Боби Йосифов: „Сърцето съм си оставял на стадиона!”

Водеща!
Bobi-Yosifov:--Sartsеto-sam-si-ostavval-na-stadionaaa-

Жалко, че Борислав Йосифов няма да е в България на 21 септември, когато Габрово ще празнува 100 години организиран футбол. Щеше да е прекрасно повече хора да чуят и видят очите на вратаря от Ботевград, когато казва: „Сърцето съм си оставял на стадиона в Габрово!”.

Йосифов или Боби, както го наричат в спортните среди, пази вратата на „Янтра” от 1989 до 1993 година (четирите сезона на Габрово в „А“ група). Четвърт век оттогава, а вратарят се държи, сякаш никога не си е отивал. Срещаме се на терасата в хотел „Мак”, а Боби вече е успял да отиде до стадиона, до залата, да се чуе с момчетата от някогашния отбор, да види масажиста, планира да гледа мач с д-р Райчо Проданов и да обиколи колкото успее приятели. Всъщност Йосифов не е на гости и няма никакво време. Дошъл е от Китай на няколкодневен курс за лиценз и лети обратно.

Но щом е за Габрово, вратарят отделя кратката почивка между последната лекция и вечерята, за да се включи в рубриката „100 години футбол”.

- Г-н Йосифов, как стана идването Ви от „Балкан” - Ботевград в Габрово? Кой Ви покани в „Янтра“?

- Аз съм от Ботевград, там съм роден. Имахме отбор, много силен, който постоянно играеше в „Б” група, поддържаше ниво - IV - VI място. Влязох в този отбор на 18 години – юноша, като титуляр. В Ботевград съм служил и не съм спирал да играя - натрупах много опит в мачове.

След това отборът изпадна във „В” група, започнахме в аматьорската група. И тогава Васил Методиев - Шпайдела ме откри за футбола, за големия футбол, вече е бил треньор в Габрово. Васко Методиев ме е видял някъде, харесал ме е и дойдоха в Ботевград да ме вземат. Пламен Нанев беше президент, мисля, на клуба, той ме докара тук, в Габрово. Дойде и Николай Илиев – Галибата.

Още едно момче от Ботевград взеха тогава - Дарин Цолов. Беше младежки национал, много добър футболист, но се контузи и си замина. Аз обаче се задържах тук, с мъки (смее се), с големи тренировки, с много пот и много труд си извоювах правото да бъда титуляр и така... хората ме харесваха. Футболен град е Габрово!

- Когато дойдохте, кой пазеше вратата на „Янтра”?

- Камарашев беше вратар – невероятен! Най-добрият вратар според мен. В ЦСКА вратар! Аз съм се учил от Иван Камарашев, гледал съм го и съм му се възхищавал.

- Камарашев казва, че е станал вратар, защото не му се тича - шегува се вероятно, а Вие?

- И аз така, по същия начин. Бях халф като малък, в осми-девети клас играех в средата на терена, много техничен, обаче не ми се тича. Треньорът ме забеляза, че съм и най-висок и ми вика: „Я застани на вратата!”, застанах и то пък се получи.

- Всъщност Методиев Ви открива, но той се връща в „Левски”, в „Янтра” идва нов треньор, нови футболисти...

- Аз дойдох 1989 година, дойде и Митко Алексиев като старши треньор, поосвободи местните футболисти, взе нови от София и то все добри футболисти. И направихме такава спойка, с която не можеше да се похвали друг отбор в България. Алексиев също е много голям треньор - сплав направи от отбора! По принцип аз съм попадал все на много добри треньори. С изключение на един - двама, на които няма да споменавам имената. В моята кариера съм сменил 32-ма треньори.

- Кой Ви беше треньор на вратарите в „Янтра“ по Ваше време?

