Алекси Кесяков, секретар на Държавно-обществената консултативна комисия по проблемите на безопасността на движението по пътищата: Да питаме майките, и

Пред участниците той представи Националната стратегия за пътна безопасност - 2011-2020 г. Според нея броят на убитите в катастрофи трябваше да намалява и през 2014-та да бъде сведен до около 620, а се случи точно обратното - увеличен е с 60 души в сравнение с 2013 г. В Габрово увеличението е със 7 загинали. И това стана най-вече в месеците, когато „Пътна полиция“ спря проверките, за да оборудва колите си с нова техника за видео и звукозапис, в опит да сведе до минимум корупцията сред своите служители. Наскоро обаче се заговори за затягане на контрола и за връщане на видеоконтрола от необозначени автомобили. Повече по този въпрос репортер на „100 вести“ потърси от г-н Кесяков. 

- Г-н Кесяков, проект на наредба за използване на стационарните и мобилни системи предвижда контролът на движението по пътищата да се извършва и от мобилни камери в необозначени полицейски коли и мотоциклети.
- Въпросът Ви е един от най-дискутираните - какви да са камерите по пътищата, какъв да е контролът. Всеки се меси! Има си европейска практика и ако погледнем например в Германия, ще видим, че там има и явен, и неявен контрол. В края на краищата става дума за живота и здравето на хората. В момента, в който забравим това, започваме да се занимаваме с неща от типа на „ама, редно ли е?“ Ние в България много ревностно си пазим свободата да нарушаваме правилата, да не би да ни снима и т. н. Моето мнение е, че всичко, което помага за опазване на живота и здравето на участниците в движението и има ефект от него, трябва да ни обединява. Не трябва някой, в името на собствената си свобода, да смята, че такива решения го ограничават. Изобщо смятам, че ние много често се занимаваме с правата на нарушителите и по-малко – да защитаваме жертвите по пътищата. Защото когато питаме как да контролираме движението, трябва да питаме майките, които изгубиха децата си в тази битка на пътя. Те искат крайни мерки за този, който е направил тежко произшествие. А когато стане дума за приемането на административни мерки, за да не се стигне до смърт и осакатяване, мнозина започват: „Как така ще го прилагаме, откъде накъде ще се прави това и т. н.“.
- Къде се корени това нежелание у българина да се съобразява с реда и правилата по пътищата?
- Първо трябва да сме наясно, че по пътищата действат други, физически закони. Автомобилите мачкат и унищожават хора всеки ден. Всяко движещо се тяло има кинетична енергия, която погубва хора и коли всеки ден. А това минава като статистика. Но тя има личен характер - почерня едно семейство, където се настаняват тъга и мъка. И точно там трябва да вкараме проблема безопасност и това не трябва да е второстепенен въпрос. Майката учи детето на всичко, а излиза, че някой друг трябва да го учи да шофира безопасно, да не спира на бордюра и пр. Смятам, че оттам, от фамилията трябва да тръгне възпитанието и в безопасност на движението, в ценене и уважаване на чуждия живот и здраве.
С други думи, безопасността на движение не трябва да е само проблем на контролната система, а като проблем на възпитанието и културата в обществото.
- Само преди няколко дни край Севлиево загинаха двама рокери. Мотоциклетите им бяха със специално обработени номера, неуловими за камери и „Пътна полиция“... Как ще се решава този проблем?
- Когато купуват автомобил или мотоциклет на някой младеж, близките му трябва да са наясно, че трябва да са инвестирали малко повече в човека. Дали например 20-30 хиляди за мотоциклет или автомобил, но когато опре до 600 лева за курс за обучение, казват, че е скъпо. Излиза, че тенекията е по-скъпа от човека. Нещата трябва да се обърнат и да започнем да инвестираме в знанието и моженето на седящите зад волана. Съгласен съм, че проблем с рокерите има... Знам обаче, че въпреки всички „предпазни“ мерки с номерата, заеме ли се контролната система, ще открие нарушителите...
- Имат ли ефект завишените финансови санкции?
- Финансовите санкции имат задачата да възпрат този, който нарушава, и да предпазят другите участници в движението. Те обаче не са най-ефективното средство. Наскоро гражданин реагира: „Вие ги глобявате, те не плащат, взимате им книжките, те продължават да карат... Тогава вземете автомобила на нарушителя и го сложете на платен паркинг, да го боли като минава край него, че не може да го кара“. Ако законодателят реши, може да намери достатъчно строги мерки.
Иначе на габровци и на всички водачи пожелавам да са по-толерантни на пътя, да имат разбирателство и да избягват агресията. Когато човек е ядосан, не вижда знаците. Нека шофират спокойно и да опазват и своя живот, и живота и здравето на останалите участници в движението.