Д-р Пламен Панов: „Записването на точен час за пациента ще доведе до скандали”

- Д-р Панов, трябва ли пациентите Ви да си записват точен час, за да няма опашки от чакащи хора пред кабинета?

- Преди години, когато започвахме практиките на общопрактикуващите лекари, в интерес на пациентите опитахме и със записване. Но какво се получи на практика? Когато става със записване – примерно през интервал от 15 минути, хронично болните – по-възрастното население, което редовно си посещава лекарите за изписването на медикаменти, за диспансерните прегледи и следене на хроничните заболявания, се записваше за деня и запълваше целия график. Тези, които идваха епизодично, инцидентно, по повод някакво остро заболяване и по повод на друг проблем – за издаване да речем на някакъв документ, нямаше място кога да влязат. Онези, отвън, които не ги пускаха, от тяхна гледна точка са си прави, но разболелият се днес не може предварително да предвиди разболяването си, за да се запише. Например през нощта ще вдигне температура и ще започне да повръща или ще направи бъбречна криза или нещо друго. И той стои отвън пред кабинета болен и не може да влезе. Започнаха да стават конфликти и пред кабинета, и вътре в кабинета. Така полека-лека всички колеги се отказаха от тази система на записване на точен час. При специалистите тя е приложима, защото там се предвиждат посещенията на базата на направленията. Докато при личния лекар пациентите ходят непрекъснато по различни поводи и в различни състояния. Ето, например пристига бременна или майка с дете, или болен за рецепта за инсулин. Те не могат да влязат и какво става тогава?! Затова всеки лекар от практиката разбра, че тази система е неприложима. Причините, заради които се търси личния лекар, са много разнообразни. И като заболявания, и като документация – искат се медицински за работа, за шофьорска книжка, за брак, за социалните и т. н. Тук се извършват процедурите, които подсигуряват ТЕЛК, извършват се профилактични прегледи, имунизации, диспансерни прегледи плюс текущите прегледи на болните и хронично болните. Оказва се, че хората, които имат нужда да влязат в кабинета, са и тези, които трябва да получат болничния си лист... Затова сме възприели другата практика – да работим и след обявеното си работно време, ако трябва, но да приемем всички чакащи пред кабинета, да не връщаме никого. Такъв достъп (Добре е да ми повярват хората.) в цяла Европа просто няма и не само в Европа. Там се чака. Така че, ако се въведе системата на записване на точен час при личния лекар, ще започнат скандалите.

- Могат ли все пак да изчезнат опашките пред лекарските кабинети и как?

- За да изчезнат опашките, трябва да се облекчат бюрократичните процедури. Опашките стават най-вече заради изписване на лекарства на хронично болните. Отдавна се говори, че ще се въведат електронни начини на изписване, електронни рецепти и какво ли не още, но нищо не се случва и продължаваме по същия начин. Пишем ги в компютъра, пишат се в рецептурната книжка и това бави и стават опашки. Докато не се въведат по-лесни начини на обслужване и за пациента, и за лекаря, няма как да изчезнат опашките. Ето, например, сега се заговори за въвеждане на електронен болничен лист. Писмената работа бави. Болничният, колкото и да го вкарваме в компютъра, трябва да се напише на ръка, пише се в един журнал, всичко се описва и в картона на пациента, плюс прегледа и попълването на листа в компютъра... Ето как става забавянето. Докато не се опрости тази дейност... Това се говори отдавна на много нива. Но за жалост на мястото на всяко ново нещо, което влиза като задължения към нас, не отпада нищо старо. Между другото това се отнася не само за здравеопазването.

- Ще лекувате ли пациенти със съвети по телефона?

- Това е много лошо тълкуване на думите на д-р Киров, който е председател на Националното сдружение на общопрактикуващите лекари. Учудвам се на такива коментари. В стандарта е записано нещо, което се прави от първия ден на началото на реформата в здравеопазването – дава се консултация по телефона. Не става дума за преглед и лекуване, а за съвет в някаква ситуация. Обажда се пациент, който е идвал предния ден и пита дали да смени дозата на лекарството или да вземе един аналгин. Сега например звънят най-често пациенти да питат трябва ли да презаверят рецептурните си книжки. Това не е лечение, преглед и диагноза. Здравната система е сложна и е натоварена с много административни подробности, които създават проблеми. Убеден съм, че почти няма пациент, който да не е звънял на личния си лекар по една или друга причина, за да бъде насочен, да му бъде обяснено и помогнато.

- Беше коментиран и друг въпрос – личният лекар е длъжен да направи домашни посещения.

- Личният лекар винаги е бил длъжен да направи домашно посещение когато има нужда. В графика са записани на вратата на всеки кабинет часовете за амбулаторни прегледи и за домашно посещения, телефона на лекаря и на неотложната помощ, за която сме си организирали специален кабинет.

- Сегашния стандарт по обща медицина не предлага нищо ново, според Вас.

- Това са неща, които ги правим от години. Просто сега излиза като документ, някой чул за него и веднага се появяват коментари: „О, те ще ни лекуват по телефона!“. Обидно звучат такива коментари. Не е лесно да работиш в медицината, особено като нашата, която е ограничена финансово и няма пари за достатъчно изследвания и консултации.