- Най-добрият треньор на вратарите – Николай Илиев - Галибата. Той ми даде всичко - изгради ме като вратар. Аз идвам от Ботевград, който в сравнение с Габрово тогава е бил едно село. Идвам от малкото градче, влизам в конкуренция с 11 вратари – Ботьо Ботев, Недялков, Роев... все вратари - национали. И пресяват от тях да останат трима. Петко Петков и Илиян Василев тогава бяха малки, само потренирваха така, допълваха бройката, и оставиха мен и Краси Петков от Казанлък. Всички други отпаднаха – много яки тренировки и те всички видяха, че нямат сили, а аз бях в силата си и Галибата много ме хареса. Жесток треньор е той! И сега се чуваме, кметски наместник е в едно Елин- Пелинско село. В главата ми е всичко от неговите тренировки, неговото държане като треньор. Гледал съм как се държи той с футболистите и аз така правя после.

- Казвате, че тези четири сезона с „Янтра” в майсторската група - до 1993-та, са най-хубавите години в живота Ви...

- Тук са такива невероятни години, най-добрите години в живота ми. И неслучайно карам тези курсове за лиценз в Габрово. Можеше да ги карам и в София, защото ми е на 50 километра от Ботевград. Но аз исках в Габрово, защото ми е на сърцето. Просто хората, самите хора тук са невероятни. Имаше едно уважение - хората уважаваха нас, футболистите, ние уважавахме габровци, обикновените хора, което сега липсва, за съжаление. И съм си мислил, че това, тази липса на взаимно уважение, пречи сега на младите да станат големи футболисти.

- Разкажете за един от тези хубави моменти, някоя конкретна случка, личен спомен...

- Ооо, ако започна да разказвам случаи, три месеца няма да ни стигнат..., но само един ще спомена. Отивам на гости у един приятел, вечерта след мач... това няма да го забравя никога! Излизаме от тях, почерпили сме се и ще си тръгвам за вкъщи, но не мога да си намеря колата. И му казвам: „Откраднаха ми колата!”. Търсим я, търсим я... няма я. Това става тук, в града, до Първа поликлиниката, срещу стадиона. По едно време той гледа нещо и казва: „Я, елате тук да видим, какво е това?!” Гледам, колата ми увита със знамето на Габрово, голямото знаме, което го разпъваха като транспарант на стадиона. Колата увита с това знаме, една панделка сложена и на знамето пише: „Боби, ние те обичаме!”... Сега това знаме е прибрано у дома, в Ботевград.

- Нямате ли снимка?

- Кой да мисли за снимка - няма ми колата. Виждаме нещо увито и веднага развиваме. Но сега пазя този надпис „Боби, ние те обичаме!”. Невероятно е! Аз винаги съм играл тук... сърцето съм си оставял на стадиона - винаги! Невероятен отбор, невероятни хора и град!

- Много съжалявам, че няма да сте тук на 21 септември да разкажете този прекрасен спомен на празника. Кажете още за отбора, за съотборниците.

- Нашият отбор? Плеяда от звезди и футболисти – от местните Стоян Ацаров, Пламен Илиев... Между другото с Ацаров се виждаме и си кореспондираме в Китай. А другите, така да ги наречем чужденците, които дойдоха от София – Костадин Янчев, Преслав Гетов, Ради Здравков, Стефан Колев... все футболисти! Имахме невероятна защита - Данчо Мурлев, Стефан Колев. Сплотен отбор! Даниел Яков - капитан на отбора, от Севлиево. Да, Яков през всичкото време, докато играх тук, беше капитан на отбора – без смяна. Това е голяма работа! Игра всички мачове и ги игра по перфектен начин. И с Яков си говорим по телефона.

Ние бяхме най-добрите след софийските отбори. „Левски“ и ЦСКА тук не можеха да ни бият. А „Славия”, „Локомотив” - София си ги биехме. Такъв отбор бяхме - сплав от футболисти и хора с характер!

Работата вървеше, отборът вървеше много добре до изваждането ни от „А” група през 1993 година. Но аз тези работи с купуването на мачове, с подкупите, не ги вярвам...

