвестиции ще донесе повече пари за общината и тя ще свърши повече работа с тях”, заяви Ганев по време на дебата. При прилагане на подобна идея изчисленията на ИПИ показват, че към общините ще се насочат допълнителни 800 – 850 млн. лева.
Според кмета на Плевен Георг Спартански е проблем, че когато говорят по темата за финансова децентрализация, общините в България се сравняват с минали периоди, тоест със себе си. „Защо трябва да се сравняваме сами със себе си? Защо не се сравняваме с останалите членки на ЕС? Тогава ще видим, че имаме още много работа“ - каза той.
По думите му, при ратифицирането на Европейската харта за местно самоуправление страната ни отказа да подпише текста за финансова автономия, защото всяка власт се стреми да концентрира финансовите ресурси в своите ръце.
„Две трети от парите на общините идват по линия на делегираните дейности, повечето за образование. Училищните директори имат повече правомощия от кмета за какви дейности да се харчат тези десетки милиони”, подчерта Спартански. Той припомни и даваните от централното ниво съвети към общините да увеличават данъците. Обаче всяко решение по места изисква да се „преодолеят” политическите съображения в общинските съвети и да се мисли за социалната поносимост на такова действие.
Участниците във форума са категорични, че въпросът за по-голямата финансова самостоятелност на общините следва да намери своето логично дългосрочно решение, а не година след година да се „води борба” за всяко увеличение в средствата за общините. Централната власт трябва да гледа на местната като партньор, убедени са кметовете.