34 години от Чернобилската трагедия

Този път става дума за мащабни пожари в изоставени села и гъсти гори в зоната на отчуждени земи заради чернобилската авария. Според Европейската служба за извънредни ситуации - информацията й се базира на данни на космическата агенция Sentinel2, огънят е унищожил не по-малко от 12,7 хиляди хектара. С огромни усилия пламъците са ограничени на 1.6 км от новото укритие на Централата, но огънят по чудо не е обхванал хранилища за ядрени отпадъци и други инфраструктури обекти на тази територия, както и близкия град Припят. Унищожени са 12 села, хората от които са евакуирани веднага след аварията през 1986 г., пострадала е и т. нар. "рижа гора", която преди 34 години заради радиоактивния прах е придобила тъмночервен цвят.

Първите пожари са били фиксирани на 4 април, но те бързо са се разпространили заради поривистия вятър и гъстата растителност в месността. В гасенето е включена пожарна авиация и тежка военна техника, както и хиляди сътрудници на спасителните служби. Задържани са няколко души с обвиняния за умишлени палежи.

Катастрофата от 1986 г.

Строителството на Чернобилската атомна електростанция започнало през 1970 г., а за обслужващия персонал наблизо бил построен град Припят. На 27 септември 1977 година първият енергоблок на централата с реактор РБМК-1000 с мощност от хилята мегавата бил включен към енергосистемата на Съветския съюз. По-късно в експлуатация били въведени още три енергоблока и годишно Централата започнала да произвежда 29 милиарда киловатчаса.

Първата авария била регистрирана на 9 септември 1982 г. - по време на пробен пуск на първи енергоблок се разрушил един от технологическите канали на реактора, била деформирана графитовата обшивка на активната зона. Нямало пострадали, ликвидацията на последиците от аварията продължила 3 месеца.

В нощта на 26 април 1986 г. на четвърти енергоблок се правили изпитания на турбогенератора. Планирали да спрат реактора (при това планово била изключена системата за аварийно охлаждане) и да замерят показателите на генератора. Екипът не успял безопасно да спре реактора. В 1.23 часа московско време в реактора избухнал взрив и пожар. Чернобилската станала най-голямата катастрофа в историята на атомната енергетика - напълно била разрушена активната зона на реактора, частично пострадала сградата на енергоблока, в атмосферата било изхвърлено огромно количество радиоактивни материали. Непосредствено при врива загинал един човек - операторът на помпите Валерий Ходемчук - тялото му така и не било открито под развалините, сутринта в медпункта от получените тежки изгарания и травми починал инженер-настройчикът на системната автоматика Владимир Шашенок.

Мощният пожар на електроцентралата продължил 10 денонощия при това общо в околната среда били изхвърлени радиоматериали в размер на 380 млн. кюри. На радиоактивно замърсяване били подложени повече от 200 хиляди кв. км, 70 % от които на териториите на Украйна, Белорусия и Русия. Сред най-пострадалите били северните райони на Киевска и Житомирска области в Украйна, белоруската Гомелска и Брянска област в РСФСР. Радиоактивни валежи имало в Ленинградска област, Мордовия и Чувашия. Замърсяване било фиксирано и в арктическите области на СССР, Норвегия, Финландия и Швеция, в по-малка степен и в други европейски страни - 13 по официални данни на "Грийнпиис", включително и България.

Интересът към необитаемите местности край централата се появи през 2019-та, след като ТВ-каналите пуснаха минисериала "Чернобил", дело на амераканската компания HBO. По данни на Асоциацията на чернобилските туроператори през миналата година официално зоната са посетили 124 000 туристи. Плановете за 2020 са били тази цифра да се удвои - 250 000. Заради коронавируса обаче на 12 март в Украйна е наложена всеобща карантина, вътрешният пътнически транспорт на практика е блокиран, международните връзки също са ограничени до минимум заради наложените в света мерки срещу пандемията. Тези мерки са временни, но последствията от пожарите на много места имат необратим характер, смятат специалистите. Според тях огънят е унощожил поне една трета от туристическите забележителности, възстановяването им е невъзможно. Сериозен удар е нанесен и на екосистемата, както и на ред животински популации, които са вписани в Червената книга на защитените видове.

Чернобилската атомна централа, както и цялата отчуждена зона, винаги са представлявали интерес за туристите. Т. нар. сталкери (хора, които посещават изоставени места - по филма "Сталкер" - 1979 г., на Андрей Тарковски - бел. на авт.) се появяват в Зоната нелегално. От 2010-та обаче се провеждат официални туристически турове. Цената на екскурзиите е няколкостотин долара, но това не намалява интереса.

На 19 март администрацията решила Чернобилската атомна централа да премине на особен режим заради пандемията. На място е само оперативният персонал, който отговаря за ядрената и радиционна безопасност на АЕЦ, която официално не произвежда киловати от 20 години. Забранено е и посещението на чуждестранни специалисти. Заради очертаващата се икономическа криза в държавния бюдже на Украйна са орязани чернобилските проекти - Държавната агенция за управление на отчуждената зона ще работи с 9.5 милиона долара по-малко. Повечето от тях са зачеркнати от разходите по поддръжка на "Укритие"-то - саркофага над разрушения четвърти енергоблок, и мерките, свързани с извеждането от експлоатация на централата - $5,6 млн. 2 милиона няма да получи Програмата за поддръжка на екологическата безопасност в отчуждената зона, други два милиона - държавният проект "Възстановавяне на транпортната инфраструктура в отчуждената зона".

Орязването на украинското финансиране не означава спиране, а само разтегляне на проектите във времето, защото в голямата си част те се финансират с донорски средства, администрирани от Европейската банка за реконструкция и развитие. Притеснението е дали, страните, участващи в тези донорски програми, ще могат да отделят средства за тях в условията на пандемия и следващите я икономически проблеми. Ключов от проектита е т. нар. "Нова безопасна черупка" - конструкция във вид на арка, с която бе покрито "Укритие"-то през 2016 година. Срокът му на експлоатация е 100 години, все още продължават процедурите по въвеждането му в експлоатация, които се състоят от множество етапи. Миналото лято бе подписан договор за демонтаж на нестабилни конструкции от "Укритие", които трябва да бъдат завършени до края на 2023 година. Изпълнителят едновременно ще трябва частично да демонтира и да укрепва саркофага.

През януари тази години бе предаден на инвеститора още един обект - хранилище за отработено ядрено гориво. На този обект все още текат технологически испитания, след което в него ще се съхранява отработено ядрено гориво 100 години.