Даниел и Габриела Копчеви: „Няма да си простим, ако Мартин ни каже един ден, че не сме го подкрепили

НАДЕЖДА ТИХОВА

Мартин Копчев – габровското дете шампион, вече осем години смайва познати и непознати със своите постижения в национални, международни олимпиади и състезания по математика, а от няколко години и по информатика. Наскоро името му беше отново по първите страници на столичните медии. Отличникът на Природоматематическата гимназия намери място между 54 ученици, постигнали наистина големи международни успехи и влезе в първия випуск на "Клубът на отличниците на България", учреден от вестник „24 часа“. Само през тази година осмокласникът спечели призови отличия в 10 национални и международни състезания по математика и информатика. Сред тях са златен медал от eJOI – Европейската младежка олимпида по информатика за ученици до 15,5 години, златен медал и награда Prize за постигнат перфектен максимален резултат от 135 т. в Австралийското математическо състезание, сребърен медал от ХХI Младежка Балканска олимпиада за ученици до 15,5 години, бронзов медал от Romanian Master of informatics в Букурещ, трето място във възрастова група ученици до 12 клас и професионални програмисти на Международния конкурс по информатика и състезателно програмиране в София и други. Как се постигат тези резултати, как се отглежда един шампион? По темата разговаряхме с родителите на Мартин – Даниел и Габриела Копчеви.

- Името на Мартин стана известно още когато беше първокласник. Кога разбрахте, че има заложби в математиката?

Даниел Копчев: По състезания той започна да ходи в първи клас. Но подготовката му по математика започна от трета група на детската градина. Госпожите докато си предават уроците забелязват, че той непрекъснато пресмята цифрите. Например, ако госпожата каже, че Левски е роден 1837, а е починал през 1873, той веднага казва колко години е живял Левски. Затова в градината ни обърнаха внимание на този факт. Той много боледуваше като малък. Беше тригодишен и тъкмо го бяхме записали в детската градина. Направи три поредни бронхопневмонии. Тогава докторите казаха, че това дете трябва да седи вкъщи. Баща ми беше пенсионер и се съгласи да го гледа. Оттам тръгнаха нещата. По цял ден какво да правят - едно плюс едно, две плюс две... И в един момент се стигна например до 163 по 128. Даже му купихме един калкулатор. Той беше на 4 когато сестра му се роди. И докато майка му гледа бебето, той й дава елката и казва „Мамо, провери ме!“. Например 25 по 38. Беше вече на 4-5 годинки когато започна да умножава и трицифрените числа. Като стана на 5, вече се свързахме с госпожа Росица Коева. Беше много трудно да му намерим учител. Никой не искаше, всички се плашеха, защото бил много малък. Росица Коева се оказа по-смела и се реши. Интересното беше, че урокът преминаваше по следния начин: Росица Коева му чете задачите и му обяснява теорията, а той наум смята и казва отговорите. В първи клас отиде на Коледното състезание и стана първи. Излезе само след 15 минути. Това беше първият му златен медал. След това отидохме на Великденското и така се завъртя колелото и тръгна с помощта на г-жа Коева до пети клас, когато непрекъснато печелеше призови места. В шести клас обаче имаше едно връщане назад. На националното състезание „Хитър Петър“ се класира осми, след това в „Черноризец Храбър“ зае четвърто място. Тогава вече се усъмнихме, че подготовката, която получава, няма да е достатъчна. Въпреки че има някаква заложба в него, някаква даденост, трябва труд и добър преподавател. Тогава се свързахме с г-жа Кюмюрджиева – директорът на Природоматематическата гимназия, където той учеше. Тя ни каза: „Имам предложение, ще намеря решение“. Тогава ни свързаха с професор Бойваленков в Института по математика и информатика към БАН. Той обаче се занимава с големи ученици, подготвя големия Национален отбор и ни насочи към тогавашния доцент Емил Колев, който стана професор, и съпругата му Невена Събева. Те водят Школа по математика в Института по математика и информатика в БАН за деца от пети до осми клас. Тръгнахме през седмица в тази школа и само за месец-два се видя целият подем. Като има човек, който да му отключи потенциала, да го засипва със задачи, които отговарят на неговото ниво, да му дава домашни, които той със страст решава, тогава вече тръгнаха нещата и дойдоха големите постижения. Първата година бяхме единствените хора извън София в школата. Родители от други градове започнаха да ни звънят и да питат какво правим, как се подготвя. Казахме им, че пътуваме през седмица до София – доста са разходите. Плащаш за школата, плащаш храна, понякога плащаш и престой... Всичко това са разходи. В седми клас той беше набрал инерция от предходната година и подемът беше голям. Прояви се ролята и на Христина Георгиева от Природоматематическата гимназия, която така да се каже „поддържаше огъня“ като му даваше задачи на нивото на тези от школата в София. Даде му сборници, списания, стари книги. Така в седми клас дойдоха тези големи, значими успехи.

