Доц. Игнат Минков: „Категорично трябва да се пресече политическото делене на етническа и религиозна основа"

Завършил аспирантура в Прага, доц. Игнат Минков има над 100 научни публикации, между които и монографията „Етноси и глобализационни общности“ - 2011 г., експертни разработки за комисии в НС и Президентството по съвременни етнически процеси.
За настъпването на радикалния ислям, за ислямската държава и опасностите, свързани с тези явления, е разговорът с доц. Игнат Минков.

- Доц. Минков, неотдавна в агенция „Фокус“ беше публикувано доста обезпокоително интервю с Вас, привличащо вниманието към опасността от радикален ислям у нас. Бихте ли споделили и пред „100 вести“ своите мисли за това?
- Наред с хубавото годините на прехода ни изправиха и пред предизвикателства, между които ислямският радикализъм е сред най-притеснителните. Той, както и много други, е продукт на наследени и нови противоречия вътре в човешките общности и между тях, на развитието и новите прегрупирания на света с процесите на глобализация - в крайна сметка на кардинални промени в ноосферата - човешката обвивка на планетата. И както всичко органично, имат своята специфична проява и у нас.
- В какво се проявяват те?
- Промениха се взаимовръзките между националната общност и българското население, свързано с исляма. Глобализацията, с главен вдъхновител САЩ, наложи либерални мултиетнически модели, водещи до обособеност на българските роми, на българските турци, че и на българите мохамедани, започна да игнорира общобългарското и да утвърждава различието. Но чрез искания за „права“ и „свободи“ всъщност се провокира противопоставяне срещу обединяващата роля на българската, националната общност и държава. А те осигуряват обществената ни хомогенност – неотменна предпоставка за благоденствие. Сред средствата за разграничаване особено удачни се оказаха религията и етнокултурните специфики, политическата диференциация на етническа и религиозна основа. Поради недооценка и конюнктурни съображения в началото на прехода бяха направени недопустими компромиси – създадоха се политически партии на етническа основа (ДПС и др.), неглижирани бяха грижите на тогавашната комунистическа власт и големият прогрес от тези години в секуларизацията на исляма сред български турци и българите мохамедани, модернизацията в техния начин на живот. За задълбочаване на диференциацията допринесе и социално-икономическата криза, масовото обедняване и маргинализация, особено на ромско население, но и на българи мохамедани и турци, принизяване ролята на държавата и т. н. Днес, за съжаление, населението ни не е толкова единно, групи от него (особено сред циганите)все повече се затварят в свои си общности и анклави, живеят изолирано, не се чувстват обвързани със сънародниците си. За да постигнат свои цели, са готови и дори вече открито и безцеремонно се противопоставят на останалите, не зачитат българските обществени порядки и закони.
В религиозните изяви на българските мюсюлмани се намесиха мощни ислямистки структури от Турция, Саудитска Арабия, Йордания, Иран. Сред тях особено активни бяха и са тези, които възраждат модели, свързани с крайно реакционните уахабити и салафитите при сунитите, разгърнали свои организации (и политически партии) във всички арабски страни и днес създали и Ислямската държава (ИД) в Северен Ирак и Сирия. Те налагат модели на религиозност и правни норми (шериат), създадени през VII век в пустинята, и считат за главен свой враг светските общества от европейски тип.
Днес вече, със създаването на ИД, с организирането от нея на кървавите разстрели преди месец в Париж, с рязането на глави и изгарянето на пленници, войната на светските общества, организирани от САЩ и Европа, срещу нея и срещу другите огнища на радикален ислям в Арабския свят и другаде по света преминава в качествено нова фаза. Ако доскоро се смяташе, че съществуват само отделни групи радикални ислямисти, днес вече е ясно, че става дума за мощно агресивно ретроградно движение, което воюва да наложи Халифата – ретроградната мюсюлманска държава не само в ислямския свят, но и в съседни страни, включително и Европа.
- Как се отразява това на България и кои са най-уязвимите групи от населението в страната, и на Балканите, които биха могли да попаднат под влияние на радикалния ислям?
- България вече е включена в този конфликт. Още от началото на 90-те години сред мюсюлманите у нас, особено сред българите мохамедани, започна налагането на ретроградни форми на религиозност в отношението към жената, начина й на обличане, засилване ролята на имамите и джамиите за сметка на светските „български“ модели. Особено активна пропаганда се разгърна сред циганите мюсюлмани – в Пазарджик (двата процеса срещу имамите тук), Столипиново и другаде. Започна процес на тяхното турчеене. (Над 250 000 от ромите мюсюлмани вече се считат турци.)Стотици деца на българи мохамедани (Мадан, Велинградско и другаде) след училище бяха вкарвани в джамиите, където ги хранеха и след това часове наред зубреха Корана на арабски, без да го разбират.
