20 години шоу-балет „Магия“

Двайсет години малки и големи габровски момичета сбъдват мечтата си да танцуват и се изявяват на сцена, да получават аплодисменти и овации, да имат досег както с танцовото, така и с музикалното изкуство. За историята на състава, за намеренията и постигнатото разговаряхме с Александър Белков.
- Малко хора знаят, че Вие всъщност сте и музикант. Как свиренето на пиано отстъпи на втори план и даде път на хореографията?
- Аз съм живял в Русия докато завърша осми клас. Там учих и завърших клас по пиано в музикална школа и училище. Отделно ходех и на занимания с модерен балет. След като завърших училище в Габово, се запознах с певеца Цветомир Цанков, както и с други таланливи в музикално отношение познати. Сприятелихме се и изнесохме серия от джазови концерти в града, които много се харесваха. Аз свирех на пиано. Но Цецо пое по своя път в класа на Стефка Оникян, а аз останах в Габрово и реших да се занимавам с танци. Хип-хопа бързо отшумяваше, на приливи се появяваха доста стилове и си заминаваха, както всичко в този живот. Обиколих няколко детски градини през 1998 година, сдобих се с няколко хлапета от предучилищната възраст, а първи ми подадоха ръка и ме приютиха от читалище „Априлов-Палаузов“. Започнаха да идват и по-големи деца – от втори, трети клас и се събраха около десетина хлапета. Лека-полека започнахме да работим, да ги уча на танци като експериментирам с различни стилове. Аз и досега обичам да правя микс върху различна музика, върху сбор от песни, в които има някакви саунд ефекти, къито „гъделичкат“ публиката.
- Каква беше първоначалната Ви цел, как си представяхте формацията?
- Тя се получи от самосебеси. Много бързо на публиката започна да и харесва, особено с тази бърза смяна на стилове... Аз обичам да слушам различна музика – джаз, фолклор, поп, хип-хоп и да ги смесвам. Това, че съм музикант, много ми помага. Сам си правя музиката за танците. Постепенно групата се разрастна.
- Знам, че не сте любител на статистиката и не си правите сметка, но все пак колко деца са минали през „Магия“ за целия творчески период?
- Много деца минаха. Някои идват да се пробват и си заминават. На други им се отдава да танцуват. Може би вече са минали три поколения. Сега има съвсем малки и на средна възраст. По-големите също ще си тръгнат като завършат учебната година.
- Правите ли кастинги, как подбирате децата?
- За такъв малък град няма смисъл от конкурси, защото децата не са много. Но задължително трябва да имат музикален слух и двигателна култура. Давам им месец, следя за развитието им и казвам решението си на родителя, защото на детето е трудно да се каже да опита нещо друго. Рядко има случаи, в които да си тръгнат деца. След година-две идват отново и се оказва, че нещата са се променили и вече могат да танцуват. Обичам еднакво всичките момичета от „Магия“, но най се радвам на малките, които имат повече хъс. Не ми се иска да растат, казано на шега.
- Как се променят танците на формацията в годините – според модата или се стремите да имате свой собствен характерен стил?
- Задължително следя за модата в танците, за стиловото развитие, за поп музиката, хип-хопа. В момента танцуваме в „полисуаг“ стил, той сега е модерен популярен и включва в себе си хип-хоп, латино, фънк, туърк, който е много харесван от младите момичета. Това се харесва и на публиката в момента. Иначе минахме през много стилове, като се опитваме да си запазим своя стил, да се вижда, че шоу-балет „Магия“ стъпва на сцената.
- Каквото и да танцуват Вашите момичета и едно момче има в балета, те очароват с динамиката.
- Да, динамиката е важна, а аз ги уча и на контакт с публиката. Много е трудно да го постигнат. Някои успяват, други – не. Понякога ги карам и да пеят текста по време на танца.
- „Магия“ е участник в почти всяка общинска изява. Кои са най-важните и значими изяви в творческата ви биография?
- За нас е важно да участваме в национални и дори европейски хип-хоп турнири, които те много обичат. Но проблемът е финансов, защото ако не могат да дойдат половината от участниците в балета, танцът се нарушава. Чакаме само да има състезание, което е по-близо до България. Участието е важно, защото в тези изяви се печелят не само титла и престиж, а и си сверяваме „часовника“, особено важно е за малките да видят какво правят другите и какво е нивото. Сега в плановете ни на първо място е намерението да ги заведа някъде на европейски турнир по хип-хоп танци, а и на по-крупни състезания в България.
А що се отнася до най-значимите ни изяви, още през 1999 година в Берковица спечелихме голямата награда за хореография и първа награда за изпълнение. В Международния конкурс „Слънце, младост, красота“ в Слънчев бряг се състезавахме и с балет „Веда джуниър“ от София, които са много добри, както и с руснаците. Първата година се класирахме на второ място, а после участвахме всяка година и вземахме ту първо, ту второ място. Но признанието дойде и бяхме заболязани в България след участието ни в престижния конкурс „Магията на танца“ в Двореца на децата в София през 2005 година. Там взехме Голямата награда за хореография и танци. Следват още други награди – първи и втори места. Последното ни постижение беше на хип-хоп турнир миналото лято в град Сандански в рамките на Балканския международен фестивал. Там спечелихме истински сребърни медали – нашият стил хип-хопа е към спортна федерация. Тази година се надяваме да вземем златото.
- Какви са още намеренията Ви занапред?
- Ние не случайно се казваме „Магия“, защото магията е навсякъде около нас. Докато магията присъства в живота, ще продължим да съществуваме и да радваме габровската публика.
- Мислил ли сте, че 20 години балет „Магия“ ще е Ваше призвание и професия?
- Честно казано – не. На първо място съм музикант, а после хореограф. Всичко като че ли стана от самосебе си, но аз не вярвам в пръста на съдбата и смятам, че човек все пак сам си прави това, което му се случва. Важното е да имаш желание, много практика, но и с подтика и окуражавянето от близки и приятели. Много е трудно да запазиш нивото, което си постигнал, защото публиката е капризна и трябва да се вслушваш в нейните вкусове.