Д-р Пламен Панов: „Не можем да си внесем лекари или да ги вземем от Бюрото по труда”

	Темата за недостига на кадри в медицината стана много актуална
Д-р Пламен Панов: „Не можем да
Темата за недостига на кадри в медицината стана много актуална през последните месеци. Габровска област беше цитирана в национално изследване като една от областите, в които лекарите са най-недостатъчни. По темата публикувахме мненията на представители н

- Д-р Панов, от областната болница, а и от общинските болници в региона се оплакват от липсата на кадри и предупреждават, че положението ще стане много критично след 6-7 години. В болниците се борят с дефицита като използват пенсионери, но в Спешната помощ също не стигат лекари и фелдшери и екипите в Габрово вече са само два, а не четири. Наистина ли имаме недостиг на лекари, според Вас?
- За недостига на лекари се говори в последните няколко години много упорито, сериозно и постоянно. Лекарският съюз най-вече анализира проблема, защото той тепърва ще се задълбочава. В момента все още сме в неговото начало, но гледайки как вървят нещата в системата на здравеопазване, ние и аз лично се опасяваме, че този проблем ще вземе много неприятни размери в страната. Наистина след 10 години недостигът ще се усети навсякъде – в почти всички региони и почти всички специалности. Засега недостигът се проявява само в определени специалности. Най-често се споменават анестезиолозите, патоанатомите, които са сравнително малко в страната, напоследък и личните лекари в определени области взеха да намаляват. Например редица села остават без лекарска помощ и разчитат само на Спешната помощ за определени състояния. Така че достъпът до системата е много затруднен. Естествено, щом има проблем, трябва да се питаме какви са причините и какво трябва да се направи.
- Една от основните причини, която се посочва от Ваши колеги, е начинът на специализацията на лекарите.
- Да, така е. Един кандидат-лекар най-напред учи 6 години, а след това специализира още 4-5 години и едва след това може да се каже вече, че е готов за пълноценна работа като специалист в определен профил. Другата причина, за да се засилва този недостиг, е масовото изтичане на млади кадри от страната. Наскоро говорих с колежка, която току-що е завършила. От нейната група от 12 човека тя е единствената, която е останала и започнала работа в България. Всички други са излезли извън граница да работят. Това от една страна показва, че нашето образование в областта на медицината е качествено. Завършилите го отиват да работят в държави като Германия, Дания, Швеция – с доказано ниво на медицината. Млади хора, обучени, знаещи езици, напускат. Защо? Защото тук се сблъскват с два големи проблема. Единият – много тежкият начин за специализация, която е и почти незаплатена. На тях практически им предстои още едно следване като време, в което те работят за сравнително ниско възнаграждение. Специализацията тече по един много тежък и тромав начин и макар че те са завършили лекари, продължават да се издържат от родителите си докато специализират. Това е една от причините, която отблъсква младите хора. Другата е, че новозавършилите лекари, влизайки да работят в системата, се сблъскват с реалността при нас. Тя е трудна и неприятна за работа. По същия начин тази реалност е трудна и неприятна за пациентите, а не само за лекарите. Те се сблъскват с тежката бюрокрация, която е създадена, и младите хора се демотивират. Като капак на всичко, но не на последно място, е заплащането. Като започне един млад лекар със заплата 400-450 лева и когато му предложат в друга държава да започне примерно с 4 000 лева, нормално е предпочитанието към това развитие. По-сигурното, по-лесното. Държавата трябва да направи нещо, за да си задържа лекарите. Сега по техен адрес се изказват какви ли не крайни становища и мнения. Но наскоро попаднах на едно проучване по въпроса какво желаят родителите детето им да учи и да завърши. На първо място е посочена медицина. Хем не искаме да сме благодарни и признателни, хем искаме децата ни да учат медицина.  Но и държавата трябва да разбере, че тези млади хора са нейният капитал за бъдещето и нацията и трябва да направи всичко възможно да ги задържа тук. Не се създават лесно такива специалисти, нито пък ще се внесат отнякъде.
- Какви са предложенията на Лекарския съюз за решаването на тези въпроси? Особено за специализацията.
- Едната от предложените от нас промени, слава Богу, се прие. Преди години лекарите специализанти не получаваха заплащане и специализацията не им се водеше за трудов стаж. Сега успяхме да издействаме специализантите да работят за две минимални работни заплати, но само това не решава проблема. Самият начин на специализация трябва да се направи много по-съвременен, по-гъвкав и модерен. 
Спокойно може базите, в които работят специализантите, без да се откъсват от работата си, да завършват всички основни модули по специализацията си, а само някои специални курсове да стават на ниво медицинска академия. И при личните лекари специализацията е свързана със страшно много отсъствия от работа, много разходи, време и нерви и това рефлектира дори в работата на лекаря. Аз лично обаче смятам, че ще бъде грешно да се тръгне в другата посока – да се приемат повече студенти, за да се реши въпросът. Защото приемайки повече студенти и сваляйки летвата за влизане в специалността, няма да решим проблема. Никой не иска лекарят, който го лекува, да е неподготвен. Така че промените трябва да вървят в тази насока – подобряване на условията, при които започват работа, заплащането, възможността за развитие и специализация по съвременен начин. За жалост, средите, от които зависи всичко това, все още са много консервативни в своите позиции.
- Да се върнем на проблема с лекарите в Габрово. В кои специалности има недостиг?
- Не смятам, че в Габрово е толкова тежък проблемът с недостига на лекари. Проблемът и тук е с анестезиолозите. Те са изключително подготвени хора, на много високо ниво в областната болница. Тези хора са канени и ги чакат и в Германия, и в Англия, където заплащането е в пъти повече. Те лесно могат да заминат зад граница. Ревматолозите също са дефицитни, защото това е доста трудна специалност и в нашия регион нямаме такива специалисти, канят се от други градове. Патоанатомите също са недостатъчни в областта. И при личните лекари започва да се усеща този проблем. Засега само се приказва, но е нужен и по-сериозен поглед напред. Защото средната възраст на лекарите при нас стана 54-55 години. След 10 години тези хора ще са на пенсионна възраст. С кого ще ги заместим? Не може да щракнем с пръсти или да ги вземем от Бюрото по труда. Оттам могат да се вземат безработни, но не и лекари.

Коментирай!

(при коментар без регистрация, написаното автоматично се проверява за спам!)

0 коментара

Към началото