Новини и актуална информация за политиката, икономиката, спорта и културата - 100 Вести ОНЛАЙН

21-04-2017 21:26:22 |

Габрово|Успехи


Снимка: личен арфив

    Стефан Иванов е младежът, който през 2012 година спаси дете от зъбите на ротвайлер, като сам пострада. В интервюто си „Няма животно, което убива за удоволствие“ (брой 53 на „100 вести“, 3 март 2012 г.) Стефан казва, че „Ако всеки млад българин мисли само как да се махне от родната си страна, в България няма да остане никой“.
    Пет години по-късно се срещаме с него по повод предстоящия ретро парад на автомобили в Дряново, на който той е инициатор и организатор. Идеята му се реализира с помощта на Община Дряново за първи път миналата година, а на 22 април ще се проведе неговото второ издание.
    Ретро парадът бе повод да разговаряме със Стефан за битието и стремежите на младите хора в малкия град. Когато всички чувстваме отсъствието на неговите връстници, заминали в чужбина, питаме ли се дали ценим и уважаваме младите, които живеят по родните си места? Трудно е да си млад и да си разочарован от системата, да си живял в Америка, да знаеш каква заплата си получавал там, но да държиш животът ти да се случва в родното Дряново. 

 

- Стефане, Великден много сънародници, Ваши връстници, си дойдоха от чужбина. Малко ли останахме българите в родината?
- Не сме малко, но не проявяваме своята българщина. В ежедневието сме натиснати от много проблеми и като че ли не успяваме. Празниците, когато трябва да го проявим, се превзеха от показност, от суета. А истинското, сърцевината стои обвита като някакъв мухлясал пашкул и не се знае кога какавидата ще се събуди и ще излети.
    - Какво Ви върна в Дряново след бригадите в Америка и възможностите, които сте имал да работите там?
    - Имам какво още да губя тук, в Дряново! За мен да избягаш от България е едно от най-лесните решения в живота на един човек. От роб на една диктаторска държава, защото за мен няма демокрация тук. Демокрацията е идеалният параван за развитието на една перфектна диктатура. В България от 89-та насам има, според мен, капиталистическа диктатура. Въпреки че няма човек, който да обори това мнение и дозателствата, които съм събрал за себе си. Най-лесното е от роб в България да станеш роб в чужбина. Лично аз съм бил три пъти в Щатите, имам приятел в Чехия, имам приятел в Германия, който работи за „Мерцедес“, не ми е никакъв проблем да се свържа с тях и да замина. Но не искам това. Мечтата на моя приятел беше да живее в Германия и да работи за „Мерцедес“. Сега работи в сервиз на „Мерцедес“, любимата му компания, но не е щастлив без корена си. Често си пишем, че въпреки безспорния си успех не се чувства добре там. При него беше мечта, не беше желание да избяга оттук. Така че когато реши да се върне, ще се върне. И ако аз искам да избягам, ще му се обадя да ми уреди начален старт там.
    В Чехия също мога да отида, в Америка мога да се върна, имам необходимите документи. Но не искам. Имам просто още какво да губя в Дряново.
    - Звучи много песимистично, но нямате ли мечти, които да Ви задържат в Дряново?
    - Може би е много наивно, но вярвам, че Дряново може да се възстанови.
    От 15 години насам според мен градът се срива умишлено, никой не прави нищо по въпроса.
    - Какво според теб е в основата на този упадък?
    - Преди години затвориха техническия техникум „Димитър Крусев“, оставиха само гимназията, която аз наричам Фабрика за безработни. Парадоксът е, че когато Техническият техникум трябваше да работи, защото има технически производства в Дряново, те го закриха. В него имаше оборудване, може би старо, но доста добре запазено. Сега Мариана Печеян търси работници, а тя предлагаше работа веднага след завършване на дванайсти клас! Можеха при нея да изкарат стаж, да работят една - две години, да си купят първата кола, да пътуват, да видят България или чужбина, но... Ето това е парадокс! Един от всичките.
    Унищожава се училище, което съвсем реално те подготвя за професия, която се търси, за която има работни места в родния ти град, а се дава предимство на образователна система, която освен да те изкара на улицата като неквалифициран, неспособен, друго не може да ти даде.
    А Дряново е град, който през 1982 година има 18 000 жители, десетки фабрики, без безработни хора, с изявен спорт, с изявени личности - малък град, съответно с малко изявени личности, но изявени.
