Д-р Тодор Шандурков: „Медицината и пантомимата са моите изкуства”

Закърмен с изкуството на народните танци                                     

                     

„Артистичността, която нося, е свързана и с изкуството на народния танц, с което съм закърмен още от дете. Името на майка ми Тотка Шандуркова е патрон на Ансамбъла за автентичен фолклор при читалище „Габрово 2012“. В Априловската гимназия се занимавах с художествено слово. Дължа много на Величка Бонева, учителката ми по литература, която ме откри като рецитатор. Дълго време изпълнявах „Дни на проверка“ от Пеньо Пенев. Бил съм лауреат на художествено слово от републикански фестивал. Като носител на сребърен медал рецитирах откъс от стихотворението по Националната телевизия (1964). 

 

Първият допир с изкуството на пантомимата

                               

С театър се занимавах като студент в Медицинска академия. Бях заместник-председател на Студентския културен клуб, към който действаше Драматичен театър, в който участвах. Първият допир до изкуството на пантомимата бе през 1968 година, когато в София гостува английският мим Адам Дариус. Спектакълът бе в зала „България“. Знаех за етюдите на Марсел Марсо (Франция), но за първи път гледах на живо пантомима. Бях много впечатлен. И си казах: „Това е моето изкуство, защото то съчетава и театъра, и танца“. Започнах сам да се занимавам. Да преоткривам едно непознато изкуство. Никой нищо не ми е показвал. За пръв път на 8 декември  1968 г., по случай студентския празник,  бях поканен в телевизията да направя етюда „Хирург от древността“, който сам си бях поставил. Костюмът на Пиеро ми бе ушит в Народния театър „Иван Вазов“, където играеше ръководителят на драмсъстава ни. Също там в студиото ми подготвиха и  музиката. В момента на представянето ми в телевизията не знаех на кой свят съм. Първият образ, който пресъздадох, беше на хирург. А още не бях излизал пред публика. Приятелите от Студентския клуб ми се радваха. Насърчаваха ме. Тогава в България още нямаше пантомима.

 

Медицината е вид изкуство. Лекарят е откривател

 

След като се дипломирах на 1 декември 1974 г.  - неделя, трябваше да започна работа във Второ вътрешно на Окръжната болницата в Габрово. Бе почивен ден и не работих. Така тръгна професионалният ми път, който за мен бе истински празник. Започнах да се занимавам с диагностика в гастроентерологията. Бях един от първите ендоскописти в България. Насочих се към диагностиката, защото никога едно и също нещо не се повтаря. Тук за първи път въведох всички ендоскопски методики. Имах изобретения в областта на гастроентерологията,   участия с научни доклади на конгреси. Получавах  награди, златна значка. 

Поначало никога не съм мечтал да бъда лекар по професия. Винаги си мислех, че ще бъда артист, че ще се занимавам с изкуство. По настояване на майка ми кандидатствах и записах медицина. И не съжалявам, защото много си харесвам професията. Първо, защото служиш на другите, а и няма по-голяма радост да си полезен. Лекарят, когато пише рецепта, след всяко изброено лекарство поставя знак - две пресечени линии - Кум део (С Божията помощ), което  не  бива да се забравя...                  

Не може случайно да бъдеш добър лекар и да напредваш в професията, ако не обичаш хората. Първо трябва да си любвеобилен. Да бъдеш добър и да обичаш хората. Ако това го няма и най-големият професионалист не е добър. Задължително е лекарят да е формиран за новостите в медицината. Технологията много напредва и трябва бързо да се наваксва. За щастие в гастроентерологията, където работя, има направо революционен прогрес. Ние вече оперираме, без да отваряме корема (ендоскопски от началото на 80-те години). Самият аз съм въвел и оперативната, и спешната ендоскопия. Всичко, което се прави в университетските клиники в момента, се прави и в Габрово. 

За съжаление, при „пътеката“ творческото начало отива на заден план. За диагностиката това не важи. Ти си първооткривателят. Защо навремето на възрастните лекари много им вярваха? Защото бяха енциклопедисти. Много четяха, много от тях бяха европейски възпитаници. Имаха интереси към изкуството, философията. 

Докато бях председател на Лекарския съюз в Габрово, в продължение на четиринадесет години от 1990 г., всяка година отделяхме по хиляда лева за закупуване на специализирана медицинска литература. Библиотеката на габровската МБАЛ „Д-р Тота Венкова“ бе заредена с най-новата. Много малко университетски библиотеки имат такава литература. Едно голямо богатство, което се ползваше много.

