Айсен Кременлиева: „Доброволчеството създаде у мен човек, който помага без да чака в замяна“

Айсен Кременлиева е дванадесетокласничка в СУ „Васил Левски“ в Севлиево. На 5 декември – Международния ден на доброволеца, на тържествената церемония, организирана от ИМКА – Габрово Айсен получи Специалната награда за цялостен принос в младежките дейности. Церемонията се проведе в рамките на проект: „Утвърждаване на младежките услуги и надграждане на капацитета на МИКЦ Габрово”, който ИМКА Габрово реализира в партньорство с Община Габрово с финансовата подкрепа на Министерство на младежта и спорта. Айсен заслужи наградата заради работата си като доброволец през последните две години в Младежкия център в Севлиево, а така също и като активен доброволец в програмите на ИМКА-Габрово. Младата севлиевка представя себе си като вечно усмихната и твърди, че пази детското в себе си. От малка тя обича да си играе с деца, а сега макар да е голяма, продължава да й харесва. Занимава се с фитнес и баскетбол. Обича да излиза с приятели, чете книги, харесва й да готви. Не е от хората, които преживяват ден за ден. За всеки ден си създава различни задачи, които запълват и осмислят ежедневието й. Единствено ходенето на училище е рутина. От всички неща, които са й се случили, е стигнала до извода, че: „Всяко зло - за добро“, което се е превърнало в нейното мото. За доброволчеството, за навика да правиш добро без да очакваш отплата, разговаряхме с Айсен Кременлиева.
- Откога се занимаваш с доброволчество?
- Възпитана съм да помагам. Бих казала, че даже прекалявам понякога. В училище също бях активна. Имах честта да бъда член на Ученическия съвет. Преди две и половина години, когато открих Младежки център - Севлиево, разбрах че нещата, които съм правила, имат своите наименования. Определено присъствието ми в Младежкия център помогна аз да открия себе си и уменията, които съм притежавала и най-вероятно нямаше да бъдат развити.
- Кой те привлече в Младежкия център в Севлиево?
- Този въпрос ми е любимият, а историята - още повече. Нали знаете как тийнейджърите имат своя емоционален разпад, в който се чувстват безполезни. Когато бях на 13 години, се чувствах точно така. Исках да направя някаква промяна в живота си, която не знаех в каква насока да е. Минаха ден-два и мислите за промяната също. За жалост не си записах датата, но беше краят на пролетта в разгара на идващата лятна ваканция. Прибрах се, докато си хапвах, разглеждах Фейсбук. Попаднах на Емил Тотев, който беше споделил много зареждаща снимка, ето тази:
Жената е Сис (Силвия Начева), която е ръководител на Младежки център - Севлиево. Техните лица, супер много ме заредиха, при което аз реших да вляза в профила на Младежкия център, за да разбера нещо повече. Бяха споделили най-различни снимки от събития. Изключително ме грабнаха. Взех решение и писах на Емо, а с него се познаваме от училище. Разбрахме се, че ще ме заведе, за да ми покаже така любопитното място за мен. Ще ви споделя една тайна - в този ден имах страни чувства, не знаех къде отивам, какво правя, но отивах. Влязох в МЦ, както ние си го наричаме, запознах се с част от доброволците, които бяха там. Сис ме „разпитва“. (Тогава се чувствах като на разпит, защото бях много, ама много притеснителна!) Запознахме се. За мен „официалната“ част мина.
Както казах, обожавам да си играя с деца, а през лятото в МЦ се провеждат летни лагери за деца. Сис ме попита: „Искаш ли да участваш в нашите летни лагери?“, а аз, както бях толкова притеснителна, заявих уверено: „Да!“.
Неочаквано за мен преди лагерите се провеждат обучения на тема: „Работа с деца“ . Аз тъкмо разбирах какво е МЦ, запознах се с ИМКА Габрово, тъй като те ни водиха обучението. За първи път присъствах на обучение. Тези, които са ходили, знаят, а за тези, които не знаят, само ще им кажа, че е страхотно. Защо? Защото атмосферата е по-привлекателна, самият ти с твоето присъствие си важен, а твоето мнение е ценност. Тогава обучението водеше Тони (Антоанета Янкабакова). Тази жена толкова ме впечатли, че гарантира моето оставане в МЦ.
- Как те промени доброволчеството? Какво ти даде Младежкият център?
- Откъде ли да започна. Първоначално ми даде приятели. Забавлението е гарантирано и то на макс. Научи ме да мисля, а после да приказвам. Научи ме да бъда лидер. Както знаете, един лидер притежава най-важните и нужни качества. Създаде ми връзката с ИМКА-Габрово, за което съм изключително благодарна. Най-важното, което засяга и доброволчеството - създаде у мен ЧОВЕК, който помага без да чака в замяна. Другата ми тайна, е, че когато учихме разказа на Йордан Йовков ,,Серафим’’, ме впечатлиха думите на автора, в които се имаше предвид „Добро прави без да чакаш замяна“. Тогава си пожелах да бъда такъв човек. Пожеланието ми се сбъдна. Доброволчеството ми помогна да сбъдна своето желание. Мотото на МЦ и на всеки доброволец, е : „Бъди себе си!“.
- Как приемаха твоите съученици и родители заниманията ти като доброволец?
- Родителите ми първоначално не знаеха какво точно правя, докато не им обясних. До ден днешен ме разбират и подкрепят, защото знаят, че го правя за мое добро. Със съучениците е малко по-сложно. Трудно ги мотивираш, за да те разберат какво правиш. Мислят си, че си „губиш времето“, че „не си добре“. Мога смело да кажа, че повече са били онези, които са ми повярвали и в момента също са доброволци.
- Защо в България доброволчеството не е особено популярно?
- Не мисля точно така. Има наистина много хора, които помагат. Те не се определят като доброволци или не членуват в някоя организация. Има и го този момент, в който дори не знаеш, че съществува организация, която може да ти помогне, аз примерно не знаех, че в нашия град съществува Младежки център, наистина. Задължително трябва да се разпространява още повече и повече доброволчеството.
- Завършваш училище вече. Какво ти предстои в бъдеще?
- Предстои ми кандидатстване. Целта ми е да следвам Предучилищна и начална педагогика. Паралелно с това ми се работи в институция като Младежки център и ИМКА-Габрово. Мечтата ми е да си имам собствена детска градина.