    По-често чувстваме как Дряново се превръща в едно гето, където се продава алкохол навсякъде.
    Дори туризмът е унищожен в Дряново. Имаме един музей и един мост на Колю Фичето, който 200 години кани туристи на посещение и е единствената негова постройка в България, която не е търпяла реконструкции заради времето и метеорологичните условия, и един манастир, който е отделна клетка от община Дряново, парите там са за манастира.
    Фактически в Дряново и туризъм вече няма.
    - Имате Геша Вю...
    - Геша Вю вече не функционира, а щеше да бъде комплекс със самостоятелно училище, църква, самостоятелна английска общност и много хора щяха да намерят работа там - готвачи, учители, но доколкото знам, някакъв спор стана за самата земя и всичко е замразено. Стои си празно, така да се каже.
    - Какви обещания харесвате в предизборните кампании?
    - Всичко е интерес, всичко е пари. Преди избори всички обещават, а след това дори на обещания, които са по-изпълними, се обръщат на 180 градуса, показват лица, които са нечовешки дори. За мен в България има диктатура от най-лошия тип, който те залъгва, че имаш свобода, и когато се опитваш свободно да изразиш своето мнение, казват: „Не можеш да го кажеш, унижаваш някоя личност, сриваш му авторитета“. Говоря за свобода на словото. Аз няма да напсувам някого, но ще кажа: „Ти за мен не струваш, ти за мен си никой, ти си палячо, защото...!“. Но реално аз нямам право да го кажа, защото някой го е наредил това.
    - Не зависи ли всичко от всеки от нас?
    - Преди една година светкавица удари кооперацията на един приятел и покривът изгоря. Добре, че валеше леко дъжд, та помогна на пожарникарите. Това, което ме възмути тогава, беше, че пред струпана тълпа от хора двама пожарникари си направиха снимка на стълбата, докато покривът гореше! Ако аз им бях началник, тези хора никога повече нямаше да работят повече в системата на пожарната. Абсурдно е това! И когато изгоря покривът, понеже помагах на един приятел да влезе у тях да вземе лекарствата на баба си, се срещнахме с репортери от една медия. Върнахме се с тях на покрива да направим репортаж. И аз им казах - нямам страх да говоря срещу политиката, срещу управляващите: „Ако в този блок живееха бежанци, не покрив, а етаж щяха да им направят“. Но репортерите казаха: „Не можем да ти позволим да говориш такива неща. Не трябва да се намесват с политика“. И се питам, защо да не може, защо да не може да кажа истината така, както аз я виждам. Тя може да е истина само за мен, може да не е истина за всичките българи. Но какво стана, и един лев не отпуснаха на живущите в този блок за възстановяване на покрива.
    След голямото наводнение преди години, когато имаше много пострадали, хората получиха по 324 лева. И къде е тук справедливостта - за едни може дори цели къщи да се построят, дори когато хората са пострадали заради немарливостта на някого, а за други пострадали - нищо. И заради това нашата страна за мен от доста време насам не е нищо повече от територия. Територия, географско понятие като Дунавска равнина, Тракийска низина  - просто територия! Границите са някакви въображаеми ограничения. България административно съществува, но като държава я няма.
    - Защо не се променя системата у нас според Вас?   
    - Защото всички са велики на маса, когато седнат да ядат и да пият. Всички са силни във Фейсбук, но когато трябва да излязат на улицата, да покажат истинска съпротива, казват: „Ами няма смисъл, ние нищо не можем да променим“. Българите вече се раждат роби, те нямат борбата, нямат революцията в себе си. Според мен човек се ражда с това нещо, с тази нагласа, не го придобива, може би го развива, след като види събитията в страната. Защото не всичко е чалга, не всичко е алкохол и наркотици. Някой ден тези проблеми, за които си затваряме очите сега, започват да чукат на вратата ни.
    Всеки трябва да е готов да оцелява. За мен всеки ден е като на война, аз съм готов всеки ден да реагирам на определена обстановка и затова не съм ходил на специални часове по реакция или по безстрашие или както ще да се нарича. В себе си нося една свобода, мога да бъда сам, мога да бъда без един лев в джоба, мога да бъда без дреха на гърба, но аз никога няма да се продам, никога няма да се пречупя. И го казвам, защото съм го правил,
