Доц. Лиляна Русанова: „Откриха лабораторията „Дисперсни системи и реология в чистите технологии“

Топ новина! Otkrivane-na-laboratoriyata
Откриване на лабораторията

Във вторник, 28 юли 2020 г., във факултета по химия и фармация на СУ „Св. Климент Охридски“ в София беше открита лабораторията „Дисперсни системи и реология в чистите технологии“, която е част от лабораторен комплекс „Наноструктурирани материали и дисперсни системи“, съобщи за вестника доц. Лиляна Русанова, зам.-ректор на габровския Технически университет.

На церемонията по нейното откриване са присъствали зам.-министърът на образованието Карина Ангелиева, проф. Герджиков, ректор на СУ „Св. Климент Охридски“, чл.-кор. проф. д.х.н. Тони Спасов, декан на факултета по химия и фармация и представители на научния екип. От габровския Технически университет, който е бенифициент по проекта на официалнатгат церемония са присъствали ректорът проф. Илия Железаров и ръководителят на екипа за управлението на проекта проф. Райчо Иларионов.

С помощта на новата апаратура ще се определя размера на микронни частици, ще се характеризира структурата на дисперсните системи и тяхната реология, както и повърхностната енергия и омокряне на микронни капки върху твърди повърхности.

Лазерната дифракционна система за определяне размера на микронни частици в дисперсии и системата за определяне на контактни ъгли е финансирана в рамките на проекта Център за компетентност „Интелигентни мехатронни, eко- и енергоспестяващи системи и технологии” по ОП „Наука и образование за интелигентен растеж“ и е на обща стойност 289 400 лв. без ДДС.

Новата апаратура е разположена в ремонтирано помещение във Факултет по химия и фармация. Закупените апарати имат много широк спектър на приложение в индустрията в областта на новите материали. Изследователският екип вече е провел редица изследвания, а техните резултати са публикувани в престижни научни списания.

Апаратът лазерен дефрактометър се основава на метода на лазерната дифракция и позволява да се измери разпределението по размери на различни обекти като емулсии, суспензии и аерозоли. Познавайки размера на частиците изследователите могат да управляват функционалните характеристики на материалите, като по този начин техните изследвания намират широко приложение в много области като индустриални дисперсни системи за производството на соларни панели, битова химия, препарати за медицината и др.

Системата за определяне на контактни ъгли измерва контактен ъгъл и повърхностна енергия. Тези две характеристики са много важни при охарактеризиране на свойствата и съвместимостта на материалите, както в индустрията, така и в битовата химия и хранително-вкусовата промишленост. Апаратът използва високоскоростна камера с голяма резолюция, което позволява да се извършат голям брой измервания, включително и при динамични условия.

Ръководител на новата лаборатория е акад. проф. дфзн Кралчевски. Изследователският екип има сериозен научен потенциал в измерванията, анализите и изследванията на повърхностни свойства и омокряемост; разпределението по размери и електричен заряд на частици в дисперсни системи; структурата на дисперсни системи и структурирани повърхности; реологията на дисперсни системи. Този опит ще позволи на млади учени да провеждат научно-приложни изследвания в областта на стабилизирането на индустриални дисперсни системи; нови порьозни материали с повишени топлоизолиращи свойства; нови почистващи средства за твърди повърхности с технологични приложения; капсулиране и контролирано освобождаване на реагенти в технологични процеси; нови материали с фазово превръщане за складиране на слънчева енергия за отопление на жилищата. Акад. Кралчевски посочи, че апаратите са изключително полезни и вече са влезли в употреба. В изказването си той подчерта необходимостта от подобна модерна апаратура за развитието на българската наука.

Първа копка за строителството на Център за компетентност „Интелигентни мехатронни, eко- и енергоспестяващи системи и технологии” в Габрово.


Зам.- министър Ангелиева изрази задоволство от постигнатите резултати в рамките на изпълнението на проекта. „Центровете за компетентност, финансирани по ОП „Наука и образование за интелигентен растеж“ допринесоха за повече приложни изследвания с модерна апаратура, но и за постигане на свързаност между университетите и бизнеса – заяви зам.-министърът. - Вие вече правите тази свързаност. И тя, както се вижда, тръгва именно в области, където има дългогодишно сътрудничество, съвместни научни изследвания и, разбира се, професионализъм, приятелство и съвместен интерес. Когато говорим за свързаност между университетите и съвместни програми, е важно да мислим за тази свързаност и от гледна точка на извеждане на фокус на специализация в направления, където ние можем да бъдем водещи не само у нас, но и в Европейския съюз и в света. Радвам се, че с най-съвременно оборудване ще работят младите учени на България, но и че водещите изследователи имат необходимия опит и експертиза да използват тази апаратура.“

Проектът Център за компетентност „Интелигентни мехатронни, еко- и енергоспестяващи системи и технологии“, чиито бенефициенти са Технически университет - Габрово, Технически университет - София, Технически университет - Варна, Софийски университет “Св. Климент Охридски”, Институт по роботика - БАН, Институт по електроника – БАН, Централна лаборатория по приложна физика – БАН трябва да бъде реализиран до края на ноември 2023 г., уточни доц. Лиляна Русанова, зам.ректор на ТУ в Габрово. Той е с общ бюджет в размер на 23 569 719, 17 лева, от които 20 034 261,29 лева европейско и 3 535 457,88 лв. национално съфинансиране. Чрез реализирането на този проект ще бъдат създадени над 30 лаборатории, разположени в реконструирания и модернизиран сграден фонд на ТУ в Габрово. Водещи изследователи и техните екипи вече извършват пазарно-ориентирани научни изследвания в приоритетната за българската икономика област „Мехатроника и чисти технологии”.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Коментирай!

(при коментар без регистрация, написаното автоматично се проверява за спам!)

0 коментара

  1. Още от Наука

Към началото