Акварелни портрети на опълченци в изложба за Освобождението

Акварелни портрети на опълченци, рисувани от габровския художник Стефан Ковачев, са акцентът в изложба в Регионалния исторически музей, посветена на 140-годишнината от Освобождението. Изложбата е реализирана от габровския музей с участието на Националния парк-музей „Шипка-Бузлуджа“ в град Казанлък. Според автора на експозицията Даниела Цонева при колегите им от Казанлък се съхраняват акварелни портрети на опълченци и поборници, които са авторство на габровския художник Стефан Ковачев. През 1929 година той прави изложба с такива портрети в Априловската гимназия, където е учител. В Регионалния исторически музей в Габрово се съхранява каталогът на тази изложба, както снимка от изложбата и негов портрет.
В експозицията, наречена „Особождението“, са включени и няколко акварела на руския художник Вячеслав Бабияк, които се съхраняват в габровския музей и са показвани и друг път пред габровци. Според Даниела Цонева Регионалният музей притежава изключително голям масив от лични вещи, документи, наградни отличия като ордени, медали, свидетелства и дипломи, защото Габрово и територията на Габровския край са част от плана за водене на освободителните действия, свързани с овладяването и защитата на Шипка и Шипченския проход. Габровци имат изключително голямо участие и принос в икономическата, военната и медицинската помощ, оказвана на руската войска.
Общо 52 културни ценности са включени в експозицията. Седем от тях са акварелните портрети на опълченци от Габрово и Габровския край. Те са от втора, трета, четвърта, пета и десета опълченски дружини. Това са Христо Драганов Пеев-Чехлар, Иван Христов Проданов, Петър Иванов Ножаров, Лазар Колчев Пецев, Иван Михайлов Калинов, Петър Карауланов и Стефан Биязов. Стефан Ковачев рисува портретите им в няколко периода – първите са от 1927 година, които представя в изложбата в Априловската гимназия. Други рисува през 1930-31 година.
На централно място в изложбата е включено копие на руска войнишка униформа. Тя е експонирана заедно с опълченски шинел, принадлежал на габровския опълченец Рачо Гатев с опъченския калпак на Петър Махмудиев.
„Направили сме комбинация между двата силуета като асоциация със скулптурната фигура в партерния етаж в Паметника на свободата – разказа Даниела Цонева. - И тъй като имаме и такава акварелна рисунка на Бабияк, решихме тези две фигури да бъдат символната емблема на изложбата като почит за участието както на българските опълченци, така и на руските войни, извоювали освобождението ни.“
Сред емблематичните културни ценности са естествено частиците от Самарското знаме на Велислава Палаузова Чохаджива, която е била част от Комитета за въздигането на Паметника на Свободата. В началото на 60-те години тя дарява тези частици на музея. В експозицията е и известният руски боен барабан с изключително интересна история, сабята на атамана Мелников, руската гугла, която присъства неизменно в картините на Верешчагин и се свързва с постоянно предаваните телеграми на ген. Радецки от върха „На Шипка всичко е спокойно“. Телеграмите стават основа и за създаването на картините на Верешчагин. Сред емблематичните експонати, свързани не само със събитията, но и с определени личности са Георгиевски кръст, с който е награден габровският опълченец Дянко Лазаров; орден „Св. Александър“ - пета степен, запазен изключително добре, с който е награден друг габровски опълченец – Цвятко Драголов; подстаканът на ген. Скобелев, за който се счита, че е използван по време на преминаването на Химитлийската пътека в края на декември. Неговите части са били позиционирани в района на днешния квартал Недевци. В изложбата е показана още руска военна карта с включено Габрово и региона, дарена от наследниците на опълченеца Васил Новоселов.