    - Какво Ви кара да се чувствате българин?
    - Преди две седмици баща ми откри военна антика на село, която се оказа според информацията, която получих впоследствие от Военноисторическия музей в София, че това е антика, която те я нямат в музея и за която не се знае дали има друга такава в България. Става дума за измервателен прибор за оръдие за далекобойност от Балканската война. Оръдието е било пленено, а този прибор е присбособен за карабина „Манлихер - 1895“, с която са служили в 27 Чепинска пехотна дружина, активна 1920-1928 година. Когато дойде човек от Военно-историческия музей, за да говорим за антиката, с баща ми вече бяхме решили да я дарим на Музея. Музейни експерти бяха оценили прибора на 5000 лева, но ние го дарихме. Защото за мен историята е най-важното оръжие българинът да преоткрие себе си. Макар че нашата история е изфабрикувана от самото начало - от хан Аспарух и преди него, насилственото покръстване, през турското робство и безбройните предателства. Неудобни хора преди, неудобни хора сега. Комунизмът се е постарал толкова добре да заличи истината за българите. Дори траките са имали писменост, която умишлено е унищожавана, когато е била намирана, за да се поддържа официалната версия на историята.
    - Коя държава според Вас би могла да бъде за пример?
    - Куба в момента е комунистическа, но е пример, че нещата могат да се случват, когато има воля да се случат. Там хората са бедни, но са щастливи, което е много по-важно! Щастието не зависи от това дали ще караш последен модел автомобил или ще караш старата бричка, обаче плажовете им там са плажове, земята им - земя, свободата им е свобода. В Куба дори има бюст на Васил Левски. Дори Ернесто Че Гевара е носил снимка на Левски в джоба си. Ернесто Че Гевара е аржентинец, какво е правил в Куба? Какво е правил след това в Северна Африка, в Ирландия? Правил е това, че той загърбва нацията си, народа си, семейството си, за да  предаде скромните си познания за революцията на места, където е трябвало да има революция.
    Фидел Кастро умря след 50 години успешно управление на острова, дори само заради това, че 50 години американците не са стъпвали там. Кастро за мен е човек, който може да се вземе за пример за политик, който може да се обърне срещу системата и цял живот да е срещу системата.
    - Преди 5 години Вие спасихте дете от зъбите на куче, заради което сам пострадахте. Получихте ли признание за постъпката си?
    - Не, случаят се покри много бързо. Телевизионери дойдоха на момента, но ме нарекоха „непознатия минувач“, въпреки че докато дойде помощта, имаше много хора, които видяха случая - общинари, учители, ученици. Не само че покриха случая, за да не излезе наяве истинският виновник, но тръгна слух, че съм бил изнудвал майката и бащата за 1000 лева. Когато се хвърлих да спасявам детето, не съм мислил: „Ох, сега ще взема някаква паричка от цялата история, дай сега ще се сбием с кучето“. Ако не бях се намесил, кучето щеше да захапе детето за главата. Истории за нахапани деца, колкото щете, можете да проверите как завършват. Две минути съм се борил с ротвайлера, бях нахапан, сигурен съм, че спасих детето от най-лошото, но товау че после ме изкараха и изнудвач, беше по-тежко от катастрофа.
    - Какво мислите за младите българи?
    - Продължавам да мисля, че в България младите хора не могат да имат представа за бъдещето си. Може да си мислят какви искат да станат, но реалността е друга. Тук човек трябва да се бори по всякакъв възможен начин да успее, но преди това е важно да оцелее. Затова казвам, че аз съм готов сам да съм си спасител, сам да съм си лекар, сам да съм си полицай. Мога да оцелея без пари, без храна, без облекло.

Автор: Димка Господинова
За да оставите коментар, трябва да сте регистрирани и да влезете в профила си. Ако нямате регистрация може да се регистрирате от тук.

Коментари:

все още няма коментари

Златна колекция

виж всички

Анфас

виж всички

Арт

виж всички

Християни

виж всички

Уч.сом

виж всички

Анкета

Виц на деня

Народ, който пие вода с уран и яде лютеница с наркотици, не може да бъде заличен.

По-страшно от уран във водата е вода в ракията!

Младеж сваля мадама:
- Какво силно излъчване имаш. От къде си?
- От Хасково.




2010 © Всички права запазени. "100 Вести" - Вестникът, без който не можете.
Уеб Дизайн: FreeWeb Ltd.