Д-р Нели Грашева: „Нашите проверки не откриха фрапиращи нарушения при храненето на децата”

Проверени са 22 кухненски блока към ясли и градини, 27 училищни столове и разливочни към училищата, 4 детски млечни кухни и 11 училищни бюфета в областта. Какви нарушения са открити, попитахме изпълняващия длъжността началник на отдел „Контрол на храните“ в Областната дирекция по безопасност на храните д-р Нели Грашева.

- Какво проверявахте в местата за хранене на децата?
- При тази тематична проверка основно вниманието бе насочено към придружителните документи на храните, които се приемат в заведенията, условията на съхранение, обработка и предлагане, спазване на изискванията на Наредбата за детското и ученическо хранене. Допълнително се проверяваха и изискванията към доставчиците на хляб, хлебни и сладкарски изделия за училищните столове и бюфети и детски градини и ясли, детски млечни кухни. Доставчиците на хляб и хлебни изделия трябва да бъдат регистрирани по Закона за храните и да спазват изискванията на Наредба 9 за ученическото и детско хранене.
- Има ли специални изисквания към хляба?
- Хлябът, който се предлага на децата в детските заведения и училищните столове и бюфети, трябва да е произведен по утвърдения стандарт за хлебни изделия „България“. Задължително той трябва да е произведен и от брашно по стандарт или по технологична документация на производителя, която обаче да покрива изискванията и показателите на стандарт „България“. Това се отнася и за брашното, и за хлябовете, които консумират децата.
- Има ли изискване за черен хляб?
- Няма определен стандарт за черния хляб, но в наредбата е застъпено децата да консумират пълнозърнест хляб без оцветители.
- Какви нарушения открихте при проверките?
- Драстични нарушения при нашите проверки не са констатирани. Всички обекти са регистрирани по Закона за храните, което означава, че няма нерегламентирани обекти. Доставяните храни също са произведени от регламентирани производители, доставят се с документи за произход и годност. Храните са в срок на годност, съхраняват се при оказаните температури, няма несъответствия при прилагането на Наредбата. Осигурени са и достатъчно миещи и дезинфекционни средства за хигиенната поддръжка на оборудването и работните площи. Доставчиците на хляб също са регистрирани по Закона за храните. В обектите е необходимо да се водят така наречените добри практики. Водят се записи за хигиената, за входящия контрол на храните, за съхранението им и термичната обработка, която да осигури обезвреждане на евентуалните микроорганизми. Персоналът е обучен да работи с Наредба 9, да приготвя хигиенно храните. Това е документирано с програми за обучение. Особено стриктно е в детските градини и ясли, и млечните кухни, където контролът се осъществява и от медицинските лица в детските заведения. Като цялостен резултат имаме връчени няколко предписания – три за сградния фонд и оборудването, за хигиенното състояние на персонала. Има едно установено нарушение - предлагане на айран със сол. Съгласно Наредба 9 в айрана за детските и училищни заведения не трябва да има добавена сол. След направената проверка тази напитка е отстранена от продажба и в това заведение повече не се предлага такъв айран.
- Хубаво е, че при детското хранене се спазват строго изискванията. Но малка част от учениците се хранят с готвена храна. Вашите наблюдения какви са за училищата, в които няма столове?
- Там, където няма столове, има разливочни и се кара храна. В Националната Априловска гимназия няма нито едното, нито другото. Там се хранят изключително нездравословно по съседните заведения. Няма как да забраним на заведение за обществено хранене на централна градска улица да спазва асортимента на училищата при храненето.
- Често се случва децата да си купуват вредни храни и напитки от магазини в съседство на училищата.
- Това е пропуск в законодателството - няма териториално ограничение и ние нямаме основание да забраним на заведенията извън територията на училищата да продават определени храни.
- Какъв е Вашият извод за качеството на храната на децата?
- Моят извод по статистика и лични наблюдения е, че от няколко години бавно и полека нещата отиват в правилната посока. Тоест научаваме се да бъдем дисциплинирани като производители и предлагащи храни. Остава сега да се повиши културата на консуматора, за да може децата да бъдат насочени към тези заведения за хранене. Една сутрешна закуска например с мюсли или овесени ядки традиционно не е в нашата кухня и по-трудно се изграждат навици да бъде консумирана такава храна. Фрешовете също не са традиционна българска закуска и затова трябва повече лична култура, за да се насочи човек към тях. В наредбата има ограничения за пържените храни за децата – нещо, което също е в противоречие с традиционната българска кухня. Но така или иначе ние трябва да вървим в тази посока, за да създадем правилни хранителни навици и децата да бъдат здрави.