- През 2016 година Мартин участва в 22 национални и международни състезания по математика и информатика, в които е получил призови награди. Как започна с информатиката?

Даниел: Когато беше в четвърти клас, ни потърси Донка Капралова, преподавател по математика в Априловската гимназия, но води Школа по информатика към школа „Телерик“ в ПМГ и настояваше Мартин да започне да се занимава и с информатиката. Аз бях твърдо против, защото информатиката е конкретна наука. Докато математиката развива цялостното мислене на детето. Съпругата ми непрекъснато му купуваше пъзели с 200, с 500, с 1000 части. Аз му купувах оригинални „Лего“ конструктори с по 1200 части. На мен ми е било трудно да ги сглобявам. Поръчвахме ги по Интернет. Да имаш такова дете е много скъпо удоволствие. Но ние сме родители и сме се хванали на това „хоро“ и трябва да го играем. Та съпругата ми настояваше Мартин да се пробва и в информатиката докато аз бях против. Те отишли тайно при г-жа Капралова, въпреки че школата е за деца от пети клас, на Мартин му станало интересно и отишли втори и трети път и той каза, че иска да учи информатика. Ходеше на математика и английски, разместиха така часовете по английски, за да почне да ходи и на информатика.

Габриела: Започна да комбинира трите неща от тогава – от четвърти клас, и продължава до днес.

Даниел: Така се завъртяха нещата. Четвърти, пети и шести клас по информатика ги изкарахме с проф. Капралов и гл. асистент Младен Манев. В седми клас школата я води г-жа Галя Неделчева – преподавател в Природоматематическата гимназия, а тази година я пое Зорница Дженкова.

Габриела: Има и много самостоятелна подготовка. Гледа състезания по Интернет, решава задачи...

Даниел: И от всичко, което разказахме, се стигна до това, че през учебната 2016-2017 година му беше урожаят и най-големите му успехи и по математика, и по информатика. По математика на базата на резултатите от Националната олимпиада той за седми клас стана втори, влезе в разширения Национален отбор. След това се направиха две контролни в София и на тяхната база той влезе във втория отбор. По математика тази година Балканиадата беше в България и като домакин страната организира два отбора. В първия отбор влязоха ученици предимно от София, а във втория отбор извън София бяха само Мартин и Георги Златинов от Благоевград. На Балканиадата той постигна много добър резултат и взема сребърен медал. По информатика като седмокласник има право да се явява и в горната възрастова група „С“, която е за осми клас. Той се яви в тази група и с майка му бяхме много изненадани. Каза, че не иска да му е лесно, да стои в група „D” и постоянно да печели медали. Иска да му е трудно, иска да се състезава с големите, иска предизвикателство. Така се стигна до Националната олимпиада по информатика, където се класира четвърти. След това се класира за разширения национален отбор. За определяне на националния отбор имаше 7 състезания. Като се събраха точките от тях, той стана първи и стана капитан на първия отбор. След Националната олимпиада във всички други състезания беше първи или втори. Класира се за Европейската олимпиада по информатика до 15,5 години. По време на олимпиадата можехме да гледаме резултатите он лайн В продължение на 4 часа адреналинът беше голям. Руските състезатели показаха много голяма класа. Най-силните школи са в Източна Европа. Мартин се представи добре и беше едно от осемте деца, които получиха златни медали.

- А какво се случи през тази година? Постиженията продължават... Само преди седмица той се нареди в клуба на „24 часа“ „Отличниците на България“, в който бяха включени 54 деца от цяла България с много значими постижения.

Даниел: Това, което на нас ни прави впечатление, е, че неправителствените организации в България правят много за тези деца. Те се опитват да ги отличат на фона на това море от негативизъм – как децата са последно място в Европа, колко са неграмотни и т. н. Бяхме изненадани от „24 часа“, но все пак Мартин е единственото дете в България, което през учебната 2016-2017 година в резултат на постиженията си в национални олимпиади, се класира като седмокласник в два национални отбора – по математика и по информатика. Останахме доста поласкани от инициативата на „24 часа“. Ние смятаме, че тези деца трябва да се открояват. Те трябва да бъдат поощрени по някакъв начин...

