Арх. Цветомир Ценков: „Екстериорът на сградата на ДХС има стойности, които трябва да бъдат запазени“

НАДЕЖДА ТИХОВА

Дискусия на тема „Архитектура и музеология“ в Дома на хумора и сатирата събра в събота именити специалисти, които продължиха да обсъждат историята на създаването и развитието във времето на сградата на Дома на хумора и сатирата. Първата проява, посветена на амбициозната музейната сграда, създадена по времето на социализма, беше откритата за 45-годишнината на Дома на хумора изложба „Фабрика за хумор и сатира“, която още може да се види в една от залите. Тя показва превръщането на някогашната кожарска фабрика в световно известна културна институция и е факт благодарение на проучването на архитект Цветомир Ценков. Той представи проучването си през участниците в дискусията, която потърси мястото на и отношението към социалистическото архитектурно наследство днес. Представен беше и нереализираният мащабен проект За Парк на хумора, направен след проведен международен конкурс за идейни проекти за парка, направен през 1985 година, който би могъл да се реализира и днес. Идеята на екипа на Дома на хумора да потърси мнението на специалистите за сградата и нейната ценност е дилемата как да се решат днешните й прагматични проблеми, без да се унищожат архитектурни елементи. Нереализирани в миналото планирани неща, сега създават големи проблеми – няма фондохранилища и административен блок, преграждането на изложбените зали ги е лишило от естествено осветление. Сградата има нужда от топлоизолация, подходящо осветление, добро отопление, хидроизолация и т. н. На дискусията се чуха много и различни мнения, включително и вместващо се в повика „Назад към бъдещето!“ . Т е. - сградата да се възстанови в първоначалния си вид, в който е била създадена и да се запази такава. Общият извод обаче беше, че проучването трябва да продължи и на неговата основа да се правят добре обмислени промени. По темата разговаряхме накратко с изследователя на сградата арх. Цветомир Ценков, който е специализирал в областта на културното наследство и неговото опазване.

- Проучването на сградата Ви беше поръчано. Така ли е?

- Да, от директора на ДХС Маргарита Доровска. С нея имахме предварителни разговори както очи в очи, така и кореспонденция. Като цяло споделяме едни и същи идеи и мислим, че тази сграда е ценна, че идеята, с която е създаден Домът на хумора и сатирата си заслужава и трябва да се работи по тази тема.

- С какво Ви впечатлиха най-много документите, в които се ровихте за проучване на историята на сградата?

- Документите са много, подробни, с детайл, характерен за периода, в който са направени. Например за целия комплекс за Дома на хумора, в който е трябвало да има административна сграда, ателиета, хотелска част и т. н. има работни проекти с количествено-стойностни сметки, с обзавеждане и всичко необходимо за изпълнение на целия проект, който за съжаление е останал нереализиран, но се е работело изключително мащабно. Това е интересното.

- Да и днес ни изненадват изключително мащабните идеи както на първия директор на Дома на хумора Стефан Фъртунов, така и реконструкцията, проектирана от архитект Карл Кандулков. Това обаче, което ни вълнува повече е как да се осъвремени тази сграда, като се отнесем с уважение към направеното в миналото. Как да се продължи напред според Вас от чисто практични подбуди?

- Освен с формата, архитектурата се занимава и с функцията. Например трябва да се помисли за вентилация на сградата, за отоплението й – през зимата е много студено, през лятото е доста горещо заради тези проекти, които са останали нереализирани тогава дали заради икономии или по други причини. От практична гледна точка трябва да се реши проблема с комфорта, а и условията за съхранение на експонатите, които са вътре. Защото ако е много студено, те могат да бъдат повредени например. Друг проблем, също утилитарен, е ако се прави топлоизолация на сградата, тя трябва ли да бъде върху каменната облицовка? Според мен това е недопустимо. Тази каменна облицовка е характерна за периода, през който е строена тази сграда. Това са следи от този период и те не могат да бъдат заличени по този начин. Трябва да се търсят други варианти. Идеята и смисълът на такъв дом, също търпи трансформация и развитие като преустройство. Защото един музей трябва да има място, в което да се събират хора. Преди е имало клуб, където са ходели хората да пият кафе, да се позабавляват. В момента няма кафене. Трябва да се мисли за такова пространство. Тогава са идвали хора от други градове специално заради този клуб. Имало е и вариете, което е било силен притегателен център за града, не само за сградата. В момента няма такова място, където хората да се чувстват по-свободни, да могат да разговарят. Необходимо е преосмисляне и на самите експозиционни площи. В момента цялата сграда е като една експозиция. Дори комуникационните площи, дори стълбищата, дори фоайетата. Когато си разгледал една експозиция от 300 квадратни метра, имаш нужда от някаква пауза.

- Да, не може да се асимилира наведнъж толкова много от видяното...

- Точно така. Трябва например да се помисли дали отделните етажи да не бъдат тематични, да имат някакъв характер. В момента всички етажи си приличат и в един момент можеш да се загубиш, да се чудиш: „Ама аз тази експозиция гледах ли я?“. Архитектурата може да бъде полезна в тази посока освен музеологията, освен самото аранжиране на пространството вътре, както и самите творци, които представят нещо ново, различно.

- Много габровци смятат, че трябва да се промени фасадата на сградата, тя да стане по-атрактивна и разпознаваема. Всъщност е било предвидено на нея да има пана, показващи хумора на народите, но и тази идея е останала недовършена. Вие казахте, че Стефан Фъртунов е замислил Дома на хумора като сериозна и дори научна институция – филиал на Българската академия на науките.

- Това е била голямата идея на Стефан Фъртунов. Архитект Карл Кандулков, по чийто проект е реализирана сградата, е опитен професионалист, който има знакови сгради в Габрово. Той е архитект със стил. Запазването на сградата на Дома на хумора е не само уважение към неговото творчество, но и уважение към самото Габрово. Защото сградата на ДХС, Спорна зала „Орловец“, блок „Дунав 1“ те действат като един ансамбъл. Ако например тази сграда бъде боядисана в оранжево, тя излиза от този ансамбъл. Така може да бъде по-атрактивна, весела, но няма да бъде за това място. Екстериорът на сградата има стойности, които трябва да бъдат запазени. А вътре определени зони могат да бъдат трансформирани в нови зони. Всичко това трябва да се осмисли. Може би трябва да се направи конкурс, да се поканят хора, които ще дадат различни предложения, а не да се взема еднолично решение. Но трябва да се финансират тези действия. Не може да се разчита само на пожелания и ентусиазъм.