Д-р Станислав Рачев: „Патоанатомията вече е на изключително високо ниво - работи се на молекулярно генетично равнище”

Патоанатомите не са сред лекарите, за които се пише по вестниците, освен ако не става дума за криминален инцидент със загинал човек. Патоанатомите не са и сред лекарите, за които се използва често фразата „Спасява човешки живот“, нито пък са често споменавани и награждавани. За първи път през тази година за Деня на българския лекар Регионалната лекарска колегия номинира за „Лекар на годината“ на национално ниво именно единствения патоанатом в областта - д-р Станислав Рачев. На 19 октомври той получи Сребърната значка на Българския лекарски съюз.

- Д-р Рачев, защо решихте да добиете и юридическа специалност като завършите и право?
- Тук бяха такива обстоятелствата и аз се занимавах твърде много и със съдебна медицина. Имаше само един съдебен лекар. Когато започнах работа, бяхме трима патоанатоми, а в момента съм само аз в областта с такава специалност. По стечение на обстоятелствата се наложи две години да работя сам и съдебна медицина. Когато замествам колегата сега, също ми се налага да работя в тази област. Именно заради това реших, че няма да бъде излишно да се запозная по-детайлно и с правните науки. Пък и един такъв профил ти дава много по-богата обща култура, по-обширни знания.
- Във Вашето отделение се изследват проби за установяване на онкологични заболявания, чийто брой непрекъснато се увеличава.
- В течение на 25 години вече работя и това. Патоанатомията претърпя пред очите ми доста голяма трансформация. Основната част от работата беше извършването на аутопсии, което е от съществено значение за коригиране на лечебния процес, за сверяване на клиничната диагноза с диагнозата при аутопсията. Преди години се правеха почти по 300 аутопсии годишно. В световен мащаб обаче станаха на много високо ниво технологичните процеси.
В миналото нямаше ядрено-магнитни резонанси, скенери, инвазивна кардиология, ехографи и т. н. Тогава се разчиташе изключително на обикновен рентген и на пропидефтиката – основни ръчни техники за изследване на пациента с почукване, с палпация, със слушалки, на анамнезата, на статуса. Сега изключително много се разчита на инструменталните изследвания. Оттам постепенно необходимостта от извършването на такъв голям брой аутопсии намаля и има лечебни заведения, и то академични, в които почти не се извършват аутопсии. В момента в нашата болница те намаляха и са под 100 за година. Освен това близките на починалия имат право да откажат аутопсия и се правят само при проблемните случаи, които представляват диагностична трудност, съдебно-медицински случай или пък по желание на близките. Пропорционално на това се увеличи броят на биопсиите пак с нарастването на възможностите на техниката за диагностика. С тях става по-ранно откриване особено на неопластичните заболявания. Тъй като основният приоритет на патоанатомията е откриването в ранен стадий на злокачествените процеси, оттам нарасна броят на биопсиите. Когато аз започнах работа през 1988 година, те бяха под 2000 за година, а сега са над 8000 годишно.
- Сега и при вас има нова техника за изследвания.
- Да, от една година имаме нова техника и сме оборудвани изцяло. След визитата на белгийски колега от една от големите болници - O. L. V., той препоръча закупуването на такава техника. Освен това имаме разкрито отделение по медицинска онкология, а без точна хистологична диагностика не може да започне лечение на онкологично болните. Новата апаратура помага да се подобри качеството и бързината на обработката на биопсиите, тъй като се избягват ръчните манипулации. Освен това благоприятства и производствената среда, тъй като в момента процесът е затворен и вредните изпарения от различните реактиви, които използваме – формалин, спирт, ацетон и т. н., се отвеждат навън, докато преди попадаха в работната среда и вредяха на хората.
- Пред кабинета Ви не чакат пациенти за преглед, сигурно не се случва често и да Ви благодарят. Вие сте особен вид лекар. Това ли е причината да са толкова дефицитни патоанатомите? Кое е най-трудното и неблагодарното във Вашата работа?
- Работата ми най-често се състои с микроскоп. Това е работа на бюро и е по-скоро научна и диагностична, без да се работи директно с пациент. Не мога да кажа точно защо няма желаещи за патоанатоми. Студентите по медицина имат по-други нагласи – за по-бляскаво бъдеще, за голямата хирургия, голямата медицина. Въпреки че патоанатомията вече е на изключително високо ниво. Работи се на молекулярно равнище, на генетично ниво. Тя се развива през последните години с много бурни темпове и стана изключително сложна. Но външният блясък на другите специалности е може би по-привлекателен. Около тях се създава някаква медийна слава и ореол, там се вижда оздравелият пациент, пациентът с присаденото сърце...
- А Вашата работа е да помагате за диагностиката...
- Решаващата дума в диагностиката на оперативните специалности е в крайна сметка на патологоанатомичната диагноза. Всеки отстранен оперативно материал, независимо от кое отделение е взет и от коя част на тялото, се изпраща за хистологичен анализ, за да се потвърди или отрече клиничната диагноза.
- В това ли намирате удовлетворение от работата си?
- Това е удовлетворението, защото поставянето на ранната диагноза, и то правилната, е от значение за по-нататъшното лечение на пациента. Освен това не винаги едно съмнение за злокачествен процес се потвърждава и това е много важно за пациента, за неговото психическо здраве и за неговото физическо оцеляване.
- Как се чувствате, когато съобщавате лоши новини?
- Не се чувствам добре. Моето мислене даже е в положителна насока. Винаги търся по-добрия за пациента вариант. От години онкологично болни пациенти търсят директен контакт с патоанатомите. Може би предполагат, че имаме тук повече време и им обръщаме повече внимание. Аз самият, доколкото ми позволяват знанията, им давам разяснения за това какво е заболяването, какво лечение им предстои, какво е най-добре да се направи, към какви специалисти да се обърнат, какъв начин на живот би трябвало да водят.
- Имате ли конфликти с колеги за това, че не потвърждавате тяхна диагноза при аутопсия?
- Аутопсиите не се правят с цел да бъде оклеветен или опроверган някой колега. Те се правят с цел всички колеги да извлекат някакви поуки, тъй като медицината не бих казал, че е точна наука. Винаги в нея има диагноза и диференциална диагноза – други заболявания, които биха могли да дадат сходна симптоматика, да имат сходно протичане. Аутопсията не решава винаги проблемите. Понякога дори при извършването й е трудно да се каже каква е причината за смъртта, за какво заболяване се касае. Трябва да се извършат и хистологични изследвания и чак тогава да се реши. Аутопсията не винаги е давала отговорите. Що се отнася до колегите, аз съм много сговорчив, диалогичен човек. Така че досега за цялата ми практика в болницата не съм се конфронтирал с никого по никакъв повод. Гледам да съдействам на колегите си, не да им преча по някакъв начин.
- Как бихте убедил някой млад колега да се ориентира към патоанатомията?
- Аз смятам, че специално в тази сфера има голямо поле за изява. Въвеждат се все нови и нови методики, особено в областта на имунохистохимията, които в България все още не са достъпни навсякъде, но смятам, че с течение на времето в близките десетина години те ще станат рутинни изследвания, както станаха скенерът и ядрено-магнитният резонанс, а се въвеждат и по-нови изследвания. Така че след време ще се работи на едно доста високо европейско равнище. А според мен това е достатъчен аргумент младите колеги да останат тук.