Бай Ристо доста добрe говори български!

Топ новина! Bai-Risto-dosta-dobra-govori-b-lgarski!
Бай Ристо доста добра говори български!

Бай Ристо доста добра говори български! Иван Господинов "Бай Ристо доста добре говори български" - така оценил лингвистичните познания на Кристо един от младите доброволци, работили по реализацията на последния проект на прочутия габровец.


"Бай Ристо доста добре говори български" - Така оценил лингвистичните познания на Кристо един от младите доброволци, работили по реализацията на последния проект на прочутия габровец - "плаващите кейове" на италианското езеро Изео. това сподели Елика Явашева, съпруга на най-малкия от тримата братя - Стефан, пред шефа на Музей "ДХС" Маргарита Доровска, култоровета Мартина Денева и представителите на "Нашето ПО-ГОЛЯМО Габрово" Иван Господинов И Божидар Стойков. Четиримата гостуваха на семейство Явашеви, за да споделят идеята, подкрепена от Община Габрово, през октомври, след повече от 20 години, да се реализира изложба "Кристо и Жан Клод". Местната управа има писмено разрешение да ползва световноизвестната марка от август 2008-ма, Но изкуствено предизвикани съдебни спорове около бащината им фабрика "Химия и индустрия", на които Общинският съвет сложи точка преди три години, бавеха реализацията. сега пак топката е в Общинският съвет, на заседанието си на 27 април той трябва да официализира идеята, която вчера бе единодушно подкрепена от Комисията по култура.
"Хотелът Беше близо до офиса на Христо - обясни Елка. - а Там работеха много българи..."
- На всички Христо им плащаше - уточни съпругът й Стефан.
"Много българи работеха там. На барджата работиха само българи. Приятелят на Владо Росен Желязков, например. Невероятна личност! Организатор! Подводничар! Той измисли Как да се направи самата барджа, ка дасе правят укрепванията. Кристо наблюдаваше, следеше за всичко. Постоянно ходеше при хората... И им викаше: "Здравейте! Как сте? Върви ли? Върви ли?"
Елка разказа това, възмутена от поредните "хейтърски" интернет спекулации говори ли роденията на 13 юни 1935 г. в Габрово творец български. "Разбира се, че говори. Със Стефан говори само на български - обяснява г-жа Явашева. - Стефан знае немски, но Христо - не. Естествено, позабравил е езика - по време на социализма повече от 30 години не се бе виждал с никого. Не е като Петър Увалиев, който е говорил с жена си на български. С Жан Клод в дома си Те говореха на френски. Така че Кристо говори български. Понякога му изплуват малко старинни изрази, които звучат странно, леко архаично, но говори. С българите на Изео, а те бяха много, говореше на български. Но той и английският, и френският му е лош, защото сам се е учил - а и сам си признава, че говори лошо."
Ако някой не е искал да чуе за определен език, то това е била съпругата на Кристо - Жан Клод, разкриха Явашеви. "Тя говореше перфектно немски - спомня си Стефан. - Но като зациклиха нещата с Райхстага, се ядоса и отказваше да каже й една дума. тогава и с мен говореше на английски, а аз не го знам. Кирчо, синът й, й казва: "Мамо, защо не говориш на чичо на немски!" Но тя - не и не. Ами то проведоха сигурно 500 срещи в Германия, докато получиха разрешение за Райхстага."
Немският проект обаче е бил в основата на финансирането на последната реализирана мечта на Кристо. "цялата документация за Райхстага той продаде на един 39-годишен бизнесмен. Не си спомням името му. Не е колекционер - бизнесмен - разказа Стефан, който отказа да коментира писаниците, че брат му добре припечелил от Изео, защото входът бил 60 евро - милионите, които минаха по плаващите кейове, го направиха безплатно. - Той пък предостави тази документация на Общината в Берлин за 20 години - да я аранжира в самия Райхстаг. Не е вярно, че Берета са давали пари - те помогнаха с организацията. Брат ми никога не взема пари, внинаги финансира сам своите проекти, за да е свободен. Останали пари за Изео той набави от продажбата на свои оригинали - цената им е от 120 000 до 1.8 милиона евро."
Явашеви са единодушни, че ползата е била за общините и хората край Изео. "Шофьорът, който ни караше от хотела, ни каза: "ние на Кристо паметник трябва да му построим! - споделя Елка и добавя. - заради Кристо Габрово може да стане туристическа дестинация. И това трябваше да стане много отдавна."
Явашеви засягат и една друга "хейтърска" тема - Кристо не искал да си идва в България. "По-рано не го пускаха, а след това, сега, няма време. За него е важно да завърши нещата, които са започнали с Жан Клод. От Арканзас се отказа заради протаканията, остава "Мастаба". Все пак той е на възраст. Няма време - той ходи само на места, свързани с проектите му" - заключава най-малкият от Явашеви, наследил професията на баща си - инженер-химик, с което напомня за една известна мисъл на Жан Клод - "художниците не почиват, те просто умират".
"В България идва Жан Клод - спомня си Елка. - През 1982 г., след смъртта на свекърва ми - за да види татко. Той почина през 1983 г. Нея я пуснаха, Христо - не. Ходихме до Велико Търново, до Габрово, до Пловдив - татко живееше там. Те, с мама, живяха и са погребани в Пловдив. Специално поиска да я заведем на Качурите. Там се видя с бабата, която ги е гледала - Анани, Христо и Стефан.