Навремето нямаше много пари, нямаше много премии, но се плащаха редовно, каквото са ти обещали – всичко се изплащаше. Грижеха се хората, апартаменти ни раздаваха тук, в Габрово, премиите се даваха навреме, заплатите. Президентът на клуба Дарин Цокев, Бог на го прости, беше голям човек.

- Още мисля за знамето с „Боби, обичаме те!” и ми се иска да поговорим още за феновете, за публиката...

- Ех, случки много, нали Ви казах. Не случки, а ежедневие. Тръгвам на пазар със съпругата ми, с един приятел и малката дъщеря. Имаше един от феновете - Чочи му казваха, мисля, който държеше магазин за месо. Аз минавам, той ме дърпа: „Ела, майсторе, тука!”. Взема един плик и вика: „Казвай от какво месо?”. Аз казвам: „Не ям месо... обичам месо, ама не искам сега да купувам”. Не, казва той и взема та ми напълва ей такъв голям плик с месо. И пак: „Това е, майсторе, за тебе, ти си майстор!”.

И така - навсякъде, където ходиш, всички хора те заглеждат, спират те, говорят ти, ти говориш с тях – уважение! То това е най-важното нещо. Сега като треньор в Китай така ги уча. Така казвам на вратарите: „Първото нещо, което трябва да правите, е да говорите с хората, които косят тревата, които се грижат за нас да тренираме, създават ни условия, поддържат...”. Мисля, че по този начин спечелих едно много голямо доверие в Китай.

- В кой град работите?

- Ханджоу - хубав град, 8 милиона, той е един от най-малките. Приятна страна, красота, там си бял човек, но не искам да отиваме на темата за Китай, по-добре само за Габрово да говорим, защото Габрово ми е в сърцето. Не е имало случай да се върна от Китай в почивка 15 дни и както пристигна у дома в Ботевград, казвам на жена ми: „Стягай багажа, отиваме в Габрово!”. Ей-така, на разходка – Етъра, Шипка, мина тук, видя си приятелите... Тази вечер отивам у Райчо да гледам мач, на гости - Райчо Проданов, лекарят на отбора, велик доктор. Чувствам се все едно съм му син.

- Пропускаме доста години от футболната Ви кариера. Идвате тук на 25 години, 4 години сте в Габрово и после (преди Китай) къде играете?

- После в Плевен 2 години, в Ловеч 2 години, после в Петрич... много мачове. Имам над 200 мача в „А” група... 20 години футбол. На 37 г. спрях. И то спрях заради контузия. Господ ме пазеше от контузии. А и много рано започнах - от шести клас. Минал съм през всички формации - детски, юношески, докато стигнах на 18 години в мъжете.

Имах шанс от Габрово да отида в „Левски”. Първо ме поискаха в ЦСКА. Направих добър мач на „Армията“ и те ме поиска. Стигнах до договор, но в последния момент, тъкмо да подпиша договора, се обажда вратарят Георги Велинов - Джони, че се прибира от Португалия. И те искаха да ме заменят - да дадат Румен Ненов, Бог да го прости, на Габрово, а аз да отида в ЦСКА, но Габрово не се съгласиха - мен си ме познават, знаят какво представлявам, Ненов бил нисък... и така не стана работата. После „Левски” искаха да ме вземат от Габрово за 150 000 лева. Дарин Цокев им каза: „Аз не продавам краставици. Аз ви продавам вратар, готов вратар!”. Това са хора, които държат на теб. Как да не се раздаваш за тях. Аз за Габрово винаги всичко ще направя.

А в Китай стана случайно. Дойдоха едни китайци в Ботевград през 2000 година и останаха много доволни от моята работа като треньор, треньор на вратари. Това е моята специалност. Аз от това разбирам, много си обичам работата и това върша. Дойдоха с мениджър, с договор подписахме уж за 1 година та станаха осем. Не че не ми хареса там, не че не е хубаво, всичко е подредено, но аз съм си българин. От финансово естество нямам никакви проблеми, тренировъчни бази – красота! Отношение към чужденците, особено да си треньор те носят на пиедестал, във въздуха – ти си най-големият! Какъвто и треньор да си. За разлика от България.

