Доброволци от Младежкия съвет по наркотични вещества се учиха на артерапия чрез фотография

Доброволци от Младежкия съвет по наркотични вещества към Община Габрово се учиха на артерапия чрез използването на фотография. Тридневното обучение бе водено от лектора - психолога и арт терапевта Калин Петков, заедно с негови помощници от терапевтичната общност „Ново начало“. Петнадесет младежи се учиха как да използват фототерапията за предпазване на своите връстници, склонни към рисково поведение и употребата на наркотични вещества.

„Искаме да предложим един нов начин за превенция на нарокоманиите – обясни Габриела Йосифова, председател на Общинския съвет по наркотични вещества към Община Габрово. - Младежите се учат как чрез различни техники на изкуството могат да разширят своето виждане както за проблема наркомании, така и за взаимоотношенията си с връстниците. Да осмислят своите цели, с какво могат да бъдат полезни. Фототерапията е новост за нас. Лекторът Калин Петков е човек с изключително богат опит в работата с младежи с рисково поведение като използва много арт терапията. Убедихме се, че това е метод, с който много бързо и точно могат да се идентифицират проблемите, дефицитите и по-бързо да се реагира на даден проблем. Негови помощници са и двама младежи, които са преминали през терапевтичната общност „Ново начало“ в Банкя, както и през обучение за консултанти в областта на арттерапията. Това всъщност е един огромен шанс на бивши зависими да бъдат полезни на други млади хора и е част от тяхната продължаваща терапия.“

Единият от помощниците на Калин Петков е младеж от Габрово, който иска да остане анонимен. Той е чист от две години. От 14-годишен е употребявал наркотици и алкохол и е бил обсебен от дълга зависимост. Сега е отворил нова страница в живота си. Той предава на младежите своя личен опит, защото също е минавал през фототерапията. Според него тя му помага да се концентрира, да извади някои неща от подсъзнанието си, които чувства, но му е трудно да ги споделя и да ги преживее. Фотографията според него, съчетана с правенето на колажи, е много интересно занимание, показва чувства, емоции, красотата на живота и помага на младежите да изразяват себе си.

Другият младеж е превърнал фотографията в своя професия. Той разказа:

„Имах един период, в който бях в ремисия и бях спрял да употребявам наркотици заради здравословни проблеми. Бях в болница, в кома и се уплаших. След като излязох от болницата, се замислих и реших, че трябва да направя нещо в живота си, да се запиша да уча нещо, с което да си изкарвам хляба. Аз от ученик работя. Работил съм като сервитьор, като продавач в магазини, като барман. Но тези занимания мен лично не ме удовлетворяваха нито като вид работа , нито като заплащане. Чудех се какво ми харесва. Гледах много анимационни филмчета и си помислих, че бих могъл да правя анимации. Записах се анимация в един колеж по екранни изкуства в София. Като започнах да уча, разбрах че трябва да се рисува, а аз съм скаран с рисуването. Но ме грабна фотографията и се насочих натам. Но ремисията продължи около една година. След това отново започнах да употребявам наркотици. Бях спрял училището, бях си намерил работа в телевизията, но и нея зарязах и всичко се срина наново. Така минаха около 3 години докато не попаднах в терапевтичната общност „Нова начало“. Нямах сила да стана от леглото, бях изтощен и нямах никаква надежда и вяра. Помолих родителите ми да ме заведат да се лекувам някъде. В „Ново начало“ част от терапията е да опознаем себе си, собственото си аз и да опознаваме и изживяваме всички чувства. Така намерих отново фотографията. Тя ми е хоби и страст и ме влече. Искам натам да се развивам като цяло. В момента работя като фотограф на две места. А в „Ново начало“ сега помагам на другите и по този начин помагам и на себе си. Много важно е за един зависим да не забравя откъде е тръгнал и какво е било, за да не се изгуби отново. Сега участвам много активно във фототерапията. За мен тя ми е удоволствие. Тя ми носи релакс, а аз съм добронамерен и доброжелателен към тези деца доброволци, за които много се радвам, че ги има и че помагат на хора в затруднено положение. Това занимание ми помага и да съм отговорен, да предавам наученото на следващите, които се надявам да спасят човешки животи. Доста съм учуден колко са наблюдателни и какви фантазии имат младите хора. Те имат и много въпроси, свързани със снимките.“

Със снимки, рисунки и думи младежите правиха колажи и фото есета, с които се опитваха да си отговорят на въпроси като какво е зависимостта, какъв е светът на зависимия и на свободния човек, каква е ролята на доброволците и как могат те да помогнат на приятелите си. Деветокласничката Ива от ПМГ „Акад. Иван Гюзелев“ казва, че с това обучение доброволците са имали възможността да изразят своите чувства и мисли чрез снимки, без да се притесняват какво ще кажат или покажат.

„Чувствахме се разбрани – разказва Ива, - защото чрез снимките показахме нашата същност и разбиране за нещата. Например със снимки изразявахме самите себе си, нещата, които харесваме. Направихме есе за дрогата чрез снимки и показахме какви са причините и последствията от употребата им. Сега определено гледам по друг начин на фотографията. Никога не бях се замисляла, че човек може чрез снимки да обясни своите чувства и виждането си за света. Например трябваше да представим приятелите си чрез снимки без да ги снимаме. Трябваше да снимаме нещо, което обединява приятелите ни и тъй като моите са пушачи, аз снимах цигари. Вече започнах да използвам наученото тук. Разговарям с три мои приятелки, които употребяват наркотици и определено видях, че фотографията има някакво влияние върху тях. Освен това така те ми показаха какви чувства крият от мен.“