Архитект от ада Бухенвалд

Карл Димитров Кандулков е роден на 16 юни 1920 година в гр. Севлиево, в семейството на шивач и виден социалдемократ в околията. Карл носи името на Карл Либхнет, а сестра му Клара – на Клара Цеткин.
През 1939 година Карл Кандулков завършва с отличие средно техническо училище в София и работи при авторитетни архитекти. Отбива военната си служба в школата за запасни офицери в гр. София, като добива през 1942 година офицерско звание. Същата година записва да следва архитектура в политехниката в гр. Дрезден, Германия. Там е един от организаторите на студентското дружество „Христо Ботев” към БОНСС. Развиват културно-масови изяви, където е организиран хор, в който той пее. Свързват се с немски социалдемократи, като Оскар Яутце и Хелмут Хамър.
През това време проф. Александър Цанков е създал фашистко задгранично правителство и през октомври и ноември 1944 година набира доброволци за „Българския национален легион” да се сражават на страната на Третия Райх. При опита да запише в легиона двайсетте български студенти по архитектура, сред които е и Карл Кандулков, среща категоричен отказ. Разбира се, че в последните месеци на Хитлеризма, да хвърлиш български младежи в огъня на смъртта е морално престъпление и безумие. Но в тази „игра” няма нравствени и правни норми и императиви.
От 16 до 25 ноември, групата от двайсетте български студенти по архитектура са арестувани от гестапо! Подложени са на изтезания в килия от бетон, мухъл, задух и без легло! Спят на смени на една дъска, храната е супа от трици! Постоянни побоища с камшик и тръби!
След това ги прехвърлят с белезници в лагера „Радеберг” на 30 километра от Дрезден. Условията са ужасни, работата е непосилна и много лагерници загиват. Докарват други. В две бараки са 400 души на дървени нарове, без отопление и дрехи.
На 18 февруари 1945 година петдесет лагерници са натоварени в животински вагон, без отопление и в задух. Пътуват два дена и три нощи без храна и вода. Пристигат в Бухенвалд в условията на студ и мъгла. Есесовец ги преброява и от петдесет души, шестнадесет са мъртви. На гарата нашите студенти виждат черупки от яйца и ги изяждат. Намерили в кошче за смет обелки от картофи. Видели ги пленени руски девойки-готвачки и им сложили варени картофи при боклука. Борбата за оцеляване е неописуема! В лагера са носели трупове на мъртъвци до крематориума, работели са при нечовешки условия.
От групата студенти, Борис Николов Лалов от София умира на 28 март 1945 година в лагера; Борис Петков Петров от гр.Септемврийци умира на 8 април 1945 година; Васил Кръстев Дичев от с. Кръщлево, Русенско, умира от мъки на 6 март 1945 година; Димитър Георгиев Петров от гр. Горна Оряховица умира на 20 март 1945 година;Евстати Атанасов Евстатиев от с. Радославово, Пирдопско умира на 18 март 1945 година; Илия Стоянов /Иката/ застрелян от есесовци на 11 април 1945 година; Карл Георгиев Андреев от с. Белимел, Монтанско – намерен край лагера „Радеберг” в масов гроб под номер 1046; Марин Михайлов Павлов от с. Бабово – изгорен жив в крематориума дни преди освобождението; Рад Николов Радев от Златица разстрелян от есесовци.
На 11 април 1945 година пристигат танкови колони на съюзническите войски в Бухенвалд и освобождават затворниците. Заварили много изтощени, умиращи и мъртъвци. Освободени са: Борислав Георгиев Коцев от гр. Русе, но неможе да се възстанови и почива на 6 юни 1945 година; Франц Николов Узунов от гр. Враца – завършва образование, завръща се и работи в България; Стоян Ламбрев Хаджиандреев от гр. Пещера – завръща се в България и работи като архитект; Лука Каролев Антонов от с. Брегаре, Оряховско – лекува се, завършва, оженва се за германка и работи като архитект в Германия; Антон Григоров Иванов от гр. Бургас – лекува се и работи в България като архитект; Георги Тачев Георгиев от гр. Ямбол, завършва като архитект и работи в България; Димитър Дичков Димитров от с. Ракита, Плевенско – лекува се продължително, завършва и работи в България като архитект;Карл Димитров Кандулков – лекува се осемдесет дена в болница, завършва и работи като архитект в България от 1946 година.
В София беше известно проектантското бюро на арх. Кандулков. През шестдесетте години на миналия век беше поканен за Кмет на гр. Габрово. Построен беше модерен европейски град. Негово дело са Дома на културата с паметник на Еманоил Манолов, сградата на общината, театъра, пет моста, като до единия на остров на река Янтра е издигнат паметник на основателя на Габрово – Рачо Ковача, Дом на хумора и сатирата, спортна палата, паметници и други забележителности.
Архитект Карл Кандулков, като родолюбец и професионалист работеше за развитие на обществото по законите на красотата и моралните императиви! Такива хора не бива да бъдат забравяни! Те са светъл пример за идните поколения!

Спомнили се за него, неговите добри приятели от Севлиево:
Доц. д ф н Гено Матеев
Митко Гълъбов