Добромир Проданов: „Надявам се правителството да продължи да работи с този хъс, а парламентът по-убедено да взема решения”

- Г-н Проданов, как се чувствате в парламента?
- Няма да кажа, че плувам в собствени води, но започвам да се адаптирам. Всичко е много по-различно от местния парламент. Хубавото е, че имаме работещ парламент с работещи парламентарни комисии. Надявам се оттук нататък да се чувствам още по-добре.
- Какво означава това?
- Още по-ползотворно да бъде присъствието ми в Народното събрание. Да имам по-добра законодателна инициатива в двете комисии, в които участвам - регионална политика, благоустройство и местно самоуправление и по въпросите за младежта и спорта.
- Това са въпроси, по които Вие имате компетенции от работата Ви в ОбС. Изразявате ли позиция по време на заседанията?
- Да! Точно в тези две комисии може да се покаже опита и капацитета, който се придобива в ОбС. В Комисията по регионална политика има колеги, които са били дългогодишни кметове, общински съветници, областни управители – все хора, които познават проблемите и са в помощ на местната власт. И в двете комисии винаги съм изразявал позицията си, изхождайки от опита ми като общински съветник.
- Сега е време за приемането на общинските бюджети. Време, в което кметовете отново напомнят за нереализираната финансова децентрализация на общините, за която се обещава от 25 години. Има ли шанс при това правителство и при този парламент тя да се реализира?
- Безспорно предизвикателствата пред това правителство и пред този парламент са огромни. Аз не си спомням да е имало друго правителство, което да е формирало толкова ясни ангажименти, така публично обсъдени и представени. Ангажименти на коалиционни партньори, както и на партиите, които го подкрепят.
Реформи трябва да се направят във всяка една сфера от живота. Като започнем от най-важните - здравеопазване, правосъдие... Една реформа в правосъдието води след себе си доверието на ЕС към България като надежден партньор. А това до голяма степен ще се отрази и на инвестициите в страната.
Що се отнася до финансовата децентрализация на общините, желанието на местните власти винаги е било колкото се може този процес да стане по-бързо. Аз смятам, че това правителство и този парламент имат волята, има и възможности да се доведе до край тази реформа.
Предизвикателствата са много - всеки един законопроект, погледнат от даден ъгъл, представя и хората в Габровска област. Всяка една реформа впоследствие ще се отрази на всеки един български гражданин, включително и на територията на нашата област. Надявам се наистина правителството да продължи да работи с този хъс и безкрайна отговорност, която са поели тези хора. Надявам се и парламентът да стига все повече и все по-убеден при вземането на решения. Никога пред нас не е стоял въпросът да търсим и чужда подкрепа за отделни въпроси, т. е. да убеждаваме нашите опоненти във верността на нашите предложения. Няма нищо по-хубаво парламентът с още по-голяма подкрепа да приема дадени законопроекти – това показва взаимодействието на българските политици, отговорното им поведение, а не напук да не се приемат, само защото се делим на управляващи и позиция.
- Това е добро пожелание, но случва ли се вече?
- През първите три месеца това правителство и премиерът показаха, че са отворени за всички партии в този парламент и разчитат на подкрепа за важни за България решения.
- Мислите ли, че предприетите мерки за реформи в БДЖ, здравеопазването и последвалите социални напрежения са фалстарт за правителството или са още едно доказателство, че българинът иска реформи, но такива, които не нарушават статуквото му?
- Категорично не бих казал, че това е фалстарт на отделни действия на министри или на цялото правителство. Това е още едно доказателство, че те трябва да станат. Не може да искаме от години да има реформи в правосъдие, здравеопазване, образование, икономика, но това да стане безболезнено. Твърде много време сме изгубили, твърде сме назад, за да искаме това да стане плавно или да пропуснем някоя реформа. Няма как това да стане.