- Видях в интернет, ботевградските журналисти се хвалят, че имат треньор в Китай, пускат филмчета с Вас, ние пък ще кажем, че футболист на „Янтра” има успешна кариера на треньор в Китай.

- Да, от Габрово, всъщност тогава сме двама - Ацаров също е от Габрово. Той е в най-големия град – Шанхай.

- Срещу кой нападател Ви беше най-трудно?

- Е, то тогава лош нападател нямаше - Наско Сираков, Михтарски, Данчо Лечков. Най-трудно... срещу Наско Сираков. Той е футболист, знае как да запази топката, здрав физически и той беше номер едно, най-добрият нападател. Имали сме много сблъсъци с нето, такива яки. Всички бяха добри футболисти тогава от първи номер до 11. И този който влезе резерва и той е добър футболист. Как станаха тия работи сега не може да видиш един да ти хване окото и да кажеш „Ей, това не е лош човек не е лош футболист!“ Да, ама не само като футболист, но и извън терена да даваш пример е важно. Аз така го приемам.

- А от вратарите кого най-много харесвате?

-Вратар? В „А“ група бяха 16 вратари и между 16-те нямаше слаб - големи мъже, здрави. Боби Михайлов е невероятен – много добър вратар, Пламен Николов, Делчев, Камашарев. Камарашев на първо място го слагам аз, защото беше много добър вратар. Илия Вълов от Враца! Вратари, като ги гледаш и искаш да станеш като тях. Аз съм и по-малък от тях. С Боби Михайлов сме набори, но той е национал.

- Във Вашия род футболисти има ли други – дядо, баща, син?

- Да, били са. Дядо ми е бил вратар, после баща ми е бил вратар. Дядо ми е играл с едновремешните, дългите шорти, с обувки, отдолу с налчета (тапички), на токчета такива, с кърпичка на главата, да не го изгори слънцето, че е бил плешив. Имам снимки.

Ето жалко, че синът ми не иска да продължи, а е висок 203 см, висок и здрав, но той си е избрал пътя. Сега е в Англия. Впрочем синът ми се роди тук в Габрово, 1993 година.

Аз с топката заспивах, с нея се събуждах. Все ми е в краката, в ръцете, хвърлях я, биех в стената, чупех полилеи – баща ми ще ме убие. Мерак! Трябва да го искаш истински, със сърце, и много труд, естествено. Всичко друго е бошлаф работа. И уважение! Това е моят девиз.

На какво Ви научи спортът?

Спортът те изгражда като човек, учи те да цениш и уважаваш. Аз много държа на хората, с които съм бил, не само футболисти. Впрочем и при Иван масажиста ходих в спортната зала. Всички ги обиколих макар че нямам време, бързо с колата, но да ги видя,, да ги поздравя, да чуя, че са живи и здрави. Търсих Пламен Илиев, не можах да го намеря, утре имам среща с него. Довечера ще отида при Райчо Проданов да гледаме мача по телевизора. Райчо е голям доктор и сега всички го търсят, на всички помага, не е върнал един човек С него говорете, той познава всички футболисти.

Всъщност сега се връщам в Китай, но на 14 октомври пак ще дойда в Габрово, на курс.

Пожелавам успех на вестника, на рубриката, на организаторите на 100-годишнината, на всички габровци. Сигурен съм, че ще стане страхотен празник на 21 септември!

Коментирай!

За да коментирате, влезте в профила си или се регистрирйте. Ако нямате регистрация, може да се регистрирате тук. Можете директно да коментирате чрез профила си във Facebook.

0 коментара

Към началото
  1. Още от Футбол

Календар

ПОН ВТО СРД ЧЕТ ПЕТ СЪБ НЕД

Адрес "100 вести"

И това го има"

Виц на деня