Геньо Генев: „Народният танц - тази магия и изкуство е моят живот”

Genjo-Genev-horeograph
Геньо Генев: „Народният танц - тази магия и изкуство е моят живот”

хореограф, творец на тематични танци за детски състави, отличен познавач на танцовия и песенен габровски фолклор. Човек запленен от танцовото изкуство, който умее с тънко чувство за хумор в сатиричен стил да реди в рими нещата от живота.

Геньо Генев: „Народният танц - тази магия и изкуство е моят живот”
Вела Лазарова
Геньо Генев е познатият в Габрово винаги приветливо усмихнат
хореограф, творец на тематични танци за детски състави, отличен познавач на танцовия и песенен габровски фолклор.
Човек запленен от танцовото изкуство, който умее с тънко чувство за хумор в сатиричен стил да реди в рими нещата от
живота. Той единствен от Габровска област е номиниран и излъчен за „Живо човешко съкровище” по национална, част
от пилотна програма на ЮНЕСКО.
Роден на 5 май 1932 г. в Габрово той завършва Текстилния техникум в родния град и висш курс за танцово изкуство в
София. Основател и седем години е главен художествен ръководител на танцовия състав при читалище „Априлов -
Палаузов”. През 1975 г. създава прочутия Детски фолклорен ансамбъл „Габровче”, чийто главен художествен
ръководител е до пенсионирането си в 1992 г. Ръководил е многобройни танцови състави, носители на златни медали
от седем републикански фестивала. Пренесъл е българският народен танц сред любители в Швейцария и Франция. Автор
е на танцови постановки, изследвания на танцовия фолклор в Габровския край, на три стихосбирки. Бил е методист в
Центъра за художествена самодейност в Габрово. Носител е на престижни отличия, ордени и медали, на почетния знак на
Габрово (2002 г.), на „Златна лира” на Съюза на музикалните и танцови дейци в България.

- Г-н Генев, танцовото изкуство - извор на българския фолклор, отдавна ли лежи на сърцето ви?
- Родил съм се с тези танци, нещо което винаги е било в мен.Осем десетилетия съм свързан с народния танц, който е
магия, изкуство, начин на живот. Танцът е моят живот.
- Вие сте от живите човешки съкровища, единствен обявен от Габровска област по национална, част от пилотна
програма на ЮНЕКО. Опазената от вас народна традиция ли ви открои през 2008 година?
- Да и по предложение на Тотка Полякова, тогава секретар на Народно читалище „Габрово 2002”. От номинацията нищо
не произлезе. Никой не ме потърсил от тогава. По своя инициатива бях решил, че трябва да продължа. Актът на
признание ме подсети, че съм длъжен да опиша всички танци, така както ги помня от майка си Бяна Иванова Станчева,
която е от с. Негенци, Габровско. Длъжник съм и на уникалния Севлиевски градищенски фолклор с неговите танци,
песни, обичаи, хумор.
Във всички танци хореографът използва фолклорната основа, в която вплита тематична образност на произведението,
като запазва поетичността и непосредствеността на народния фолклор. В тях създава и нови герои, изградени в
обобщени щрихи, но жизнени и привлекателни.
Мога да кажа, че познавам габровския фолклор в детайли. Навремето направих описание на народните танци от нашия
край. Това бяха 12 публикации в „Танцова самодейност”, списанието на което съм бил член на редакционната колегия.
През 1978 г. издателство „Танцово изкуство” отпечата книгата ми посветена на танцовия фолклор в Габровския край. В
моите постановки съм използвал само северняшки мотиви. Най-доброто описание е когато се заснеме филм. С големи
усилия бе направен диск.
Живият живот и прекрасното ни фолклорно наследство са извор на неизчерпаеми идеи.
- Какъв бе пътят ви на хореограф?
- Безкрайно щастлив, тъй като целият ми живот преминава в песни и танци. Хубавото е, че професията ми е и моето хоби.
Още като ученик в Текстилния техникум, пленен от танцовото изкуство, поех ръководството на състава към завод
„Буря”. С първите си танцьори работих над 15 години. Ръководех и състава на завод „Добри Карталов”. Обичам да
работя с децата. Беше 1966 г., когато се заех с танцовия ансамбъл при Пионерския дом в Габрово. На другата година
съставът участва на Международния фестивал в Париж. Габровските деца спечелиха първо място на престижния форум.
При мен е играл осем години Цветан Ракьовски, сега професор в Югозападния университет „Неофит Рилски” в
Благоевград.Ще отида при него лятото с мои книжки да видя какво ще каже за моя хумор…
Идва работата ми на основател и главен художествен ръководител на танцовия състав при Образцово народно читалище
„Априлов - Палаузов” (1968 - 1975 г.), един от най-добрите състави в страната. С подготвена програма, включително и
танци на народите, съставът много успешно се представяше с концерти из страната, в Полша, СССР. Окръжният
вестник „Балканско знаме” писа, че „Габрово жадува за повече такива концерти”.
Когато бях получил най-голямо признание дойде и голямото разочарование. Напуснах читалище „Априлов - Палаузов”…
През 1975 г. вложих много труд да създам Детския ансамбъл за песни и танци „Габровче”, който ръководех до
пенсионираните си в 1992 г. Събрах децата с ходене по училищата и от Пионерския дом. Най-много деца дойдоха от
Първо основно училище „Ран Босилек”. В началото репетирахме в салона на Второ основно училище „Неофит Рилски”.
Камъче по камъче съставът се събра и започнаха неговите изяви.Едно от първите представяния бе с професионалния
о

Коментирай!

(при коментар без регистрация, написаното автоматично се проверява за спам!)

0 коментара

  1. Още от Култура

Към началото