Габриела: Да получат някакво признания за труда, който полагат. Всички виждат резултата – медала, постижението, но никой не знае колко часове труд му коства на него. Лишаване от приятели, от социален живот и т. н. Всеки се радва на медала, но никой не пита каква е цената за този медал – безсънието, липсата на почивни дни, пътуванията до София...

- Сигурно чувате доста коментари, в очите или зад гърба ви, в които се казва, че всичко това е амбиция на родителите. Така ли е?

Даниел: Много пъти сме чували това. Дори от близки и роднини. Но хората, които познават Мартин, знаят, че той е състезателен тип. Много ми харесва една негова мисъл. Питаха го за Олимпиадата в Сингапур дали като тръгвал се е страхувал, че може да се изложи и да не спечели. А той отговори: „Аз ако не знаех, че ще спечеля, нямаше да тръгвам“.

Габриела: Той мрази олимпийския принцип за участието, той отива за победа. Прави всичко възможно, за да победи.

Даниел: В събота и неделя той прекарва по много часове в решаване на задачи. Няма да ги казвам колко са, защото чак ми е неудобно. Връщаме се от състезание и той сяда и почва да решава задачи. Върна се от Балканиадата със сребърен медал и на другата сутрин седна и почна да решава задачи. Аз го питам защо, нали спечели медал, почини си. Отговори ми: „Не, тате. Аз тази година спечелих сребърен, а догодина целта е златен“. Като цяло той сам си поставя целите. Например по информатика когато се яви в група „C“, ние разбрахме от протокола на състезанието. Той обича предизвикателствата, обича да се състезава, да бори задачите.

Габриела: И при нас сигурно има някаква доза амбиция, но винаги сме спазвали принципа да направим всичко възможно, което е по силите ни, за да го подкрепим. Не да го натискаме. Ние се опитваме да го подкрепяме. Ако няма помощ от наша страна, няма как да се случат нещата. Колкото и умно да е детето, има нужда от преподаватели, от материали и всичко останало.

- И все пак, остава ли му време да се занимава с нещо друго, да си почива и забавлява? Какво обича да прави?

Даниел: Като всеки тийнейджър обича да играе компютърни игри. Има няколко, които играе доста често. Отделно имаме и конзолна игра и играе най-различни игри. Ходи на английски, обича да плува. Обича да е със семейството и с кучето ни, на което се радва много.

- Имате и дъщеря, Виктория. Има ли опасност към нея да проявявате по-малко внимание заради Мартин?

Габриела: Тя е по-друг човек. Изключително различни са двамата с Мартин. Като огъня и водата са. Тя е контактна, завързва приятелства много бързо, много е социална и децата много я обичат. Обича непрекъснато да е сред хора, да играе, да е център на внимание. Докато той е по-затворен, по-саможив и сдържан. Обичаме си децата по различен начин, защото и те са различни.

- Как се възпитава шампион? Ние, българите, обикновено сме негативни. Непрекъснато казваме „не“ на децата си, възпитаваме ги чрез забрани, втълпяваме им, че нищо не става от тях и т. н. Вие как постъпвате, как мотивирате Мартин?

Даниел: Аз работя в голяма мултинационална компания. Това, което ми направи впечатление, когато започнах да работя в нея, е първо позитивизмът. Второ – преминал съм през много обучения с чужденци, с хора от САЩ, от Канада, от Западна Европа. На всички техни обучения присъства много голям позитивизъм. Те виждат, че ти не знаеш, но не ти го казват, а постоянно ти казват: „Браво! Много добре! Давай нататък!“. Това, което правим ние с майка му за шампиона, е винаги да му помагаме. Винаги да го стимулираме, да го отличаваме, да го подкрепяме. Връщал се е от състезание, в което не е спечелил и е много разочарован. Ние го подкрепяме.

- В състезанията хората трябва да умеят не само да печелят, но и да губят.

Даниел: Точно. И това сме му казвали когато е губил. Че преди да се научи да печели, трябва да се научи и да губи. Труд, труд, труд и постоянство, ако искаш да си сред най-добрите. Постоянно трябва да упражняваш това, което обичаш да правиш. Но той сам решава да работи по много. Даже понякога отивам и му казвам: „Колко е часът? Осем часа са това, момче. Хайде ставай от компютъра!“ Той сам вече взема решения за това, което прави. Само сме го помолили когато се запише за състезание, да ни предупреди, тъй като всички състезания са в събота или неделя. Има пътувания. Изпадали сме в ситуации, в които той ни уведомява 10 минути преди състезанието. Сега сме се разбрали да ни предупреждава, за да си организираме времето.