На следващата година дойде Кирчо (синът на Христо и Жан Клод - Кирил, роден на 11 май 1960 г., бел. на авт.). Дойде с влак от Русия. Там беше направил документален филм за Перестройката. Много добре го беше направил. Той Учи режисура и операторско майсторство. Беше много хубав филм, номинираха го за "Оскар". Не успя да спечели, остана само номинацията, но Жан Клод беше много горда. После тръгна по друг път - стана защитник на лъвове, слонове - природозащитник. Написа и много хубава книга на тази тема. Много Хубаво и интелегентно момче, знае много езици, енциклопедист. Има и много сладко момченце."
"когато дойде в България, Жан Клод беше цялата в розово - спомня си и Стефан. Тогава правеха "Обградените острови" Все повтаряше "пинк, пинк".
Този проект, завършен на 7 май 1983 г., има нещо с Изео - свързан е с водата. По него Кристо и Жан-Клод работят от 1980 г. Реализираната идея - 11 острова, разположени на протежение от 11.3 км край Маями, са обградени едновременно с плаващи платна от розов полипропилен с обща площ от 6 500 000 кв. м.
"Много сме щастливи сега" - споделят Явашеви. На гости е синът им Атанас, лекар във Франция. Тук са снаха им Ирена и внуците София и Никола. Но не само това. дъщеря им Цвета, зетят се казва Иво, а синът им Стефан носи името на Дядо си, отскоро е доктор. Тя е преподавател в катедра "Текстил" на Националната художествена академия, а успешната защита на дисертацията й "Текстилните материали и тяхната роля за създаване на съвременно текстилно изкуство" очевидно носи радост и гордост на родителите й. Рецензент е проф. Васил Овчаров - състудент на Кристо.
"На защитата дойде Георги Кукудов, син на едва наша приятелка - Райна Кацарова - беше много известен етнограф. - спомня си Елка. - Като студент Христо е живял у тях. Та той и той взе думата. "Всичко казахте - каза, - но забравихте едно - че дядото на Цвета е билр първият инженер-химик в България, специалист по апретура". Всички ни разплака. Дядо Владко е бил много добър химик."
Иначе домът на Явашеви е мини галерия "Кристо". имат оригинали от всички проекти на художника в семейството - най-големият брат, Анани е актьор. Притежават и екземпляр от колекционерското издание на "Ташен" "Кристо и Жан Клод 75", но вече нямат сили да отварят внушителната книга, тежаща двайсетина килограма. Направили го за Светлин Русев - състудент на Кристо, с който са приятели. "Седеше на твойто място - сочи Стефан към Божидар Стойков. - Час и половина не мръдна - разглежда го страница по страница.
Постери от "Чадърите", "Портите", "Оградените острови", "Завеса на долината"... Но окото грабва маслената "Селяни почиват на полето". Гледаш я и разбираш защо състуденти с таланта на Светлин Русев оценяват, че Христо Явашев е имал "невероятна ръка". И защо през 1958-ма в Париж, когато Пресилда дьо Гилебон, го кани в замъка си, за да й нарисува портрет, дъщеря й Жан Клод, сгодена за аристократа Филип Планше, пристава на бедния българин, с когото е неразделна до смъртта си.
"Има още една такава - обяснява Стефан. - Светла. рисувана е през лятото. Тя е в един братовчед, но ние не поддържаме контакти. Тази - 1.45 на 1.20 е, рисувана е през 1954-1955 година, не помня точно. Беше у баща ми. Като почина, аз я взех. Анани има много оригинали на Кристо и аз му казах, че тази я искам."
Стефан отхвърля версията, че картината е дипломна работа на Кристо: "Как да е дипломна работа, като той не завърши. Учи до 3 курс, избяга по време на унгарските събития. После един семестър във Виена, бяха му подготвили нещата. После замина за Париж". Известно е, че Кристо бяга към свободата през Прага - Стефан уточнява, че родът им е от българо-македоно-чешки произход, с което много се гордеят.
"Сега всеки си пише, каквото си иска. Христо тогава не подписваше нищо - обяснява Стефан защо на "Селяни почиват на полето" няма авторски знак. - Много негови състуденти обаче имат негови скици. Той рисуваше много и им подаряваше. Светлин Русев има много. Той има и собствен портрет на Христо - той го е рисувал, когато са учели в Академията."
"Не можем да не Ви подкрепяме" - казват на изпроводяк Елка и Стефан Явашеви, които не обичат да се обръщат назад, превъзмогнали са огорчението. - Знаем за вашите усилията, на една група хора, които искате Габрово да се развива, да е интересен, да идват туристи. Много отдавна, заради Кристо, Габрово можеше да стане туристическа дестинация."
Заминават в понеделник за Франция - на Елка се налага спешна операция. Приготвили са още много интересни оригинали и материали от семейния архив. "Мога да Ви го дадем целия - за какво ни е на нас, ние сме възрастни хора. Но нека се върнем през юли. Живи и здрави ли сме - през октомври сме в Габрово! - обещава Стефан. - Хубаво е да се направи тази изложба - най-вече заради хората, заради обикновените хора!"

Коментирай!

(при коментар без регистрация, написаното автоматично се проверява за спам!)

0 коментара

  1. Още от Cristo

Към началото