Под влияние на имами, финансирани отвън, започна налагане на модели на облекло за жените, характерни за Саудитска Арабия (Пловдив, Велинградско), български младежи, завършили ислямско богословие в арабските страни, започнаха да пропагандират (Смолян) многоженство искания ученичките и студентките да ходят забулени на училище, безпрекословно спазване на кораническите норми и т. н. Нескончаеми са опитите за създаване на „етнически“ партии сред българите мохамедани, част от които и започнаха да се пишат турци…
На България все повече й влияе засилващият се ислямски радикализъм на Балканите. Той е с най-силни позиции в Босна и Херцеговина, но настъпва и в Албания, Черна гора, Косово, в Санджак и Метохия на Сърбия. Така е и в Македония. По улиците на Скопие все повече са хората с дълги бради и те все по-упорито искат да изместят местните имами от джамиите. Тук се възраждат и идеи за отделяне на албанците в отделна държава. За ИД се сражават вече над 1000 ислямисти от Балканите. 12 от тях - от Македония, вече са убити в сраженията.
Засега България, в сравнение с другите балкански държави, остава най-спокойна. Но подводните течения стават все по-силни. Особено обезпокоителен е фактът, че в страната са настанени вече над 12 000 имигранти, част от които не са бежанци от войната, а талибани от Афганистан, муджахидини, ислямистки пропагандатори.
Най-податливи на радикалния ислям са маргинализирани групи от ромските гета в Пазарджик, Столипиново, българи мохамедани, останали без поминък и изолирани от националния живот в районите на Мадам, Рудозем, Велинградско, по поречието на Места, сред турско население в Източна Стара планина, Лудогорието, Добруджа. За радост, това са все още отделни лица или малобройни, без силно влияние групи, примамвани от радикални проповедници като известния вече Ахмед Муса от Пазарджик.
- Какви са опасностите за България от така очертаната криза?
- Опасността идва не толкова от възможността и у нас да се формират ислямистки групи – база и за „спящи клетки“, които при „подходящи“ условия да започнат тероризъм и война срещу светските устои на обществото, въпреки че тази опасност не трябва да се подценява. Голямата опасност е в разбиването на националното единство, на сплотеността на българския народ в името на общи цели и идеали. България е европейска държава, изгражда просперитета си заедно с другите държави от ЕС в културно-цивилизационните сфери на западната цивилизация. В нейните параметри са създадени добри условия и за изповядване на ислямската вяра, както и на другите религии. Възраждането на исляма, утвърждаването днес в него на морално остарели, реакционни модели води до откъсване на цели общности българско население от благотворното влияние на европейската цивилизация, на българската национална култура - неин носител у нас, до ограничаване на личната свобода, на възможностите за тяхната модернизация и просперитет. А това задържа общото развитие на България, разкъсва в различни посоки възможностите за нейното развитие, пречи й да се преодолее кризата и се нареди сред водещите благоденстващи страни на Европа.
- Какво трябва да се направи за преодоляване на тази криза?
- Основното е възстановяване на водещите, организиращите функции на българската национална общност като вдъхновител и организатор на българското общество и обединител на всички български граждани. Това ще рече преодоляване на демографската криза сред българите, възраждане на българската икономика, преодоляване на кризата в образованието, издигане авторитета и организаторската роля на българската държава, на обществената дисциплина и реда в страната. Особено важно при това е да се възстанови националното единство в политическия живот, развитието ни напред да не започва все отначало, а да се опре и на хубавите ни постижения и опита от времето на Първата българска република. Категорично трябва да се пресече мултиетнизма и деструктивната роля на ретроградните религиозни структури, политическото делене на българския народ на етническа и религиозна основа - да се премахнат ДПС и другите етнически партии.
Това иска пълна мобилизация на българския народ, на българския национално организиран етнос. Надявам се, че и габровци осъзнават тази повеля на времето. Не да се делим, а да съберем пред очерталата се беда всичко най-добро, което имаме у себе си, да мобилизираме всичките си сили и поемем неотменната си отговорност като създатели и организатори на българското общество и държава за преодоляване на опасностите и извеждане на страната по пътя на благоденствието. И да наложим нашите позиции и в ЕС. За неговото утвърждаване като водеща мощна и независима глобализационна общност в света, за ликвидиране ИД и утвърждаване на светските режими в арабския свят, не за война, а за умиротворяване на Украйна, за разгръщане на активни икономически и търговски връзки на изток и юг, за което България е в най-изгодни позиции сред страните на Европа.