- А как ви стига времето?

Даниел: Чрез строго разпределение. Фокусът на съпругата ми е върху момичето, а моят – върху Мартин. На състезанията ходя аз с него, карам го и го връщам. На някои от състезанията има и организиран транспорт от Математическа гимназия с преподавател. Тогава е добре. Но когато се явява индивидуално, го карам аз, както и на школите по математика.

- А като спечели, споделяте радостта си във Фейсбук?

Даниел: Да, най-редовно го правя. Защото в тази страна трябва да има и нещо позитивно. Имам колеги във фирмата, които ме питат защо постоянно се хваля. Винаги съм им отговарял: „Защото винаги трябва да има нещо позитивно за хората“. През последната година аз лично като родител чувствам подкрепата на г-жа Кюмюрджиева. Говорихме с нея и й казах, че двамата най-заинтересовани хора нещата да се получат сме аз и тя, защото аз съм родител, а неговите успехи носят позитиви и за гимназията.

- Можем ли да кажем, че държавата и училището като сборно понятие се грижат достатъчно за талантливите, за даровитите деца, или се обръща повече внимание на изоставащите и на децата със специални образователни потребности?

Даниел: Ние сме родители и ако разговаряте с родителите на такива деца, и тяхното мнение ще е същото като моето. Ако влезете в сайта на МОН, там всичко е разписано перфектно. Има съответните програми, наредби. Има отделени пари за обучаване на даровити деца. Те се превеждат в училището и то организира допълнителни школи за тези деца. Сега 6 деца ходят в момента на допълнителна школа, за да се подготвят за следващата национална олимпиада. Дотук приключва всичко позитивно. Всичко, за което Ви говорих до момента, всеки родител сам си решава какво да направи за детето си и спрямо финансовите си възможности. Казах Ви – през седмица сме в София. Тези пари излизат от нашия семеен бюджет. Ходенето по състезания – да, част от тях ги поема гимназията, но има и такива, в които гимназията плаща хотела, а ние транспорта и обратното. Учителите се опитват да направят най-доброто според техните възможности. Те обаче са ограничени. Казано обобщено – всичко на книга е много добре. Но на това дете, което е спечелило медали за страната си, държавата даже и една стипендия не му дава. Подадохме документи за стипендия. Както казах – той беше седмокласник и се яви на състезание за осми клас, печели и в същото време получихме писмен отговор от експерти на Община Габрово, че тъй като той е седмокласник, няма право на стипендия. Затова пак ще повторя като имам предвид „24 часа“ и фондация „Димитър Бербатов“, че само неправителствените организации дават и поощряват тези деца. Мартин в момента е в осми клас. До този момент за всичките медали, които е спечелил, няма една стотинка от държавата като стипендия. А за едно такова дете семейството има големи разходи. Когато миналата година ходихме в Сингапур, общинските съветници в Габрово гласуваха да бъдем спонсорирани с 1500 лева, за да можем да пътуваме, за което ние сме много благодарни. Общо около 5 хиляди лева ни беше пътуването с хотела. Другите пари ги намерихме от бизнеса, а стипендии за състезания получаваме от неправителствени организации и от страна на бизнеса. Питал съм защо няма учреден фонд за подпомагане на даровити деца? В Севлиево например има Сдружение „21 век“, което се грижи за децата. Когато търсихме пари за Сингапур, написахме над 20 писма до бизнеса в Габрово. Нито една фирма не ни подкрепи. Единствено Николинка Хинкова от Габрово ни даде пари. Всички други бяха фирми, работещи на територията на община Севлиево.

- Какви са Вашите планове за бъдещето на Мартин?

Даниел: Ние планове не пишем. Мартин сам си ги прави. Нашата цел е само да го подкрепим. Ние с майка му когато видяхме като малък, че има такива заложби и дарби, си казахме, че професор Бойваленков в Института по математика и информатика към БАН: „Аз съм имал възможности, но вие не ме подкрепихте!“. А какво ще направи той, дали ще продължи образованието си в България, дали то ще е в областта на математиката, на информатиката, дали ще отиде в Щатите или в Европа, си е само и единствено негово решение. Когато ходихме да искаме пари за Сингапур, един общински служител ни каза: „Е, какво. Ние сега ще дадем пари за дете, което утре няма да остане в България“. Докато г-жа Гочева от „24 часа“ ни каза: „Ние трябва да окуражаваме