Лекарят трябва да бъде много широкоскроен човек. Той трябва да намери подход и път към всеки пациент. Ако няма взаимно доверие, всичко е напразно, никого не можеш да излекуваш. „Който добре разпитва, добре диагностицира“, казва латинската поговорка. Ние забравихме, че човек има душа... В стреса, в който живеем, повече страда душата, отколкото тялото. Много хора са наплашени. Влизат в Интернет и четат. Често се разболяват от това четене. Намират, че всички симптоми на определена болест ги имат... Нещо като студентите медици в трети курс, които се разболяват от всички болести и в четвърти курс се излекуват. 

Редом с професията вървеше и увлечението ми към жестомимичното изкуство.

 

Към  Дома на културата „Емануил Манолов” създадох Театър на пантомимата 

                           

В Габрово, вече лекар, продължих да откривам анатомията и азбуката на мимтеатъра. Изкуството на пантомимата е трудно. Владеех един преден пантомимичен ход и няколко елемента, които бяха необходими за това изкуство. 

Вече бях споделил с Таня Димитрова, че искам да създам театър на пантомимата и дали е възможно това да стане под шапката на  Дома на културата. Идеята бе възприета много добре. Създадена бе необходимата организация и на 11 октомври 1976 г. в балетната зала бе първата репетиция. Групата от десет бъдещи мимове - хора от различни професии, някои - бивши танцьори, други - участвали в буфо състави, започна да овладява азбуката на това изкуство на базата  на характерния  класически екзерсис. Имаше и пантомимна техника, акробатика, баланси, пластика. Помагаха ми двигателната култура от танците, драматургията и поведението от театъра.

Класическият, характерен екзерсис поставя тялото, взаимоотношението между отделните части, хармонията. Започнах сам да създавам и поставям отделни етюди. Дойдоха нови желаещи – ученици, спортисти, инженери, художници, шофьори, счетоводител, зъботехник и много други, да играят. За една година бяха подготвени няколко миниатюри, скечове и гротески със сюжети от всекидневието. След две години направихме и детско студио. 

Първият етюд, който направихме на сцена, бе „Дупката“ от канадския театър на пантомимата, който бях гледал в София. Той даже беше документиран от кино-фотостудиото на Дома на културата във филма „Пещерняци“. С етюди участвахме в програми, гостувахме в други градове. След едно участие във Велико Търново при нас започнаха да идват всеки вторник и четвъртък на репетиции и четирима запалени ентусиасти от старопрестолния град. 

Бяха подготвени миниатюрите: „В чакалнята на лекаря“, „Пиано форте“, „Спортната зала“, „На басейна“. Репертоарът се допълни от спектакъла „Заложната къща“, скечове и гротески: „Звероукротителят“, „Игра на зарове“, „Абстракционистът“ и др.

 

Пантомимта е трудно изкуство

То е заредено с много голяма емоция. Балетът е визия и красота, докато пантомимата носи емоции и идеи. Тя бива мимодрама, клоунада, гротеска, танцовална пантомима, черен театър... Бялата маска е индиферентна, универсална, за да може да се представят всякакви образи. Тя може и да плаче, и да се смее,  да страда,  да бъде щастлива.  

Сценарият е важен, за да бъде интересен груповият театър, за ансамбловото изпълнение. Не е достатъчно само пантомимна техника. Тя се изчерпва. Трябва да има много здрава и силна драматургия. Да не бъде ребус. Не е достатъчно всеки от публиката да гледа, а и да види. Да бъде  съпричастен към това, което се изпълнява. Помня цялата пластична партитура,  всеки мим, поглед, движение на главата... 

Там, където свършва словото, започват мимиката и жестът. 

През ноември 1981 г. Театърът на пантомимата при Дома на културата участва на Седмия международен фестивал на глухите в град Бърно, Чехословакия. За групова пантомима габровските мимове Станчо Йорданов, Петър Дечков, Иван Ковачев и Генчо Йорданов, с ръководител д-р Тодор Шандурков, са удостоени със специалната награда на списание „Гонг“, орган на Съюза на глухите в ЧССР.

