„Арсенал“ АД: „Не е обсъждано изнасяне на част от производството в Габрово“

Има ли нещо вярно в разнасящата се от ухо на ухо „достоверна“ информация в града или наистина това е само зловреден слух? За целта потърсихме оторизираният да дава информация за фирмените намерения пресцентър на „Арсенал“ АД. „Подобни намерения дори не са обсъждани“ - беше лаконичният отговор на Диляна Бобева от пресцентъра на завода в Казанлък на въпроса на „100 вести“ дали представители на казанлъшката компания са водили разговори за прехвърляне на част от производството си в Габрово, но им е било отказано, тъй като „От „Арсенал“ давали високи заплати на своите работници и служители“.
Откъде водят началото си тези слухове - дали заради наличието на фирми, работещи в областта на военната
индустрия още от времето на соца и поради този факт в нашия град има много добри специалисти в това производствено направление „100 вести“ така и не успя да открие. Като компенсация обаче ще предложим малко познати факти от историята на казанлъшкия „Арсенал“.
Навярно единици са хората в Габрово, които знаят, че специализираното в областта на машиностроенето и
производството на стрелково и артилерийско въоръжение, боеприпаси, барути, капсули, пиротехнически изделия, твърдосплавни инструменти и прочие изделия от продуктовата листа предприятие „Арсенал“ АД е създадено през 1878 г. и то в Русе, а не в Казанлък. През 1878 г. с Указ на княз Дондуков в Русе се създава специална фабрика за обслужване на новосъздадената българска войска, така наречения Русенски артилерийски арсенал. Тринайсет години по-късно, през 1891 г. с Указ №10 на княз Фердинанд фабриката е преместена в София и така се формира Софийски артилерийски арсенал, чийто началник е ген. Стефан Белов, сочат историческите фирмени данни. През 1924 г. с указ на цар Борис III и със Закон, приет от XXI-то Обикновено народно събрание, по стратегически причини, предприятието е преместено в Казанлък и е наречено Държавна военна фабрика.
Според законите на страната до 1942 г. основното предназначение на военната фабрика е „да фабрикува и поправя всички военни материали, необходими на армията, полицията, пограничната стража и други охранителни органи в държавата, както и изпитанията на нови образци.” Освен произвежданите в Софийския артилерийски арсенал пушки, пистолети, патрони, в Казанлък за първи път се произвеждат капсули, противогази /от 1927 до 1929 г./, двуосновни и едноосновни оръжейни артилерийски барути /от 1936 до 1942 г./, течности за бойни спирачи и връщачи на оръдията, модернизира се производството на артилерийски снаряди.
След Втората световна война започва производството на нови изделия с първостепенно значение за страната -
трилемежни плугове, дискови брани, акумулатори, дизелмотори, електромотори, както и се извършва ремонт на оптически системи и се усвоява производството на първите за страната стругове. От началото на април 1947 г. с Постановление на Министерски съвет Държавната военна фабрика преминава на стопанска самоиздръжка като самостоятелна юридическа единица. С постановление на Министерски съвет от 30. 12. 1948 г. военните заводи в страната се обединяват в специално Държавно обединение “Металхим”, а Държавната военна фабрика - Казанлък преминава от Министерство на отбраната към Министерство на индустрията и занаятите и приема името Завод-10.
Едва на 12. 06. 1989 г. предприятието е регистрирано като Държавна фирма Арсенал, а на 20. 12. 1991 г. е
преобразувано в Еднолично акционерно дружество. През 1989-1990 г. започва производството на нови обработващи центри по лиценз на японската фирма Ямазаки. Оборудван е нов Завод за производство на твърдосплавни смеси и пластини, и на монолитна модулна система Варилок по лиценз на шведската фирма Сандвик коромант. Открива се завод за синтетичен диамант, в сътрудничество със специалисти от Института за свръхтвърди метали в Киев От 03. 12. 1999 г. Арсенал е вече Акционерно дружество с широка и многомащабна дейност. Бързата адаптация на фирмата към новите условия налага усвояване и производство на нови продукти, в резултат на което наред с
традиционно установеното производство се разработват и усвояват нови технологии и изделия.