Всяко едно отстъпление в противоположна посока няма да доведе до реформи. Ще се задълбочи този порочен кръг на вечното желание за реформи от другата година, от другия парламент, от другите управляващи...
Всеки от нас се удивлява като отиде в другите западни страни как всичко е подредено, как има ясни правила и т. н. Но ако всеки от нас се постави на мястото на един немски производител и разгледа законодателната им рамка, ще види, че има доста ограничителни мерки, има закони, които трябва да се спазват. В противен случай има санкции, които трябва да се понесат. Не може да стане реформа без спазването на закона.
- Не мислите ли, че един от начините да се убедят българите за радикалните начини за провеждане на реформата е да се покаже защо се е стигнало дотам?
- Най-лошо е да се правят реформи с популистки намерения, които е ясно, че няма как да станат. И впоследствие действителността няма да ти позволи да го направиш това нещо, колкото и добре да звучи за хората. Мисля, че за краткото съществуване на ГЕРБ като партия - от 2006 година, не сме си позволили в нито една изборна кампания и с нито едно действие – там, където сме били във властта, независимо дали на местно или национално ниво, да не казваме на хората истината, дори с риск да не получим подкрепата на част от тях. Няма как да се погледнем след това в очите, а най-малкото и да се проведат реформите. Така че ГЕРБ ще продължи същата политика - да изнася пред хората ясните факти и визията как ще стане една реформа, колкото и болезнена да е тя. Вярно е, че ма едно изнервяне, има едно състояние на тотална апатия, но все повече от българите започват да разбират по какъв начин може да се стигне до реални реформи.
- Смятате ли, че партиите в парламента са оценили негативния ефект за страната от този популизъм?
- Не смятам, че това важи за всички. И това се видя още в предизборната кампания. Но смятам, че всяка една от партиите, които формираха това правителство, е направила определен компромис – спрямо своята същност и своите избиратели. Ако той не беше направен, България може би щеше да бъде пак в някоя предизборна кампания, без работещо правителство, без работещ парламент, с институции, които стоят във въздуха... Така че коалиционните партньори ГЕРБ и РБ предпочетоха националния интерес пред партийните си интереси. Това е едно отговорно поведение на всяка една партия, която трябва да се замисли съвсем сериозно дали трябва да набляга на популизма или открито да застане пред хората и да ги убеди, че реформи и вървежът нагоре на България може да стане с отделни компромиси. Г-н Борисов ясно го показа – пред него стоеше дилемата партията или България. Като един отговорен политик той пренебрегна партията и избра България.
- Със знак плюс или минус оценяват това членовете и симпатизантите на партията?
- Не бих казал, че се оценява от всички със знак плюс, защото членовете и симпатизантите на ГЕРБ са припознали тази партия, дали са й своето доверие, защото смятат, че тя може да изведе България към по-добър път, за да се нареди достойно до другите европейски държави в ЕС.
Аз съм влязъл в ГЕРБ, защото политиката, визията на тази партия ми допада. Никой не ме е лъгал със светло бъдеще. Никой не ме е лъгал с безпроблемни реформи. Никой не ме е лъгал с лесни решения. Човек трябва да помисли, ако иска децата му да са добре, градът и държавата, в които живее, да са добре, кой има волята и капацитета да го направи.
Видя се, че ГЕРБ не е партия, на която да липсва експертния капацитет, както твърдят от БСП. Видя се къде е капацитетът. Виждате, че всеки от министрите е експерт в своята област, спечелил доверието на европейските си партньори. Това са хора, които успяха за няколко месеца да възстановят стотици милиони за България. Хора, които върнаха доброто име и доверието в страната. Аз заставам и зад министрите, които са посочени от Реформаторския блок. Ние не трябва да ги делим на наши и техни министри, на наши и техни депутати.
Трябва колкото се може повече да се обединим, че всеки министър е български министър и всеки народен представител е български народен представител. Това от коя партия са излъчени е важно за политиката и програмата, която ще изпълняват и прокарват.