На 29 октомври 1982 г. габровският мимтеатър изнася самостоятелно представление в залата на Профсъюзния културен комплекс „Георги Димитров“ в София. На 1 ноември участва със своя програма в НДК по случай Деня на българската журналистика. Представена е най-новата постановка - „Другият“ от Фолкмар Отте, и пет миниатюри „Метаморфози“. 

„С Тодор Шандурков ме свързва много съвместна работа и професионален опит по време на световното изложение в Монреал, Канада. Шандурков има много вкус, естет е, притежава големия професионализъм на това изкуство и е успял да го предаде на своите събратя. Това, което видях тази вечер, вълнува, а аз съм актьор и не се поддавам лесно на вълнения. Превзеха ме идеите. Радвам се, че идват в София да покажат своето изкуство“, споделя Никола Анастасов от Сатиричния театър в София.

С пантомимен конферанс участвахме и в други спектакли. В София се провеждаше световен конгрес на Профсъюзите с участието на 140 държави. Като Представителен театър на пантомимата бяхме поканени да участваме в програмата на тържествения концерт с два етюда. Режисьор-постановчик на концерта бе Никола Анастасов. Той говорил с Вельо Горанов, мим актьор от София, да направи пантомимен конферанс. Като Пиеро да върже целия спектакъл. Възпрепятстван, в този момент се оказва, че няма кой да направи спектакъла, който е на правителствено ниво. Никола Анастасов научава, че  ще участват мимове от Габрово. Още не се познавахме с него. На въпроса му мога ли да направя конферанса, отговорих, че мога, но нямам костюм на Пиеро (събирателен образ на пантомимата, първообраз на Комедия дел арте - той е и клоун, и мим, и влюбен, и страдащ, и беден, и богат). Донесоха ми костюма на Вельо Горанов. С Кольо Анастасов започнахме да градим сценария, в който участват повече от 400 души, записахме музиката. В онези години, за да излезе такъв спектакъл, се приема от комисия на държавно ниво. Но времето не стига. За първи път спектакъл се поставя на сцена, на Панчаревското езеро в специално построена сграда, без да е одобрен... Открих го с моя театър като един спящ Пиеро. Концертът премина при много голям успех, с много аплодисменти. С Кольо Атанасов станахме приятели. Последва спектакълът в Монреал, на който с трупа от София участвах на представянето на  България  по време на световното изложение (ЕКСПО) в Канада.

 

„С минимум жест - максимум изразителност” е девизът на театъра

 

Подготвянето на един спектакъл може да отнеме и две години. Отделните гротески и миниатюри трябва да получат общ израз. Да бъдат интересни, контрастни. От едната крайност да се отива в друга, за да се задържи вниманието на публиката. Нещо много сложно. Особено когато съставът нарасна на 30 души. Това не е танц с хореография, а театър, който разказва една история. 

Неслучайно толкова малко са театрите на пантомимата в света. Може да си перфектен мим, да владееш напълно цялата техника и да не можеш да направиш театър. Най-великият - Марсел Марсо, не можа да направи театър.

Наистина, както джазът е различен в музикалния жанр, така и пантомимата е различна в танцовия жанр. Импровизация и интерпретация. В спектакъла „Адам и Ева“, игран на сцената на Вариететния театър, има ангели и дяволи. Дяволите са с копита. Движенията им трябва да бъдат характерно изградени със стъпките на степ. Започнахме да го учим, за да го включим в спектакъла. Две години учихме степ в театъра, а той участва в спектакъла само две минути! 

Това е - две години за две минути.                   

 

Домът на културата 

прие изцяло Мимтеатъра

 

Тук идваха стотици деца, артисти, певци, инструменталисти да се занимават в различните отдели. Имаше страхотен живот. По стълбите не можехме да се разминем. Ние се познавахме, общувахме, участвахме в общи изяви и спектакли. 

Всеки човек има нужда да твори. И в най-малката дейност той е творец. Ако му помогнеш да бъде сътворец на нещо, той се облагородява. Става друг, добър човек. Той мисли, ходи, мечтае по друг начин... Връщаме се пак към душата на човек.

Вече възстановяваме Театъра на пантомимата, където започнахме преди близо четири десетилетия. Тук са отново Магдалена Георгиева, Христо Маринов, Павлина Пенчева, Димитър Димитров и др. Първият спектакъл - „Другият“, ще е посветен на 50-годишнината на Дома на културата „Емануил Манолов“. 

Това изкуство древно и безсмъртно продължава да ни събира отново и отново.